Създадена през 2012 г., инициативата 17+1 ознаменува водещото усилие на Пекин за насърчаване на икономическите отношения на Китай с държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). До голяма степен тя се възприема като продължение на китайската инициатива „Един пояс, един път“. Някои в Европа се притесняват от подривните ефекти, които 17+1 може да има върху европейския проект, докато други смятат, че това вече се е случило. След десетилетие на сътрудничество между страните от ЦИЕ и Китай в рамките на механизма 17+1, много от страните от ЦИЕ сега изпитват силни опасения за партньорство в тясно сътрудничество с Китай поради оформянето на три ключови тенденции.
Първо, въпреки основните си обещания на многобройните срещи на върха на формата 17+1, Китай инвестира малко в страните от ЦИЕ. През 2012 г. Пекин се ангажира да предостави на Централна и Източна Европа кредитна линия от 12 милиарда долара, за да стимулира ново развитие в инфраструктурата, технологиите и възобновяемата енергия. Неуспехът му да предостави значителни инвестиции доведе до промяна в ситуацията за повечето страни от ЦИЕ. Към днешна дата само четири от 40-те проекта, замислени по предложението 17+1, са изпълнени успешно: пристанището на Пирея в Гърция, моста Пупин и разширяването на електроцентралата Костолац в Сърбия, както и голяма магистрала в Черна гора.
След няколко години на срещи на високо равнище на 17+1, в повечето държави от ЦИЕ се постигнаха малко осезаеми резултати и много от тях изразиха разочарование от перспективата за бъдещи икономически ангажименти с Пекин. През януари 2020 г. Чехия реши да отмени деветата среща на върха, планирана за април, като се позова на липсата на реални инвестиции от страна на Китай - голям удар за Пекин, тъй като чешкият президент Милош Земан по-рано приветства инициативата като „флагман на китайските инвестиции“ за Прага. По-късно срещата на върха беше отложена за неопределено време поради пандемията Covid-19.
Водещият проект на 17+1, високоскоростната железопътна линия Будапеща-Белград, все още среща трудности да продължи. Явната липса на големи проекти, на които предстои реализация, повиши недоверието между Китай и страните от ЦИЕ. Икономическият спад в резултат на пандемията ще донесе още по-големи трудности за Пекин да се ангажира с проекти в ЦИЕ, тъй като сега той дава приоритет на собственото си вътрешно възстановяване. Проектите по „Един пояс, един път“ вероятно ще намалеят, тъй като фокусът се насочва към целенасочени стратегически придобивания. Китай може също така да помогне на страните от ЦИЕ, които все още се радват на неговата подкрепа.
Второ, повечето страни от ЦИЕ преоценяват политическите последици от взаимозависимостта си с Китай. В началото на инициативата 17+1 ЕС изрази загриженост, че привлечените държави от ЦИЕ могат потенциално да разделят Европа. От една страна Китай алармира няколко членове на ЕС, като стана домакин на Вишеградската група от Чехия, Унгария, Полша и Словакия и похвали тези нации като „динамична сила“, въпреки сблъсъците им с Брюксел заради имиграцията и основните права.
С нарастващата си икономическа мощ Китай натрупа достатъчно мощ, за да упражни значително влияние върху политиките на страните от ЦИЕ към Пекин. Например през 2017 г. изявлението на ЕС до ООН, в което се осъжда нарушаването на човешките права от Китай, беше блокирано от Унгария и Гърция, като Атина го характеризира като „неконструктивна критика към Китай“.
Но страните от ЦИЕ все повече пренасочват фокуса на ангажиментите си с Китай от икономически възможности към потенциални политически рискове и рискове за сигурността. През май Румъния сложи край на съвместното си предприятие с китайска компания за изграждане на атомна електроцентрала. Латвия обяви Китай за заплаха за националната сигурност, след като нейната разузнавателна агенция обяви загриженост за кибершпионаж. Тези и други събития накараха повечето страни от ЦИЕ, с изключение на Гърция, Унгария и Сърбия, да се откажат от видеоконференция по „Един пояс, един път“ през юни. През август Пекин беше вбесен от пътуването на председателя на чешкия сенат Милош Вистрчил до Тайван за популяризиране на бизнес връзки, което предполага, че Прага ще плати "висока цена".
Трето, напрежението между САЩ и Китай накара много от страните от ЦИЕ да преоценят рисковете от отчуждаването на другите си съюзници. Технологичната война между Вашингтон и Пекин съсредоточи вниманието върху 5G стратегията на Китай в региона на ЦИЕ. Досега Хърватия, Чехия, Естония, Румъния, Сърбия и Словения са въвели мерки за ограничаване на „Хуауей“ за изграждане на неговите 5G мрежи. САЩ насърчиха съюзниците да се присъединят към програмата им „Чиста мрежа“, която има за цел да защити Америка от кибератаки от страна на Китайската комунистическа партия. През септември полското правителство представи законопроект за изключване на доставчиците на далекосъобщителни услуги, разглеждани като потенциална заплаха за неговата киберсигурност. Ако бъде прието, законодателството на практика ще забрани на „Хуауей“ да изгражда полската 5G инфраструктура.
Загубата на доверие в страните от ЦИЕ в бъдещите им ангажименти с Китай може да означава край на рамката 17+1. Ако това се случи, Пекин със сигурност ще срещне трудност с разходите, генерирани в резултат на неспособността да се възползва от възможностите и ползите, които инициативата се очаква да предостави.
Джон Варано, топ мениджър в телекомуникационната компания NBN Co. - за „Меритайм Екзекутив“
Източник: БГНЕС