С доброта срещу смразяващото всекидневие

Лоне Шерфиг откри с новия си филм "Берлинале -2019"

Доротея Радева и Милен Радев, специално за Faktor.bg, Берлин

Сякаш специално за откриването на 69-тото Берлинале вчера германската столица посрещна своите гости, окъпана в тъй рядката за тази зима слънчева светлина и по средиземноморски лазурно небе. 

В различните секции на фестивала през следващите десет дни ще се завъртят около 400 нови и ретроспективни филма. В конкуренция за Златната и сребърните мечки ще се състезават 17 заглавия.

На гала церемонията за откриването на фестивала вчера бе показан със световна премиера първият от тях: The Kindness of Strangers (Добротата на чуждите) на датската режисьорка Лоне Шерфиг – двучасова коопродукция на Дания, Канада, Швеция и Германия.

Място на действието е Ню Йорк Сити, където главната героиня Клеър (Зои Казан, внучка на големия Елия Казан, която наскоро видяхме във филма на братя Коен Баладата за Бастър Скръгс) пристига с двата си невръстни сина, побягнала от семейния ад в провинциалното градче Бафъло. Мъжът й полицай, тероризира и нея, и децата и я преследва, за да й ги отнеме. Клеър не вижда изход освен да ги натовари на колата и без багаж и кредитна карта да търси късмет и убежище в мразовития и смразяващ Ню Йорк.

До към първите 45 минути на филма преобладаваше потискащото чувство за безизходност в отчаяното лутане на крехката Клеър и децата й от приют до приют и от кухня за бедни до църковни спални за безпризорни. Един от нас дори започна да си прави сметка, как да се измъкне от реда без да скандализира унесените ценители-кинаджии. Добре, че така и не се реши и остана!

Но ето че неусетно, без никакви политически обвинения или социални поучения Лоне Шерфинг (сребърна мечка в Берлин за Италиански за начинаещи през 2000 г.) постепенно разтопява физическия и емоционален мраз на екрана благодарение отзивчивостта на случайно срещани непознати, с които се сблъсква Клеър. Най-естествено, несантиментално и далеч от кича тези чужди хора просто й помагат да оцелее.

В първоначално несвързани, лъкатушещи сюжетни линии режисьорката (също и сценаристка) въвежда героите – медицинската сестра Алис (Андреа Райсбъро), бившият затворник Марк (Тахар Рахим), собственикът на стар руски ресторант Тимофей (Бил Найи), непохватния и кутсузлия адвокат Джон (Джей Баручел)... Така около Клеър съвсем естествено се изплита една мрежа от емпатия и солидарност, която й помага да оцелее в отчаяното й положение.

С "Добротата на чуждите" Лоне Шерфиг е създала един истински човечен филм, в който не държавата, не институциите, а хората – чужди и непознати – поемат отговорността да помагат и с цената на собственото неудобство и дори жертви измъкват попадалите в беда.  

На пресконференцията след прожекцията режисьорката сподели, че е била впечатлена от отзивчивостта и готовността на хората, които е срещала при снимките в САЩ и Канада. И тя, и екипът от актьори (национално много пъстро съставен) н скриха, че съзнателно са наблегнали в работата си над филма на хуманистичния дух точно сега, когато демагогия, социално насъскване и озлобление сякаш заплашват да надделеят и в Америка, и в Европа. 
„За нас бе особено важно да покажем какво ни обединява като хора, а не онова, което ни манипулира и противопоставя“ каза на пресконференцията очарователният Бил Найи (Тимофей).

Да припомним, че девизът на тазгодишното Берлинале е „Частното и личното са също политика“...

снимки: Доротея Радева и Милен Радев

1. Лоне Шерфиг, режисьорка на филма "Добротата на чуждите"

2. Екипът, създал лентата "Добротата на чуждите"