Преди месец окръжният съд пусна Желязков, който е в затвора от 2010 г., след като се съгласи и със становището на затворническата администрация, че се е поправил. Той покрива и формалните предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпял близо 10 години от наказанието, а присъдата му е 19 години затвор. В последните години Желязков е на лек режим, като му е позволено да работи и на външни обекти, съобщава "ЛЕКС".
Прокуратурата обаче протестира освобождаването му и днес състав на Варненския апелативен съд реши да го остави в затвора, след като в мнозинството си прие, че той не се е поправил достатъчно, а изводите на затворническата администрация са формални. Това е становището на докладчика по делото Росица Тончева и на съдия Десислава Сапунджиева, докато председателят на състава Румяна Панталеева е подписала определението с особено мнение. Според нея Желязков се е поправил и всички доказателства по делото подкрепят единствено този извод.
Пред съда Желязков е заявил, че е преосмислил случилото се, дълбоко съжалява за проваления живот на две семейства, за невъзможността да подкрепи болния си брат, който е починал, да помага на болния си баща и да се грижи за малкото си дете.
„Становището на мнозинството е, че към настоящия момент не е постигната специалната превенция на наложеното наказание, което сочи на преждевременност на прилагане на института на предсрочното освобождаване“, категорични са обаче съдиите Тончева и Сапунджиева.
В подкрепа на заключението си те подчертават, че рисковете от рецидив и вреди, макар и ниски, все още са налични. Съдът акцентира и на различните роли, които двамата осъдени са имали при убийството на Борилски. В началото на годината другият осъден Стоян Стоичков беше освободен предсрочно, след като беше осъден на 17 години затвор, но съдът е категоричен, че това няма отношение към евентуално освобождаване и на Желязков.
Мартин Борилски беше зверски убит през 2000 г. в Париж, след което френските криминалисти изброиха над 93 прободни рани, а с твърд тъп предмет са били натрошени лицевите кости и черепа му. На местопрестъплението бяха открити множество веществени доказателства, както и многобройни следи от ДНК, които посочиха като извършители Желязков и Стоичков. Две съдебни инстанции в България обаче оправдаха първоначално и двамата. След това Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане и така се стигна до осъдителните присъди през 2010 г.
За да откажат да освободят Желязков дори и след 10 години в затвора, мнозинството от апелативните съдии припомнят мотивите към осъдителната присъда, в които пише, че именно той е имал мотив да извърши убийството, свързан с натрупана злоба, завист, чувство за малоценност и желание за възмездие върху „неблагодарния“ Борилски. За Стоичков пък е изяснено, че е бил само „прислужник, носач на багаж и адресат на обиди“ от страна на Желязков и бил изцяло зависим и подчинен на неговата воля.
„Подсъдимият Ж., който се представя, като приятел на жертвата, на която много е помагал…е един провалил се студент, преждевременно завърнал се в България…“, припомнят още апелативните съдии от мотивите за осъждането на Желязков и добавят, че тези факти, съобразени и с данните от престоя му в затвора, говорят, че и администрацията там, и първата инстанция са подценили мотивацията за престъплението и начина на неговото извършване.
На следващо място апелативните съдии отбелязват, че затворническите власти прекалено схематично и формално са изготвяли годишните доклади за процеса на поправяне при Желязков. Те редовно отбелязвали нисък риск от рецидив и вреди, но изводът им не е подкрепян от изложени доказателства. Според съда примерното поведение на Желязков е дължимо, а и очаквано, доколкото е свързано и с мотивацията да излезе по-скоро от затвора.
„Засега доказателства за устойчивост, необратимост на настъпилата корекция в аспект на приключило поправяне и превъзпитание, не се съдържат в досието на Желязков. Фактът, че той се завръща своевременно от отпуск и от работа, е ирелевантен“, заключва мнозинството от състава.
Председателят Румяна Панталеева е подписала определението с особено мнение, защото е категорична, че съдът не може да откаже предсрочно освобождаване, когато са събрани единствено доказателства за поправянето му и никакви други, от които да се направи обратния извод. Тя посочва, че критиките към докладите на затворническата администрация не могат да се тълкуват във вреда на Желязков, за който се знае само, че е многократно награждаван, включително и за това, че спасил живота на друг затворник.