„Нашето предимство пред останалите е, че сме анализирали максимално коректно, обективно и непартийно реалностите днес, като сме се опитали да създадем концептуална рамка за разбирането и осмислянето им. Главната цел на доклада е, познавайки международните тенденции за сигурност, да покаже как България да се пребори за място на международната сцена, като отчитаме нашите скромни национални амбиции“. Това заяви експертът по международна сигурност и геополитика проф. Румен Кънчев на представянето на годишния анализ за 2019 г. на Евро-атлантическия център за сигурност.
„На глобалната сцена са налице три световни сили, които през следващите години ще определят параметрите на глобалната среда за сигурност. Тенденцията за триполярност ще усложнява тенденциите към тази характеристика. Геостратегическата икономика се задава главно от САЩ и Китай“, каза още проф. Кънчев. Той припомни, че както има биполярно военно съперничество между САЩ и Русия, така то се изразява в икономическа надпревара между Вашингтон и Пекин.
„Глобалната геополитическа сцена е в процес на дълбока трансформация. От изчерпалата възможностите на своята парадигма Студена война, и постпериода след нея, към нова политическа стабилност, която е в процес на изграждане. В стратегическата теория това се нарича оспорване на съществуващия световен ред. Според мен, ние се намираме в неговата много ранна и начална фаза. Оспорването е цикъл от около 15-20 години. Ако теорията е вярна, то ни предстоят дълги години на остро икономическо, геополитическо и военно съперничество. Ние трябва да сме в състояние да формулираме стратегиите си за успешното преминаване през този период. Светът навлиза в четвърта индустриална революция. Съответно триполюсното съперничество ще се развива в контекста на нейните параметри. Ако внимателно анализираме съперничеството, лесно можем да стигнем до извода, че то днес генерира практически нова структура на самата архитектура на глобалната сигурност. Тя се състои от 3 компонента. Три глобални сили, намиращи се във фаза на ескалиращо съперничество помежду си, три геополитически зони с изключително стратегическо значение за световното съперничество – Азиатско-тихоокеанският регион, Близкият изток и Украйна. Във всяка от зоните е наличен локален играч с достатъчно значим военен потенциал, включително и ядрен, който е в състояние да дестабилизира регионалния баланс и да изостри отношенията между трите глобални сили“, категоричен е проф. Кънчев.
Той прогнозира, че ако тези тенденции на противопоставяне продължат, ще се стигне до обедняване и раждане на популистки лидери. „Българската стратегия за справяне с тази ситуация е свързана с укрепване на държавността и институциите. Трябва да засилим стратегическото партньорство със съюзниците си. Нужно ни е превъоръжаване на българската армия, за да нарасне тежестта ѝ като военна сила в НАТО. Трябва да имаме активна позиция в инициативата „Три морета“, както и стратегически добре обмислена политика на Балканите. Единствено членството ни в ЕС и НАТО е възможност за просперитет на страната ни през следващите десетилетия. Черно море е изключително важно за Русия. Входът към Централна Азия е през Черно море. Той е важен, защото без да има пълен геостратегически контрол на Кремъл върху Централна Азия и Украйна, не е възможно да бъде изграден евроазийският съюз. Това обяснява и защо политическото ръководство в Москва държи толкова много на Централна Азия и на Украйна. Имено затова беше анексиран и Крим“, каза още проф. Румен Кънчев.