Проучване ще покаже какъв точно е коронавирусът в България

В Националния център по заразни и паразитни болести скоро започва детайлно изследване на коронавируса в 48 проби. To цели да покаже точните генетични особености, как се отнасят те към протичането на заболяването и изхода от него.

Тази информация е важна, защото "по някакъв начин трябва да обясним малкото заболели и малкото умрели в нашата страна", обяви директорът на центъра проф. Тодор Кантарджиев по време на брифинг. Той каза още, че "щамът, който беше в Китай, вече е мутирал и е доста по-различен от това, което се проявява в Европа. Трети генетичен модел е в Съединените щати. Различното протичане на заболяването и различната възможност за заразяване са много важни и интересни: от тях се правят изводи за мерките в рамките на държавите".

Що е то целогеномно секвениране на РНК

Детайлното изследване, което скоро ще започне в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), ще е на 48 щама, тоест на 48 проби на заразени с коронавирус. Като пробите са различни по: територия, възраст на пациентите, както и начин на прекарването на болестта и момент на заразяване.

Самото изследване се нарича целогеномно секвениране на рибонуклеинова киселина (РНК). "Това е цялата молекула РНК, която носи всички гени на коронавируса. А това е една огромна генна библиотека. Тя ще бъде "нарязана" на съставните ѝ части - на 30 000 нуклеотида, и всеки поотделно ще бъде идентифициран точно какъв е", обяснява проф. Ива Христова от НЦЗПБ. Тя казва, че целта на "това упражнение" е информацията от изследването да се сравни с данните от Световната генетична банка, "в която автори от други точки на света са публикували проучените от тях техни щамове и така се вижда отклонението, тоест доколко има различия и са настъпили мутации във времето". Проф. Христова допълва, че за България е важно и да знае "от колко различни места имаме внос на вируса".

Различна проба, различен щам

Вирусните проби от всеки човек се водят различен щам, защото са от различни хора. "Всичко е коронавирус, но може да се окаже различна генетична разновидност", казва проф. Ива Христова, като обяснява, че SARS-COV-2 e относително стабилен, въпреки че като цяло вирусите са изменчиви и имат "мутационна активност".


Мутацията на коронавируса, обяснява експертът, не зависи от хората на различните места по света, защото "хората са еднакви навсякъде". Решаващ за мутацията е обменът на заразата между тях: "Всички живи организми. При самото размножаване на вируса става репликация на генетичния материал и при това винаги се случва "грешка". И това е нормално, и в човешкия организъм има мутации. Но хората имаме системи, които са "нащрек" за такива мутации, за да се отстраняват максимално бързо. Ако системите ни не сработят, тогава се образува например раково образувание", обяснява проф. Христова.

Данни за ваксина

"Може да се окаже, че определена разновидност предимно причинява тежко заболяване. Но тук е теория на вероятностите, нищо не е 100%", обяснява проф. Ива Христова за очакваните изводи от детайлното изследване на РНК на коронавируса в България.

В крайна сметка именно такива изводи са необходими за бъдеща ваксина за COVID-19. "Затова въобще се заговори за ваксина: започнаха да се публикуват дневници от целогеномни секвенирания първо от китайците", казва експертът.

Изследванията в България ще започнат до месец, а първите предварителни данни учените ще имат в края на лятото. Окончателни резултати се очаква да има до края на 2020 година.

(Източник: Дневник)