Конституционният съд (КС) ще се произнесе на 27 юли дали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, станала известна като Истанбулската конвенция, противоречи на основния закон.
Днешното заседание на КС беше за обсъждане на изпратените до съда становища, както и аргументите на съдиите. От институцията отказаха да коментират пред "Дневник" кое мнение е надделяло при обсъждането. Докладчик по делото е Анастас Анастасов.
През март Конституционният съд реши да образува дело по казуса, припомня "Дневник".
Заради полюсните позиции към документа, включително и в управляващата коалиция, ГЕРБ прецени, че само Конституционният съд може да даде правна експертиза влиза ли той в противоречие с основния закон. Междувременно обаче Министерският съвет оттегли проекта за ратификацията на Истанбулската конвенция. Правителството мотивира отмяната на вече взетото си решение със сезирането на Конституционния съд.
Точно този развой обаче постави Конституционния съд в деликатната ситуация да прецени дали това оттегляне може да е основание да не се образува дело или не. Юристи смятат, че макар ратификацията да е временно отложена, подписът на България под конвенцията остава.
Истанбулската конвенция бе приета от правителството на 3 януари, но още същия ден тя предизвика напрежение между партньорите в управляващата коалиция. Впоследствие БСП се обяви срещу ратификацията ѝ от Народното събрание. Социалистите искаха и да се проведе национален референдум за Истанбулската конвенция, но предложението бе отхвърлено от депутатите. По-късно на фона на протести и прокарване на несъществуващи в документа тези за въвеждане на гей бракове и заплаха от "трети пол" и управляващите дадоха заявка, че ще отложат разглеждането ѝ от парламента. След това премиерът Бойко Борисов обяви, че партия ГЕРБ ще оттегли решението си за конвенцията, защото нямало да носят сами пасива.
Истанбулската конвенция съдържа серия мерки срещу домашното насилие и въвежда понятия, които целят да разчупят половите стереотипи заради схващането, че те често са в основата на случаи както на насилие, така и на дискриминация. Документът указва, че държавите следва да предприемат законодателни и други мерки, за да "предотвратят всякакви форми на насилие" по полов признак, било то семейно, домашно, заради конфликти и т.н., както и насилие, способствано от социални и културни стереотипи.