Мантрите, че Западна Европа ни притиска да подпишем договора със Скопие, не се потвърдиха, казва пред Faktor.bg бившият посланик на България в Гърция и Ватикана, член на Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония
Интервю на Васил Василев
- Проф. Топалов, около политическата криза и невъзможността да се състави редовен кабинет, сякаш темата за членството на Северна Македония се изпари. Какво се случва с преговорите ни със западните ни съседи?
- Докато в България кипят политически и ужполитически страсти, нашите братовчеди оттатък границата решиха да ни зарадват с една декларация на парламента си, очевидно в отговор на неотдавнашната рамковата декларация на нашия парламент във връзка с отношенията ни с Република Северна Македония. За нас това не е изненада, то е логично продължение на една неотклонно следвана политика от управляващите кръгове /вкл. и опозиционните/ в съседната ни братска държава – да се дава вид, че те много искат да вкарат държавата си в Европейския съюз /защото обществото им го иска, а винаги идат избори!/, но в действителност не искат това да стане. А и дори да искат, Белград няма да им го позволи, защото ако е вярно, че политиката на РСМ се ръководи от сръбските служби, а пък те – от московските, тъжните предположения ще се окажат мрачна истина, която ще даде ясен отговор на въпросителните около нелогичното поведение на нашите братовчеди, които така и не става съвсем ясно искат или не да влязат в „европската уния“. Когато четях текста на тази декларация, имах чувството, че чета документи на АСНОМ /техния Отечествен фронт/ от 1944-45 година. Толкова яростен и безкомпромисен тон на становище, имащо нескритото желание да бъде наложено като начин и съдържание на мислене на цялата им научна, политическа, културна, журналистическа и каквато щете още общественост, почти осем десетилетия след македонския девети септември, което при това – представете си – трябва да приемем и ние като платформа за разговори, ме изненада, признавам си. И ме уплаши, също си признавам, защото то по същество е опит за хвърляне във въздуха на всички мостове и пътища за диалог. С такъв манталитет обаче в Европа не се влиза. Но още по-голяма е грешката на тази декларация по отношение на другите им съседи – гърците, които няма да приемат нито зле прикрития опит за антиквизация /древна автохтонност на „македонския“ народ/, нито „средиземноморския“ нескрит намек за географско ситуиране на държавата и на „македонския“ език. Очевидно не са взели пред вид гръцката чувствителност по тези теми, или пък са го направили точно заради това – гърците също да не искат да ги пуснат. Само че гърците като решат да не ги пускат, това, както вече е известно, трае около трийсетина години. Ние поне в това отношение сме им по-лесни – нали сме братя, не сме чак толкова злопаметни, по-бързо ни минава, те вероятно на това разчитат, може и да са прави.
- Служебният кабинет на президента Румен Радев способен ли е да даде ход на нови разговори със Скопие?
- За смислени разговори едва ли някой няма да бъде готов. Но не очаквайте някаква капитулантска стъпка – служебният министър на външните работи г-н Стоев е дипломат от кариерата, наясно е със ситуацията и вече няколко пъти ясно даде да се разбере, че промяна в нашата позиция не може да има. Не забравяйте, че това е позиция, около която е обединено почти цялото ни общество. Такъв феномен у нас не е имало от поне един век.
- От Северна Македония, а и бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън, ни убеждават, че цяла Западна Европа иска страната ни да подпише кандидатстването за членство в Европейския съюз. Има ли подобни тенденции?
- Това са мантри, които, както видяхме, не се потвърдиха нито при германското, нито при следващите председателства. Ако Западна Европа иска да ни притисне да пуснем една абсолютно неготова за еврочленство държава, трябва преди това да промени правилата за приемане на нови членки. Не вярвам обаче да се посегне на изискването за стабилно изчистване на междусъседските отношения с друга страна-членка. А и практиката показва, че дори и отделни европейски политици да изразяват недоумение или дори несъгласие с позицията на България, то когато бъдат запознати с фактите и обстоятелствата, променят мнението си. Тук е важното място на нашата дипломация. Лично се убедих в това и като доскорошен посланик във Ватикана. След десетината научни конференции, посветени на различни важни културни и политически събития от българската история, които организирах и проведох с участието на много учени от различни страни, както и след многото разговори, които непрекъснато провеждах с моите колеги, мнозина от тях променяха предварително формираните становища, с които разглеждаха нашите отношения. Някои от тях тогава недоумяваха защо толкова държим на идеята си за Западните Балкани и защо така категорично подкрепяме да се даде път на такава неготова държава като Република Северна Македония, очевидно сега пък е дошъл моментът да им се обяснява защо не я подкрепяме.
- Каква е вашата прогноза - кой ще рискува да отстъпи - София или Скопие и какви ще са последствията за лидера, който направи подобна крачка?
- Известно е, че в спор или караница винаги отстъпва по-мъдрият, особено ако този, с когото спориш или се караш, ти е брат, или поне братовчед. Само че и мъдростта, и братското, и братовчедското чувство имат някакви граници, които, ако се прескочат, не водят към мъдро решение. Евентуалното неправилно решение се плаща скъпо.
- Румен Радев също се опита да се намеси в спора. Каква е неговата роля в преговорите със Северна Македония, зависи ли от президентската институция излизането от сложната ситуация?
- Преди около година президентът проведе среща с нашата комисия и ние нямахме никакви различия. Обединихме се около становището да се помага на Република Северна Македония в нейния път към Европейския съюз, но само при спазването на всички европейски изисквания за добросъседство. По принцип неговата роля е много важна, президентът представлява държавата на най-високо международно равнище и затова неговите решения имат най-висока степен на отговорност.
- До каква степен може да влияе на процесите на Балканите Русия и виждате ли дългата ръка на Кремъл, която спира западните ни съседи към ЕС?
- От историята а и от настоящето, е известно, че Русия винаги се е стремяла да играе решаваща роля на Балканите, поне на част от тях, постигала го е, кога по-успешно, кога не, но никога не се е отказвала да се стреми към това. Да не забравяме, че почти след всяка от десетината войни, които е водила с Турция, е отмъквала при оттеглянето си с лъжливи обещания за хубав живот кога десетки, кога стотици хиляди българи, които веднага е превръщала в безправни крепостни роби, да не забравяме, че е била категорично против нашата църковна свобода, както и против Съединението на Княжество България и Източна Румелия в една силна и трудно подчинима на императорската воля голяма българска държава, че само няколко дни след това Съединение. Когато българската армия е на турската граница, очакваща евентуално турско нападение, Русия хвърля Сърбия в братоубийствената Сръбско-българска война, с план „братската“ ни съседка да заграби половин България, включително и столицата София, че през Първата световна война воюва срещу България и варварски бомбардира Варна, че след Втората световна превръща България в опитно поле на най-дивашкия тоталитарен комунизъм и спира развитието й за неопределен период от време. Обяснимо е, че днес тя няма да се примири с българската независимост и е логично, че ще търси съюз със стария си съюзник Сърбия срещу непокорната България – ще я подпомага икономически, ще я оборудва с най-модерна ракетна и друга военна техника, няма да й позволява да влезе в Европейския съюз и НАТО, включително и на зависимата от нея РСМ. Това е едната хипотеза, според другата, ако влизането на една или пък на двете държави се окаже непредотвратимо, на тях ще бъде възложена ролята на троянски кон за окончателното ляволиберално дестабилизиране и подкопаване на евроатлантическата идея. Наред с всичко това е логично да се допусне, че с оглед на пълзящото, но стабилно и застрашително албанизиране на Повардарието и с оглед на сложните сръбско-албански отношения, особено във връзка с косовската ситуация, Сърбия има още един аргумент да пречи на европерспективата на РСМ. Тоест – Русия е в двойно печеливша ситуация: ако РСМ или Сърбия /или пък ако и двете/ влязат в ЕС, Русия ще има там троянски кон. Ако пък не влязат, матушката ще стяга чрез тях все по-здраво обръча около старата непослушница България и в един хубав за балканската демокрация ден нещата внезапно ще си дойдат отново на мястото. Не плюйте в пазвата, не помага.