През декември ТВ „Русия 1“ излъчи двучасов филм, озаглавен „Русия. Най-нова история ”. Той разказва за това колко труден е бил животът през 80-те и 90-те години и как с идването на власт на Путин Русия започнала да излиза от пропастта, пише The Insider. По-голямата част от лентата е посветена на интервю със самия Путин, в което той разказа спомените си за това как е преминал през тези трудни времена:
„Е, като всички останали... Живеех като всички останали. Понякога трябваше да спечеля допълнителни пари като шофьор."
Всъщност за първи път Путин говори за работата си като частен таксиметров шофьор преди година и половина. Но по негодите думи това се случва през 1996, когато след поражението на Анатолий Сабчак той губи работата си в кметството на Санкт Петербург и вижда в карането на такси единствената възможност да препечелва, за да съществува.
Във филма обаче се появява нова версия на историята, която се отнася до 1990 - годината, когато Путин се завръща от Дрезден и тук не става дума за намерения да кара частно такси, а като реална възможност за допълнителни печалби.
И двете версии на историята обаче не изглеждат особено убедителни. Когато през 1990 г. Путин се връща от Дрезден в Русия той все още не управлява големи пари. Но докато работи като сътрудник на ректора или на зам.-ректора на Ленинградския държавен университет, той участва в създаването на съвместно предприятие с транснационалната компанията „Procter & Gamble“, от която ято университетът притежаваше само 1%. В същото време обаче компанията получава за ползване едно от именията, принадлежащи на университета на остров Василиевски. Така че е трудно да се повярва, че след такава сделка сътрудникът Путин трябваше да печели пари като „таксиджия“.
От друга страна, както вече писа The Insider, докато работи като заместник-кмет, Путин установява връзки с тамбовската престъпна група, която от своя страна е свързана със специалните служби, вероятно създадена от самите тях. През 1992 г. депутатите от Общинския съвет Марина Салие и Юрий Гладков пишат доклад за съмнителни сделки, организирани от Путин, тогава шеф на Комитета за външни отношения на кметството на Санкт Петербург, и препоръчват той да бъде отстранен от длъжността, а делото да бъде дадено на прокуратурата. В тази връзка историята, че длъжностно лице, замесено в голям и съмнителен бизнес, е толкова притиснат от обстоятелствата след като загуби позицията си в кметството на Санкт Петербург, че се налага да кара частно текси, е меко казано неправдоподобна.
Тези няколко обстоятелства около биографията на руския президент Путин са достатъчно красноречиви, за да приемем историята му, разказана във филм „Русия. Най-новата история“ за достоверна. Тя звучи повече като пропаганда на неговите автори, които подменяйки конкретни факти и събития, свързани с битието на днешния властелин на Кремъл, се опитват да ни представят Путин като изключителен човек, чиято мисия е да бъде спасител на Русия.