Правителство взе решение за придобиването на 19-те процента от акциите на Първа инвестиционна банка. Финализирането на сделката обаче не е отразено нито на сайта на банката, нито на сайта на Българската банка за развитие.
Ситуацията коментира депутатът от БСП Румен Гечев в интервю за „Фокус“:
„Това е пример за наглостта на това българско правителство, което си позволява да промени правилника и устава на работа на единствената държавна банка – Банката за развитие, да отклони средства от Банката за развитие и да я превърне в донор на частни акционери. Какво излиза? Че от близо 30 банки в българската банкова система се оказва една-единствена банка, широко рекламирана с двама известни основни акционери – г-н Цеко Минев и г-н Ивайло Мутафчиев, мисля че се казваха, които държат контролния, основния пакет акции на Първа инвестиционна банка, и които не могат да си събират парите за капиталова адекватност. Два аукциона последно правиха, за да привлекат български и чуждестранни инвеститори, но не се яви нито един, което е оценка на външните и на вътрешните инвеститори за ефективността на тяхното управление. И сега под лъжепричината, че, видите ли, в тази частна банка ние трябва да налеем държавни пари там, за да сме влизали в някаква „чакалня“ – е абсолютна лъжа. Никъде в никоя страна, която е станала член на Банковия съюз и е влизала в „чакалнята“ на Еврозоната, никъде държавите не са наливали такива пари в частни банки. Това противоречи на пазарната логика и на здравния разум. А освен това, не само според мен, противоречи на законите и правилата, по които работи тази Банка за развитие. И аз много се радвам, виждам, че неправителствена организация, точно в момента не си спомням какво й е името, но тя е започнала съдебна процедура. Така че тук ще има процес, ще има следствие, ще има съдебно решение, доколко това решение на Министерския съвет да задължи ръководството на Българската банка за развитие да отдели 140 млн. лева, с които 140 млн. лева обърнете внимание, на 2 пъти по-високи от пазарните цени, и тук отварям една скоба – отправям колегиално и приятелско предупреждение към ръководството на банката, направих го и на срещата с новото ръководство на банката, да си отварят очите и да внимават какво ще ги накарат да направят. Защото купуването на акции от частна банка на двойно по-висока цена от пазарната, причинявайки на собствената си Банка за развитие загуба директно, автоматично от 70 млн. лева, няма как да не е подсъдно. Нека директорите на банката и управляващите да отворят Наказателния кодекс и внимателно да преценят какви са сроковете на наказание за нанасяне на загуби съзнателно, с конкретно решение, с много твърдо предупреждение от цялата българска общественост, от икономисти, от депутати, че те нанасят загуба на банката директно със 70 млн. лева. Но хубавата новина е може би, че тази сделка не е завършена. И тя не е завършена най-вероятно по две причини, които може да действат едновременно. Едната е, че правителството се е уплашило от съпротивата, и че наистина могат да влязат и нагазят някои членове на Наказателния кодекс, и второ, тук вече предполагам, но най-вероятно изглежда има поредица от въпроси от страна на Европейската комисия за държавна намеса и неправомерна държавна помощ. И вероятно има и трета причина, която мога да прогнозирам, това е, че аргументът на правителството, че ние ще влизаме в „чакалнята“ на Еврозоната, става все по-слабичък, тъй като днес сме 30 юни, нали така – това е третото отлагане. До края на юни обещаваше правителството, че ние ще влезем в „чакалнята“ на Еврозоната. Хубаво, беше юни 2019 година, след това официално министърът на финансите Горанов каза, че за рождения си ден, тоест, през април тази година влизаме в „чакалнята“, днес сме 30 юни – не сме влезли в никаква „чакалня“. Така че цялото правителство е хубаво довечера към 19.00-20.00 часа да се изнесе и да отиде в „чакалнята“ на Централна гара, където ще бъде прието.
Запитан това означава ли, че ще има забавяне при влизането ни в „чакалнята“ и как това ще отрази на страната ни, червеният депутат обяснява:
Трябва да питате правителството. Защото тук не става дума за злорадство. Правителството гарантираше, че ние при всички случаи влизаме в „чакалнята“. А не само, аз ви казвам като икономист, България към момента не изпълнява изискванията на Европейската централна банка по два показателя. Първият показател: каквото и да направят с Първа инвестиционна банка, инфлацията в България е над и прекрачва бариерите, изискванията на Европейската централна банка. Тоест, ние сме ценово нестабилни по официална информация даже и според данните на интересния наш Национален статистически институт ние не отговаряме. Европейската централна банка е независима институция, но никъде по света няма напълно независима институция. Ако има натиск от Европейския съвет, ще ни приемат. Не от Европейската комисия, тъй като решението за „чакалнята“ и Еврозоната по-нататък се взема от две институции: от Европейския съвет и от Европейската централна банка. Европейската комисия не е юридическа страна по това решение. Но ако Европейският съвет с главите на правителства на всички страни-членки с пълен консенсус решат да си затворят очите пред официалните изисквания и решат да включат България в „чакалнята“ по политически причини, тогава можем да гадаем, че Европейската централна банка при такава политическа заповед би си затворила очите. Но обективните факти са такива, че в момента ние по два показателя не отговаряме. Един от показателите, пак повтарям, е Първа инвестиционна банка, на която даже да се увеличи капиталът, ние оставаме с показателя „Инфлация“, който е над ограниченията на Европейската централна банка. И те няма как да ни приемат. Предполагам, че по тази причина правителството е разбрало, аз не бих могъл да се ангажирам, какво би било окончателното политическо решение, но без да ви цитирам имена, мога да ви уверя, че аз имам контакти с колеги от парламенти в Европа, имам контакти с експерти от Европейската централна банка, и моята предварителна информация е, че те не желаят и няма да ни приемат. Това е информацията, която имам. И ако нашето правителство очевидно има такива сигнали, те тогава ще се изправят пред двоен проблем: при евентуално неприемане в „чакалнята“, вече денят 30 юни изтича, ако не ни приемат там, това означава, че те са похарчили 140 млн. лева на двойно от пазарната цена излишно, което без да съм юрист мисля, че води до много по-тежки последствия, произтичащи от Наказателния кодекс.