Леонид Невзлин, Каспаров.Ru
Да изпращаме хуманитарна помощ в други страни, когато животът в собствената ти държава се люшка между „всичко е лошо“ и „ще бъде още по-лошо“ - това е съвсем по съветски. През февруари Русия изпрати 2 милиона маски и лекарства в Китай. Не ги раздадоха на пенсионерите. Изпратени бяха в Китай. Нашите – ще потърпят. Ще притичат до аптеките да си ги потърсят. Нали тичането удължава живота, в крайна сметка. Онзи ден – Путин демонстрира нов жест на международна солидарност. Руската държава изпрати група лекари и апаратура в Италия. Очевидно руските граждани трябва да изпитат прилив на гордост заради величието на своята страна. Всъщност изпращането на помощ в Италия е съвсем струва твърде малко, в сравнение с подкрепата на малък бизнес, който е
на ръба на оцеляването
в собствената му държава. А PR- ефектът е огромен.
Ако погледнете историята, от първите дни на формирането на СССР, тя беше начело на международната пролетарска солидарност. Спомнете си какво казваше Булгаков: "Искам да ви предложа - тук една жена извади от пазвата си няколко списания, цветни и мокри, вземете няколко списания в полза на децата на Германия. Петдесет долара за брой." Януари 1923 г.: СССР изпраща 800 вагона хляб в Германия. През цялата година в СССР се набират средства за подпомагане на немски работници. Студентите прехвърлят част от стипендиите си във фонда за помощ на германския пролетариат, селяните изпращат зърно и хляб. В същото време съветският народ успя да предостави материална подкрепа на хората от Япония, пострадали от земетресението, на революционерите в България. Всичко това въпреки факта, че страната не се е справила напълно с последствията от глада в периода 1921 - 1922 година.
В новата история на Русия можем да си припомним хуманитарна помощ, изпращана по света и личния PR на ръководителя на Министерството на извънредните ситуации Сергей Шойгу. Поне това не беше в ущърб на руското население. Сега Путин, следвайки Китай, изпраща помощ в Италия. Китай, отбелязвам, изпраща помощ след спирането на епидемията, а не в началото на очакваната евентуална епидемия на хилядите случаи на заразени.
От какво се ръководи Путин?
Казват – от хуманистични съображения. Мисля, че никой няма да спори, че Путин е класически авторитарен владетел. Комбинацията от хуманизъм и авторитаризъм е абсолютно нон сенс. Можете ли да си представите хуманистичните действия на Сталин или Хитлер? По-добре да не си ги представяйте. Защато Путин е така съвместим с хуманизма, както балистичната ракета с произведенията на Пушкин. По-скоро тези действия са непохватен опит за демонстрация на сила пред света и успокоени на населението в Русия – щом предоставяме помощ на другите, значи при нас всичко е наред, можем да си го позволим. Впрочем, на това няма да повярват дори учениците.
По-скоро Путин преследва свои собствени интереси. Изпращането на лекари и оборудване в Италия не е искрена помощ, а услуга. За която по-късно италианците трябва да платят. Например, позицията за санкции срещу Русия. Отмяната на санкциите е следващият етап, както и признаването на Крим за руски. Ще бъде толкова трудно да се действа и да се вземат решения срещу онези, които са оказали подкрепа в трудни моменти. Няма значение дали тази помощ е била голяма или незначителна. Самият факт поставя на преден план определени етични норми. За каквито не може да се разчита на Путин. Ето защо изпращането на помощ от негова страна изглежда аморално. Ако размерът на изпратената помощ е незначителен, то целта е една – да бъде постигнат PR ефект. А това е в разрез с човешката етика и представите за хуманизъм. Ако помощта е значителна, тогава това е цинично по отношение на населението на Русия. Тъй като единствено Путин и неговото обкръжение са снабдени с всичко необходимо за защита и спасение от коронавируса. За разлика от руските пенсионери.
Превод: Faktor.bg