Когато се наливаха основите: Работници масово негодуват срещу ниските заплати, лошите условия на труд и непосилни норми

Това разкрива свотка на МВР-ДС, публикувана в сборник на Комисията по досиетата

снимка: Изгубената България

снимка: Изгубената България

Масови недоволства от ниски заплати, условия на труд, налагани норми и наряди са съпътствали обществото по време на комунистическия режим, чиято цензура обаче не е позволявала на хората да научат за отрицателните настроения на работници и селски стопани.

Това разкрива документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува. Той представлява сводка до един от зам.-министрите на вътрешните работи през 1957 г., в която са обобщени данни от поделенията МВР-ДС през първото тримесечие на същата година за „негодувания на работници и селяни, изразени под различна форма”.

В сводката е посочено, че транспортните работници в София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Горна Оряховица, Левски и други, обслужващи товарните влакове, са заплашили, че парализират транспорта, ако не бъдат изпълнени исканията им, свързани с ползването на фургони към товарните влакове.

Работници от ДИП „Антон Иванов” в гр. Пловдив пък са изразили недоволство, че работят по 9 часа на ден, вместо по 8 часа.

Шивачки от предприятие в София изразили негодуване, че за изработените от тях комбинезони за износ в СССР нямало да им платят по 16 лева, както им е обещано, а двойно по-малко.

Сред работниците от тютюневата промишленост е имало недоволство, че административния персонал взимал по-голямо възнаграждение от работниците.

В Девинско, Смолянско и Троянско сред населението също съществувало недоволство от възложените нови наряди за вълна, които се облагали повече отпреди.

Тази мярка принудила собствениците да пристъпят към ликвидиране на малките овчи стада. В сводката е подчертано, че към изколване на добитъка са пристъпили и селяни от Благоевградско, които не са желаели да предадат животните си в ТКЗС.

ДС признава за извращения, насилия, побоища и убийства на селски стопани, отказали при агитация да влязат в ТКЗС във Видинско, Пазарджишко, Самоковско и Велинградско.

Признато е и, че в много ТКЗС-та в страната поради слабости в управлението им съществували кражби, разхищения и ниско възнаграждение, което довело до недоволства на селски стопани, заплашили с напускане.

Предложено е за избягване на преминаването на тези негодувания в по-остри форми да се предприемат профилактични мерки.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – профсъюзите, стопанският живот и работниците”, издание на Комисията по досиета, 2015 г.

ds-rabotnici-1957_001.jpg

ds-rabotnici-1957_002.jpg