„Обстановката в новото Народно събрание не само не се отличава от предишните парламенти, но дори картината е по-тъжна. Критиците на ГЕРБ пропуснаха възможността да покажат какво са имали предвид под “действащ парламент” или “парламентарна република”. Това коментира в интервю за „24 часа“ културният антрополог проф. Ивайло Знеполски.
„Те не само не сложиха “ново” начало, а отказват да разговарят с една трета от народните представители и дори заявиха, че партията им трябва да бъде заличена. Вместо очаквания от избирателите политически диалог и спешно излъчване на правителство, се раздухва дух на омраза и се правят опити парламентът да изземе функциите на изпълнителната власт“, допълва той.
Според проф. Знеполски истинският проблем на парламентаризма не е в това, че някой от изпълнителната власт не се отнася с подобаващо уважение, а в самите депутати както от управляващото мнозинство, така и от опозицията, които сами не уважават себе си. Приемайки да бъдат част от партийните машинки за гласуване и лишавайки се от собствен глас, те отдавна не представляват интересите на района, от който са избрани, а на партията, която ги е направила депутати. Тяхното мълчание или програмирано говорене е в основата на ниския рейтинг на Народното събрание. Но това ни отвежда към трудния проблем за характера на избирателната система, обяснява позицията си професорът.
Проф. Знеполски изтъква още, че „Парламентът е просто мястото, където властта символно е споделена, доколкото може да издига различни предложения, които да убедят управляващите, или да задава неудобни въпроси и да критикува, с оглед да ги възпре от определени действия.
„В нашия парламент обикновено не става така. Налице е траен упадък на политическата култура. Всъщност нея никога не я е и имало. От първия му ден след промяната през 1989 г. беше загърбена ритуалността на тази славна буржоазна институция и беше вкаран плебейският език на улицата. Решенията на министър-председателя може да бъдат оспорвани, но постът му трябва да бъде уважаван и това би било израз на самоуважението ни като българи. И тук е двойната вина - и на Борисов, и на опозицията. От една страна, министър-председателят е канен в парламента не за да се води политически диалог с него, а за да бъде обиждан и обвиняван. Чудно ли е тогава, че, от друга страна, неговият начин да отговори е пълното игнориране на парламента, пита и той и уточнява, че и двете поведения са деструктивни, но взаимно определящи се. Това е омагьосан кръг. Все пак имаше моменти, в които Борисов се е показвал по-диалогичен, по-склонен за отстъпки“, посочва професора.
По думите на проф. Знеполски в демокрацията продължителното свързване на една личност с властта буди неодобрение. Нещо подобно се случва и в България.
„Наистина нуждаем се от ново равнище на развитие, но управлението на Бойко Борисов е едно от най-успешните досега в икономически план, създаде сигурност и предвидимост на живота, които липсваха преди. И в същото време поради дългото заемане на празното място на властта Борисов се оказва удобна фигура да бъде натоварен с вината за всичко несвършено досега. Изглежда, продължителността на престоя във властта дава възможност по-ясно да се откроят дефицитите, в това число и по отношение на задълбочаването на демократизирането на институциите и на обществения живот.
Впрочем днешната политическа ситуация показва, че “празното място на властта” поставя проблеми не само при неговото запълване, но и когато остане празно, когато няма ясен политически субект за заемането му. Тогава се появяват нелегитимни претенции. Маргинални политически фигури и групи обсебват освободената сцена и започват да я запълват със самоцелна активност в търсене на добавена политическа стойност. В тази ситуация на “празнота” се извършва интензивно инвестиране в репрезентации, които могат да доведат до най-нежеланото - хаос и краен нихилизъм. Но страната не може да си позволи лукса на постоянни “нови начала”, нуждае се от приемственост и надграждане там, където има нещо добро, нещо постигнато. Голото отрицание, призивите за тотална чистка в администрацията не могат да доведат до нищо полезно“. Така проф. Ивайло Знеполски разчита ситуацията у нас към този момент, когато страната ни очевидно е изправена пред нови избори.