"Ние се опитваме с проф. Овчаров от години да възкресим паметта за нашите средновековни герои, тъй като публична тайна е, че когато става дума за нашето минало обикновено стигаме до времето на Възраждането. Когато се насочим по-назад във времето, обикновено това е много по-епизодично, много често става като местна инициатива. Така че ние съвсем съзнателно се спряхме на образа на Момчил, една изключително интересна личност, нестандартна във всяко едно отношение", каза проф. Павлов.
"Момчил в началото на своя живот е разбойник и това няма никакво съмнение. Затова и Константин Иречек, един от създателите на нашата модерна историография, го нарича хайдук. Същевременно обаче очевидно той не е човек от низините, а явно произлиза от това войнишко население, което охранява важни пътища, проходи в Родопите или в някой близък район, така че в това отношение той много напомня Ивайло, който също е от подобен произход. Той е роден в пределите на българското царство. Тоест с проф. Овчаров не веднъж задаваме въпроса през последните години къде е южната граница на Второто българско царство. Нашите стари историци обикновено я слягат в този период някъде до Марица или още по на север. Смята се, че има голяма криза. В своята книга за Константин – Асен Николай показа, че всъщност един Перперикон тогава е в българското царство. Тоест Родопите дори и в тези кризисни години често са си в българските предели. А що се отнася до това, че той най-вероятно е родопчанин, ако погледнем турските регистри, че името Момчил изключително често се среща в този район в 15,16, 17 век. А пък по всичко се вижда, че когато Йоан Кантакузин предоставя властта на Момчил, той очевидно е повлиян от това, че този човек е от този край , има влияние върху местните българи, а и самите българи искат българин да им бъде управител", обясни още историкът.