Св. Митрофан, патриарх Константинополски

Жития на светците

4 юни

Светият наш отец Митрофан живял по времето на Константин Велики ­ първия император християнин. Той бил син на римлянина Дометий, произхождащ от царски род. Дометий, наричан още Дометиан, бил брат на Пров, който някога заемал престола на римски император . Бидейки човек благоразумен, Дометий скоро осъзнал лъжата на идолопоклонството, отрекъл се от лъжливите езически богове и повярвал в истинния Бог нашия Господ Иисус Христос. Тъй като Рим по това време бил изпълнен с езическо нечестие и християните били подложени на жестоко преследване, Дометий, напускайки столицата на империята, пристигнал във Византия с двамата си синове, Пров и Митрофан. Тогава във Византия бил епископ богоугодният и свят мъж Тит и при него заживели Дометий и двамата му синове, обучавани в Христовата вяра и Господния закон и наставлявани в добродетелния живот. Виждайки, че Дометий с цялото си сърце и душа се е прилепил към Христа и е изпълнен с пламенна ревност да се потруди за Господа, епископът го причислил към църковния клир, ръкополагайки го за презвитер.

След като наставил Дометий, Тит починал и Дометий приел епископския престол след него, а след смъртта на блажения епископ Дометий светителския престол заел неговият син Пров. След преставянето на Пров на византийската архиерейска катедра бил възведен синът на Дометий и братът на Пров ­ свети Митрофан, за когото ни предстои да разкажем.По това време император Константин Велики пристигнал в Тракийската област. Като видял тук светителя Митрофан, императорът от беседата с него се убедил, че той е велик Божий угодник, и много се удивлявал на добродетелния живот на светителя и на неговата премъдрост. Горещо го обикнал и желаейки да се наслаждава на неговите боговдъхновени слова, той го взел със себе си в Рим. Скоро след това император Константин пожелал да премести своята столица от Рим във Византия. Този град много му харесал както с красотата си, така и с удобното си местоположение. Той се намирал в югоизточния ъгъл на Балканския полуостров на брега на Босфора, протока, свързващ Черно море със Средиземно и Мраморно. Прекрасни пътища по суша и море водели към този град и цялата околна местност изобилствала с различни земни плодове. Всичко това така харесало на Константин, че той решил да пренесе тук столицата на империята. Императорът украсил новата столица с най-прекрасни здания и я нарекъл Новият Рим. Но по името на своя създател града по-често наричали Константинопол, а като резиденция на императорите, той се наричал и Цариград.

След като пренесъл столицата на империята във Византия, Константин довел тук от Стария Рим и светителя Митрофан, наричайки го свой отец, и му изходатайствал от събралите се в Никея на Първия Вселенски събор епископи титлата патриарх. Така Митрофан станал първият Константинополски патриарх. Поради дълбока старост и телесна немощ, самият Митрофан не бил на Събора в Никея. За свой заместник той изпратил своя хорепископ Александър ­ мъж почтен, свят и стар, положил много усилия в полза на църковния мир в Тракия и Илирия. На Събора той заемал мястото на своя патриарх Митрофан и се противопоставял на Арий. След завършването на този Вселенски събор благочестивият император Константин Велики убедил всички светители, които били на Събора, да се отправят заедно с него към Константинопол, за да посетят болния патриарх Митрофан, лежащ на смъртен одър. В една от неделите отците заедно с царя дошли при Митрофан и дълго беседвали с него. При това императорът казал на светеца: ­ Честнейши отче! Виждам, че ти си изнемогнал от старостта и болестта. И така, моля те, кажи ни, кой е достоен да бъде твой приемник? На тези думи свети Митрофан с радост в очите отговорил на императора: ­ Наистина, чрез твоите уста сега говори Светият Дух. Действително, когато седем дни преди днешния ден размислях за това, Господ ми откри, че след изтичането на десет дни ще напусна този свят. И когато завърша живота си, нека след мене встъпи на престола моят съслужител Александър, който наистина е достоен за избиране и за дара на Светия Дух. След него наследник на престола ще бъде Павел, който сега е четец. След това, като погледнал към блажения Александър, патриарх Александрийски, му казал: Брате! И ти ще оставиш след себе си превъзходен наследник. И като взел ръката на неговия архидякон Атанасий, произнесъл: Ето, този доблестен Христов воин ще бъде наследник след тебе, и не само твърдо ще въстане, заедно с моя брат

Александър, против арианското нечестие, но и ще преуспее в големи подвизи, така че него, заедно с мъжествения Павел, ги очакват много страдания. Така предсказал светецът за бъдещето и десет дни след Господнето откровение починал в мир в четвъртия ден на месец юни, преживял от деня на раждането си всичко сто и седемнадесет години. Сега светецът пребъдва в безкрайния живот, предстоейки пред престола на Великия Архиерей, преминал небесата ­ Христа, нашия Спасител; на Когото слава во веки. Амин.

Църквата почита още светлата памет на свети мъчениците  Фронтасий, Северин и др.