Как и за колко време Русия ще снабдява Европа с газ през Украйна - по спорната тема ще преговарят пратеници на Москва и Киев. Представители на Европейския съюз ще са на разговора в Брюксел като посредници, но съюзът има какво да губи при провал на разговорите.
Договорът е нужен за доставки до европейските пазари - включително до България. Единствената алтернатива е газопроводът "Северен поток", чийто капацитет е крайно недостатъчен за европейските нужди. Междувременно плановете на руския концерн "Газпром" да заобиколи украинската територия се объркаха в последните месеци след проблеми с два основни енергийни проекта и европейско съдебно решение.
В този спор Русия, Украйна и ЕС имат общ интерес да избегнат икономически загуби със споразумение до 31 декември. След този срок, ако сегашните договорености не се заменят от нови, Европа може да си спомни кошмара с доставките от 2009 г.
Транзитният договор, който е в сила сега, бе достигнат преди десет години. Преди това обаче тежки преговори оставиха за известно време части от Европа на студено при ниски температури. Сред спорните моменти в договора тогава е и дългът в размер на милиарди долари на Украйна към "Газпром" заедно с твърдението, че Украйна "източва" газ, предназначен за Европа.
Десетилетие по-късно "Нафтогаз", която управлява украинската газопреносна мрежа, твърди, че "Газпром" ѝ дължи 2.56 млрд. долара заради неполучени транзитни такси (сума, потвърдена от арбитражен съд в Стокхолм). Оттогава насетне са се влошили и отношенията между Русия и Украйна заради Крим и Донбас.
Краткосрочен или дългосрочен договор
Днешният кръг на преговорите се очакваше по-рано, но изборите за Европейски парламент и украинските (президентски, по-късно и парламентарни) избори объркаха тези планове. На предишния, през януари, нямаше конкретни договорки, но се очертаха различията между страните. В последната година позицията на еврокомисията, представлявана на срещата от вицепремиера ѝ за енергийния съюз Марош Шефчович, не се е променила - Брюксел иска поне десетгодишен договор.
Същият е интересът на Украйна, която ще бъде представлявана от шефа на "Нафтогаз" Андрей Коболев. При 3 млрд. долара постъпления от транзитни такси всяко смущение би навредило на Киев - кризата, започнала с анексията на Крим и конфликта в Донбас, продължава.
През Украйна преминават 85 млрд. куб. м газ, а част от средствата от "Газпром" са нужни за поддръжка на мрежата, чието състояние се е влошило, а транзитът през нея е под максималния капацитет от 140 млрд. куб. м след пускането на "Северен поток" през 2012 г. (за сравнение, общият обем на потреблението на България е малко над 3.16 млрд. куб. м.). От друга страна, доставките за самата Украйна също зависят от подаването от Русия - Киев не купува директно руски газ, а го прави с реверсивни доставки от Европа по съществуващите газопроводи.
След срещата през януари се говореше за предложение от "Нафтогаз" до "Газпром" да се транзитират средно 60 млрд. куб. м. годишно за следващите 10 години. Според информацията в руските медии Русия не е готова да приеме такъв вариант.
Интересът на Русия
Москва и Киев направиха този месец малка крачка към диалога с размяната на пленници (макар после украинските власти да се оплакаха, че опитите им за връзка с руския президент остават без отговор). Руската позиция обаче не се е променила драстично - "Газпром", чийто ръководител Алексей Милер ще е в Брюксел, все още предлага за споразумение едва удължаване от една година.
Освен това руската страна в преговорите не е променила искането си украински енергийни компании да се откажат от обезщетения в размер 6 млрд. долара, които търсят с международен арбитраж, след като техни активи бяха конфискувани при анексията.
В този разговор "Газпром" има какво да губи - приходи от газ, който без договор не може да транзитира. Плановете, обявени преди няколко години, бяха транзитът през Украйна да стане ненужен в края на 2019 г. и по времето, когато изтече договорът, да са напълно готови и "Северен поток 2", и "Турски поток" и те напълно да заменят украинската инфраструктура. Подобни сметки бяха възможни, когато се очакваше "Турски поток" да е с капацитета на "Южен поток" (63 млрд. куб. м), тъй като заедно с 55 млрд. куб. м на "Северен поток 2" биха предлагали пълна замяна на транзита през Украйна (стига страните в ЕС да изградят насрещна инфраструктура).
Проблемът пред Русия е, че изграждането на първия газопровод, чиято втора тръба би трябвало да премине през България, се бави, същото се случва и с втория, който очаква разрешение от датските власти за преминаване през териториалните води на страната. При забавяне на строителството е възможно ново американско законодателство (ако бъде прието) да доведе до санкции за компании, участващи в проекта.
Въпреки това източници, запознати с дискусиите, заявиха за "Ройтерс" преди няколко месеца, че предпочитат краткосрочна сделка именно за да спечелят време за осъществяване на двата проекта. Според тях една година би била достатъчна.
Междувременно директорът на руския Фонд за национална енергийна безопасност Константин Симонов заяви наскоро, че Русия все пак е готова на известни отстъпки - например около 15-20 млрд. от транзита да преминават през Украйна и занапред (т.е. максимум около една четвърт от сегашния). Освен това страната добре разбира, че украинската газопреносна система ще ѝ е нужна и през следващата година, и през 2021-а.
Транзитът ще продължи още известно време, но докога
Киев изостри преговорната си позиция в навечерието на срещата. Преди няколко дни изпълнителният директор на "Нафтогаз" Юрий Витренко заяви, че от "Газпром" ще бъде искана компенсация в размер 11-14 млрд. долара, ако компанията настоява на условията си за краткосрочен договор. Миналата година Витренко заяви, че Украйна се е обърнала към международен арбитраж в търсене на решение.
Докато чака развръзката, Европейският съюз е увеличил газовите резерви до рекордно високи нива спрямо последните няколко години като предпазна мярка. Наскоро назначеният украински премиер Олексий Хончарук каза, че Украйна съхранява 19 млн. куб. м, които ще са ѝ достатъчни за зимата (годишното потребление за 2017 г. е било 31.2 млрд. куб. м).
Според източници на руското делово издание РБК еврокомисията разглежда и алтернатива - доставки без договор с Киев. За целта Украйна трябва да въведе законодателство, което да позволи транзита и без договор и да задължи властите да обявят търг, с който "Газпром" да запази мощности.
Какво ще се случи във времето след изтичащия газов договор е под въпрос независимо от развръзката на преговорите - зависи какво ще стане и с потреблението в Европа, и с руските енергийни проекти. "Няма съмнение, че транзитът на руски газ в големи размери през Украйна към Европа свършва", отбеляза в изследване през май Оксфордският институт за изследвания в енергитиката. "Много е вероятно до 2022 г. и "Северен поток-2", и ("Турски поток") да действат на пълна мощност."
Плановете за "Северен поток-2" обаче се усложниха допълнително от решението на Съда на ЕС, че OPAL, сухопътен участък, свързващ основния газопровод ("Северен поток") с европейската мрежа, не може да се използва от "Газпром", както компанията прави в момента, заемайки почти целия му капацитет, а само наполовина. Макар "Газпром" да успя да пренасочи част от мощността към другата газова връзка (NEL), където имаше свободен капацитет, съдебното решение повдига въпрос за пълния отказ от транзит през Украйна, когато "Северен поток-2" (който ще се свърже със същата инфраструктура) е готов.
Развръзката е важна за Европа - Русия обезпечава около една трета от газовото потребление на континента, а някои страни (като България) са почти изцяло зависими от този газ.
(източник: Дневник)