Как "международното право" обедини разведките на Русия и Беларус срещу "заплахите" на Запада

Шефовете на  КГБ-тата на Русия и Беларус - Сергей Наришкин и Иван Тертел, публично се договориха да „противодействат срещу деструктивната дейност на Запада, насочена към дестабилизация на политическата и социално-икономическата ситуация“.

"Преценяваме действията на западните държави като агресивни акции, осъществявани извън рамките на международното право. Каквото и да се случи, ние ще защитаваме суверенното си право на самостоятелно развитие, правото си на избор на собствен път“, предупреждава Наришкин.

Договорките на Наришкин и Тертел – съшити с бели конци или скрити амбиции на двама диктатори да респектират ЕС и НАТО

Склонността към „деструктивни действия“ и „агресивни акции“ е запазена марка на Русия. Примерите са много.  Напоследък подобно поведение проявяват и управляващите в Минск. Достатъчно е да споменем скандала, избухнал след принудителното приземяване на пътническия самолет на Ryanair в Беларус, пътуващ от Атина за Вилнюс и последвалия незаконен арест на намиращият се на борда беларуски журналист дисидент Роман Протасевич.

След инцидента не закъсня реакцията на ЕС, който наложи  незабавните санкции на Беларус. Светкавично реагира и  НАТО, което обвини Минск в нарушаване на международното право и на човешките права. 

Алиансът предупреди Русия и Беларус да не заплашват съюзниците на НАТО и заяви готовност да защити всеки съюзник срещу всякаква заплаха, идваща от Минск и Москва, съобщи ДПА.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг увери, че Алиансът следи отблизо случващото се в Беларус, който става все по-зависим от Русия. Той признава, че в Алианса са сериозно обезпокоени от по-тясното сътрудничество между Москва и Минск през последните месеци, с което заплахата за демократичния свят става все по-сериозна.  

Трябваше да сме научили урока от миналото, че Русия масово е нарушавала териториалната цялост на държави като Украйна, Грузия и Молдова, както и муждународното право и човешките права, напомни шефът на НАТО.

В отговор на това руският президент Владимир Путин цинично отхвърля обвиненията на Запада, че води агресивна политика, наричайки това „русофобия“. А по отношение на Беларус  не само не осъди незаконния „арест“ на самолета, напротив – приветства диктатора Лукашенко, когото покани за преговори в Москва. В знак на приятелство властелинът на Кремъл заяви, че ще подкрепи Беларус с 500 млн. долара кредит, солидарен с политиката на Лукашенко в страната и към  Запада. 

В този смисъл договорът между службите за разузнаване на Русия и Беларус изглежда като съшит с „бели конци“, защото обвиненията към ЕС и НАТО в „деструктивни действия“ и „агресивни акции“, които застрашават техния суверенитет, са меко казано цинични. Зад всичко това по-скоро прозира амбициите на двамата диктатори да респектират Запада и да държат демократичния свят на щрек за своите действия, които много често са в разрез с международното право и грубо нарушават човешките права, които Наришкин и Тертел уж ще бранят.