„Ако заемите продължат с тези темпове, очакваме глобалният дълг да надхвърли 300 трилиона долара“, казва Емре Тифтик, директор на изследванията за устойчивост в Института за международни финанси.
„И не само 300 трилиона, но и 400 трилиона, а след това 500 трилиона и накрая 1 квадрилион. Така е, когато парите „падат от небето“. Въпросът е докога световната финансова система ще може да издържи на това“, коментират от редакцията.
Най-силен ръст на дълга се наблюдава в развиващите се страни, например в Китай. В тази връзка Поднебесната империя „се пука по всички шевове“.
Има обаче и „проблясък на надежда“. Факт е, че в 51 от 61 държави, наблюдавани от Института за международни финанси, дългът спрямо БВП намалява. На ниво преди пандемията това съотношение се поддържа само в пет държави: Мексико, Аржентина, Дания, Ирландия и Ливан.
След лек спад през първото тримесечие на 2021 г. дългът нарасна и в развитите икономики, най-вече в еврозоната. В САЩ дългът на частните домакинства се е повишил до рекордно високо ниво. Възможно е, след като президентът на САЩ Джо Байдън прие нова опортюнистична програма, той да се увеличи още повече. На този фон се повишават и цените на недвижимите имоти, което според Тифтик показва колко голям балон са надули централните банки на този пазар.