Проф. Михаил Константинов прогнозира нов вид гласуване заради променения начин на живот

"В Европа специално електронно гласуване, дистанционно гласуване или интернет гласуване практически няма. По-точно има го в Естония, която е с 1,5 милиона население и в няколко кантона в Швейцария. Останалите 700 милиона европейци не използват този вид гласуване". Това каза проф. Михаил Константинов пред "Фокус".

"Има известни съмнения в сигурността на този вид гласуване. Имаше много сведения за хакнати системи, свързани с изборите, в САЩ имаше огромни скандали по този въпрос. И правителствата го избягват, тъй като дори и да няма истинско хакване на процеса, достатъчно е да плъзнат слухове, че изборите са хакнати и хората ще загубят доверие в това правителство. Това е една от причините, психологическа всъщност е причината. А има, разбира се, и реални опасности при този вид гласуване. Например, какво ви гарантира, че човекът отсреща гласува със свободната си воля? Никаква гаранция няма. Просто знаете, че един човек, който има вход за достъп отсреща или парола, или електронен подпис, е гласувал по някакъв начин, това знаете. Но дали той не е бил под натиск, няма как да разберете. Това е още едно съображение, което възпира повечето правителства да въведат този начин на гласуване", коментира анализаторът.

"Най-големият експеримент, който сме провеждали истински всъщност със зачитане на резултат, това е с 500 машини, с които бяха подадени около 50 хиляди гласа – по 100 гласа на машина. Така че това е другият вид гласуване, за което претендират да оправи пороците на сегашния вид гласуване. Аз доста съм говорил по този въпрос. Искам само да кажа, че е добре да изчакаме големите европейски държави да го въведат. Нека да видим Германия кога ще го въведе. Защото ние за всичко друго, забележете, се кланяме на Запад, там така, там онака, там е хубаво, там е прекрасно, ние трябва да следваме техния светъл пример. Нека да изчакаме малко и да видим какъв е техният светъл пример, това е моето предложение. Но нещата в тази област в момента търпят развитие, защото едни класически избори, събиране на хора в избирателни урни, малка дистанция между хората, близко общуване и т.н. при сегашната обстановка са много опасни. И то са опасни дори не толкова, че хората ще се изпозаразят, а с това, че просто няма да искат да гласуват. Между другото много хора си промениха начина на живот, включително мои познати. Те вече не излизат така, да не говорим, че никога не се ръкуват с никого. И т.н. Хората си промениха начина на живот и няма никога да се върнат към старите си навици. При това положение гласуването в секции рискува да доведе до много ниска изборна активност, много хора ще си останат вкъщи. Значи и това е едно съображение. Между впрочем в Европа има друг вид гласуване. Това е гласуването по пощата. При което по трудно може да се хакнат изборите, но пък пак нямате гаранция, че човекът отсреща е гласувал със свободната си воля", казва още проф. Константинов.

"Имаше такива нарушения в селата в Австрия, където там е много популярно това гласуване. Вторият тур на президентските избори беше отменен за първи път в историята на австрийската република, заради нередности при гласуването по пощата. И то само преди 3 г. се случи тази случка. Следователно виждате една толкова развита държава като Австрия, която е модел във всяко едно отношение, това гласуване по пощата се издъни. И бяха отменени изборите - знаете ли какво значи да се отменят изборите, това е супер скандал, рядко срещан супер скандал, но той се случи в Австрия. Така че трябва да сме много внимателни и трябва да отчитаме, това че имаме нова обстановка. И дори да няма вирус, хората вече ще се държат по друг начин. Така че нещата, пред които сме изправени, са голямо предизвикателство. Трябва да бъде намерено правилно решение и всъщност, добре е, че е ЦИК взима отношение към този въпрос. Трябва сега да се намесят политици, експерти, всякакви хора, които имат отношение към изборния процес и дай Боже да се вземе правилно решение. Но аз ще повторя, да изчакаме какво ще решат големите западноевропейски държави, изобщо на запад какво ще решат, защото те са нашият модел", заяви математикът.

"Топката пада в Народното събрание, където й е мястото, защото всичките тези неща, за които говорим, няма как да се случат без промени в Изборния кодекс. Така че тези дискусии, за които казахме, че предстоят, трябва да доведат до някакви законодателни решения, пък дори ако искате и до отхвърляне на този вид гласуване, но да е ясно на хората ще се гласува ли така, няма ли да се гласува или ако се гласува с каква перспектива, кога ще бъде 100% това гласуване или пък не. Между впрочем единствено в държавата Естония от цяла Европа има такова гласуване 100%. Какво значи това? Всеки има възможност да гласува така. А иначе мога да ви кажа и там какви са данните. От всички подадени гласове 30% са подадени електронно. Така че виждате, че не е много малък процентът, но не е и да кажете, че всички гласуват така. Така че това е един ориентировъчен процент. Пак повтарям, там всички имат право да гласуват по интернет, но 30% използват това право. Хората предпочитат да отидат до секцията, да се видят, да си поговорят. Но не знам вече в условията на този коронавирус дали ще има пак такива желания да се събират хората и да обсъждат нещата", каза още проф. Михаил Константинов.