Проф. Стефка Петрова: Безглутеновата диета не е символ на здравословно хранене

Тя дава полезни съвети как може човек да познае дали има чувствителност към глотена

проф. Стефка Петрова, снимка: БГНЕС

проф. Стефка Петрова, снимка: БГНЕС

Безглутеновата диета не е панацея за предпазване от заболявания, не е също символ и характеристика на здравословен модел на храненето. Това каза в интервю за БГНЕС проф. д-р Стефка Петрова, специалист по хранене.

„Изследванията през последните години показват, че консумацията само на безглутенови храни често създават хранителен дисбаланс. Зърнените храни, които съдържат глутен са различните видове пшеница, включително лимеца и спелтата, също ръжта и ечемика, а безглутенови са ориз, царевица, елда, просо, както и семената, като киноа, амарант и чия, които се явяват алтернатива на зърнените храни. По принцип безглутеновите храни са полезни. Изследванията през последните години показват обаче, че безглутеновите диети са значително по-бедни на белтък. Много често пакетираните безглутенови хранителни продукти съдържат повече мазнини, захар и калории, притежават по-висок гликемичен индекс, особено тези, които са от ориз.

По думите на проф. Петрова недостатъци на безглутеновите храни може да доведат от една страна до хранителни дефицити и неблагоприятно повлияване на растежа на децата, а от друга страна до наднормено тегло в детска възраст. Безглутеновата диета обаче е задължителна при децата с целиакия – автоимунно заболяване, което много сериозно уврежда лигавицата на тънките черва. При това заболяване възпалителните процеси се придружават от нарушения в структурата на тънките черва и намаляване на усвояването на хранителните вещества. Един от ранните признаци за него при децата е намаляване на теглото и изоставане в растежа, защото те не могат добре да усвояват достатъчно хранителните вещества, обяснява специалистът.

Проф. Петрова посочи, че има и други заболявания, при които се наблюдават симптоми подобни на тези при целиакия като глутенова чувствителност и алергия към пшеницата, при които няма увреждане на структурата на чревната лигавица, не са сериозни уврежданията като при целиакията, но отново има проблеми като газове, диария, които създават чревен дискомфорт и избягването на храни, които съдържат глутен също много помага. Това може да не е за цял живот, както при цьолиакията, но и при тези заболявания за много дълъг период, докато не се подобри състоянието е препоръчително да се спазва безглутенова диета. „Но при много други заболявания, при корито се считаше, че благоприятно се повлияват от нея, както например автоимунното заболяване хипотиреоидит на Хашимото. Преди години се считаше, че то е тясно свързано и с целиакия – тоест, ако се спазва безглутенова диета категорично ще се подобри състоянието на тези болни. Оказа се, че това не е така, данните не се потвърждават през последните години. Така че, за човек с тази диагноза не е проблем да спазват такава диета, тоест няма да се наруши състоянието му, но това не е фактор, който ще повлияе благоприятно на хипотиреоидизъма на Хашимото. Това категорично го показват последните проучвания”, посочи проф. Петрова.

Целиакията съществува при сравнително малко хора, подчерта тя, от 1 до 2 процента в различните народи това е настина много сериозен проблем. „Това състояние може да възникна още от най-ранна детска възраст, но и във всички периоди от живота. Хората с този здравен проблем се нуждаят задължително от безглутенова диета, това е единственото лечение”, заяви професорът.

Глутенова чувствителност, която не е автоимунно заболяване, е по-широко разпространено от целиакията. Професорът посочи, че се счита в различните държави, че между 5, 6 до 10 процента са хората, които може да имат такъв проблем.

Как може човек да разбере дали има такава чувствителност? На този въпрос проф. Петрова каза, че елементарно всеки може сам да установи с т. нар. елиминираща диета.

„Когато един човек получава, без да разбере поради каква причина, много често газове, разстройство или запек, гадене – типично стомашно-чревни оплаквания, може да си помисли, че има такъв проблем – например като чувствителност към глутена. В такива случаи, ако няма възможност да се консултира с гастроентеролог, който може да му постави диагноза, може да приложи т. нар. елиминираща диета – да изключи всички храни, които съдържат глутен за няколко дни. Ако стомашно-чревните оплаквания престанат, може да има наличие на проблем, свързан с приема на глутен, но задължително трябва да се направи консултация с гастроентеролог и подходящи изследвания, за да се постави точна диагноза и да се реши има ли необходимост от безглутенова диета”, заяви професорът.