Това създава потенциал за бърза разработка на ваксина, твърдят учени от Университета в Тексас, Остин, САЩ.
Предишни изследвания сочат, че коронавирусите влизат в клетките с т.нар. "захващащи" протеини. Ако те бъдат спрени - вирусът не може да ни зарази. Тези "кукички" или "шила" обаче имат различна форма при всеки тип коронавирус, а те всъщност са десетки.
Този протеин е основният на повърхността на вируса, който се ползва, за да се свържи с рецептор - друг протеин, който служи като врата към човешката клетка. Свързването им позволява на вируса да слее мембраната си с клетката и да вкара генома си. Така започва инфекцията, затова за да знаеш как да блокираш този белтък, трябва да знаеш как изглежда.
За наш късмет по-рано този месец изследователи публикуваха генома на новия коронавирус. С помощта му екипът в Тексас, заедно с американския Национален институт за здраве, идентифицират специфичните гени, които програмират за точно този протеин. Пращат тази информация на компания, която пресъздава гените, и им ги връща. После те се инжектират в клетки на бозайници и тези клетки развиват този протеин.
След това се използва много детайлна микроскопска техника, наречена криогенична електронна микроскопия, с която се създава 3D карта на структурата на молекулата.
"Впечатляващо е, че тези изследователи са успели да получат структурата толкова бързо", обяснява Обри Гордън, професор по епидемиология от Мичиган. "Това е много важна стъпка напред и може да помогне за създаването на ваксина срещу SARS-Cov-2"
Екипът от Тексас праща тези "координати" на атомите в белтъка на десетки свои колеги по света.
Когато бактерия или вирус проникнат в тялото, имунните ни клетки се борят с тях чрез протеини - антитела. Те се свързват със специфични структури във вируса, наречени антигени. Създаването на антитела обаче отнема време, и ако организмът не издържи, настъпва смърт преди тялото да е успяло да елиминира вируса. Ваксините са мъртви или отслабени антигени, които тренират имунната система, за да може да е способна бързо и ефективно да създава антитела, ако се сблъска с активен вирус.
На теория, самият протеин може да бъде ваксината или вариант на ваксината. При инжектиране, хората ще започнат да създават антитела срещу този протеин. Добра новина е и че молекулата е много стабилна и се държи според очакванията.
Разбира се, това ще е задача, която ще продължи месеци, нужни са и множество тестове, които да докажат безопасността й. Но според учените от Тексас ще е необичайно бързо.
"Ваксина вероятно ще е готова до 18-24 месеца. Това е доста бързо в сравнение с обичайното разработване на ваксини, което може да отнеме десетилетие", обяснява Джейсън Маклелън, старши автор на изследването, което бе публикувано в Science вчера.