Хиляди граждани и футболни фенове днес сбогуваха с големия играч на Ботев и националния отбор, който си отиде от този свят на 1 май, месец преди да навърши 78 години.
Динко Дерменджиев - Чико е епохална фигура във футбола ни, участник на три Световни първенства за България, шампион с "жълто-черните" и треньор на футболния отбор "Ботев", както и на "Левски".
Синът на починалия - Димитър, пристигна целият в черно, приятелите на баща му го прегърнаха един по един и изразиха съболезнования, съобщава dir.bg.
На поклонението са Христо Бонев-Зума, президентът Петър Стоянов, вицепрезидентът на БФС Михаил Касабов, шефът на Локо (Пд) Христо Крушарски, куп големи личности от футбола, волейбола, баскетбола...
Феновете на Ботев пък се организираха да се съберат в 12,30 ч на стадиона, популярен в града като "Колежа", за да изпратят Динко Дерменджиев.
Траурната процесия тръгна от зала "Колодрума" и ще спре за кратко пред стадион "Христо Ботев", където привържениците ще аплодират за последно Чико.
Опелото започва в 13,30 часа в църквата "Св. Архангел Михаил" в централния гробищен парк в Пловдив.
"Аз се връщам много години назад - каза Зума с насълзени очи. - Това бяха най-щастливите ни години, тъй като тогавашния национален отбор с Чико, Тумби и Гунди, мачовете ни бяха като празници. Изпитвахме удоволствие и хората ни се радваха. Чико е епоха за Пловдив и футбола.
Жалко, че си отиде от този свят. Няма да изглежда много пресилено, че ако в близките 50 или 100 години извадим футболист, който да се доближи до качеството на Динко Дерменджиев, ще бъдем щастливи. Той е епоха. И като приятел беше много добър, всеотдаен.
Хората в Пловдив, независимо дали са локомотивци, маричани, спартаклии или ботевисти, съжаляват за неговата загуба. Много ми е мъчно."
Президентът Стоянов, който бе един от първите пред залата за поклонението, също каза няколко думи:
"Футболист и голям пловдивчанин. Беше една от емблемите на Пловдив. Говоря така, защото го познавам повече от 40 години, мога да кажа, че бяхме приятели...
Видяхме се преди 4-5 месеца, беше още съвсем във форма. Беше свеж, с хубаво чувство за хумор, както винаги. Той няма как да бъде забравен.
Бяхме горди, че хора като Динко, чест му прави на Христо Бонев, че е тук. Те останаха в Пловдив през годините. Беше много съблазнително да отидеш в София, да играеш в ЦСКА или в Левски. За нас това беше важно, за пловдивските хлапета, това беше много важен пример. Бяха емблематични пловдивчани, освен че бяха и големи футболисти."