Разпоредбата предвижда: „Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението“.
Тя вече беше критикувана от Европейския съд по правата на човека (виж решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България ТУК), а сега директно беше обявена за противоречаща на правото на ЕС от съда в Люксембург.
Решението на СЕС все още не е публикувано, но от пресслужбата на съда представят накратко съдържанието му.
Апелативният съд в Пловдив е отправил преюдициалното запитване заради делото на шофьор на турски камион, заловен през 2018 г. да пренася, укрити във влекача, 3000 антични монети за Германия.
В хода на разследването турското дружество, собственик на камиона, иска да му бъдат върнати влекачът и ремаркето, като изтъква, че няма никакво отношение към престъплението и че това не би затруднило разследването. Молбата му е отхвърлена. На 22 март 2019 г. шофьорът е осъден от Окръжен съд Хасково за квалифицирана митническа контрабанда. С присъдата античните монети и влекачът са отнети в полза на българската държава. Ремаркето, което не е пряко свързано с извършването на престъплението, е върнато на турското дружество. Така делото стига до Апелативен съд-Пловдив, който се обръща към СЕС с питане дали дали член 17 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз се противопоставят на приложимата в случая българска правна уредба, която предвижда конфискация на превозните средства, използвани за извършване на контрабанда, дори когато принадлежат на добросъвестно трето лице – в случая работодателя на извършилия престъплението шофьор на камион, и която не предоставя на това трето лице възможност да бъде изслушано.
В решението си СЕС най-напред отбелязва, че конфискацията на средствата, използвани за извършване на престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, е уредена в правото на съюза (в Рамково решение 2005/2121). То се прилага и по отношение на конфискацията на принадлежащо на трети лица имущество, като изисква по-специално да бъдат защитени правата на тези лица, когато са добросъвестни.
Съдът подчертава, че в този контекст следва да се вземе предвид правото на собственост, гарантирано в член 17, параграф 1 от Хартата. „Това право може да бъде предмет на ограничения, които трябва действително да отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и да не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право“, напомня СЕС. И отбелязва, че целта на българската правна уредба е да се възпрепятства незаконният внос на стоки в страната.
„Тъй като обаче конфискацията засяга добросъвестно трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява, по отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото право на собственост. Следователно правната уредба не зачита правото на собственост, гарантирано в член 17 от Хартата. Поради това Съдът приема, че национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Съюза“, заявява съдът в Люксембург.
По въпроса за липсващите в българското законодателство средства за защита на собственика на отнетото имущество, СЕС припомня, че Рамково решение 2005/212 задължава всяка държава членка да приеме необходимите мерки, за да гарантира, че „засегнатите от конфискацията на средства на престъплението и облаги от престъпление лица разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си“.
„Освен това, съгласно член 47 от Хартата всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд. От това следва, че трето лице, чието имущество е предмет на мярка за конфискация, трябва да може да оспори законосъобразността на тази мярка, за да си възстанови това имущество, когато отнемането не е обосновано“, пише в решението.
И съдът заключва, че „национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита, противоречи на правото на Съюза“.