По думите му във всички учебниците е включена извадка от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. „Благодаря на всички, които помогнаха в този процес. Благодаря на фондация „Истина и памет”, на проф. Евелина Келбечева и журналиста Христо Христов за това, че ни сигнализираха за проблемите в съдържанието на учебниците, и че участваха активно в дебата”, отбеляза още министърът.
„Благодаря и на доц. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания към БАН, за включването в процеса на извършване на необходимите промени в учебниците”, допълни той. Скандалът гръмна на 19 юни, когато desebg.com съобщи, че в повечето от петте учебници по история за 10 клас на издателствата „Булвест 2000”, „Анубис”, „Домино”, „Рива” и „Просвета” има съществени пропуски на важни факти и събития от периода 1944-1989 г., а на места са допуснати откровени манипулации.
Сайтът публикува и позицията на фондация „Истина и памет”, с която неправителствената организация предния ден бе сезирала министъра на образованието и науката Красимир Вълчев за сериозния проблем. Фондацията пък съобщи, че е била информирана за пропуските в новите учебници от учители в страната. Тя организира и петиция за недопускане на учебници, подменящи истината за комунистическия период, която беше подкрепена от близо 4500 души.
В последвалия разгорещен обществен дебат министър Вълчев и МОН получиха голяма подкрепа от редица граждански организации, общественици, историци, парламентарни и извънпарламентарни партии. На 25 юни министър Вълчев оповести, че няма да утвърди учебниците и поиска от издателствата да извършат определени промени в текстовете за периода 1944-1989 г. и след 1989 г.
Този процес продължи близо два месеца до вчера, 13 август, когато МОН вече е приело, че съдържанието на учебниците отговаря на духа на новата учебна програма и министър Красимир Вълчев е разпоредил одобряването на петте учебници. За първи път от тази есен десетокласниците ще изучават периода на комунистическия режим с нови знания и термини. Това стана, след като през януари 2018 г. МОН прие нова учебна програма. В нея за първи път периодът 1944-1989 г. е представен за разглеждане в самостоятелен раздел с няколко урока. Досега в учебниците този период бе представен в един единствен урок, обхващащ историята на България след Втората световна война до днешни дни. Проблемът с липсата на адекватно изучаване на комунистическия режим привлече вниманието през 2013 г., когато социологическо проучване разкри тоталната липса на знание и информация за тоталитарната диктатура на БКП в младите поколения.
През 2014 г. историкът проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България инициира гражданска петиция за приемането на нова учебна програма по история, на чиято основа адекватно да се изучава комунистическия режим и неговите престъпления.
Въпреки обещанията на предишни министри на образованието, едва при министър Красимир Вълчев бе приета нова учебна програма в началото на 2018 г. България е последната страна от Централна и Източна Европа, попаднала в съветския лагер след края на Втората световна война, в която се извършва подобна образователна реформа.
Другите страни като Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария отдавна направиха това. Още през 2009 г. Европейският парламент прие резолюция на европейската съвет и тоталитаризма, в която призовава страните членки на съюза за смяната на старите учебни програми с нови, в които паралелно да се изучават трите тоталитарни режими на ХХ век – националсоциализма, фашизма и комунизма.
Въпреки, че българският парламент подкрепи тази резолюция през същата 2009 г. новата учебна програма стана факт, едва през 2018 г. В резултат на нея трябваше да бъдат написани и нови учебници, в които да бъде представен периодът 1944-1989 г. с новите факти и събития, изяснени след краха на тоталитарното управление на БКП.
Именно подмяната на духа на новата учебна програма в някои от учебниците доведе до проблема със спирането им и поисканите от МОН и извършени впоследствие корекции на определени текстове в тях.