Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?

"Таквизи сме ти ние: на гърци-владици, на лъжци-просяци, за инат, за салтанат, за моди, за угоди, за едение, за пиение, за игри, за кеф да правим даваме и наддаваме, а за общополезни неща са вкаскастяваме; затуй народните ни работи никак не харосват, но като те не харосват, то и ний ще видим ли някога добър ден?" 

Тези думи принадлежат на Петко Рачов Славейко, баща на Пенчо Славейков. Роден на днешната дата преди 195 години, този български родолюбец, политик, поет, писател и фолклорист е основоположникът и на модерната българска литература.

След Освобождението Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Избран за председател на Народното събрание през 1880 година, по-късно той става министър на народното просвещение и министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов. По време на Режима на пълномощията заминава за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимназия. 

Когато се завръща в България, Петко Славейков отново е вътрешен министър в новия кабинет на Каравелов. След обявяването на Съединението е избран за помощник-комисар в Южна България.

На Петко Славейков българите дължат събирането на първите фолклорни сборници, народни песни, пословици, гатанки и наричания. Той става редактор и на първото издание на Библията на източно българско наречие.