Бил анализиран химичният състав на вкаменелости в седименти на дъното на Атлантическия, Тихия и Индийския океан, за да се установи какви са били температурата и нивото на въглеродния диоксид в морската вода в средата на миоцена, преди 23-5 милиона години.
Оказало се, че масивни вулканични изригвания в долината на река Колумбия в Северна Америка са изхвърлили голямо количество въглероден газ в атмосферата и са предизвикали окисляване на водата в океаните.
Вследствие на повишаването на глобалните температури се покачило морското ниво и това довело до заливане на обширни територии суша с вода. В резултат се създали идеални условия за складиране на големи количества въглероден диоксид под формата на скупчване на морски организми в седименти и за пренасянето му от атмосферата в океаните в разстояние на десетки хиляди години.
При това наличието на ледена покривка в Антарктика и относително бавното отделяне на въглеродния газ намалили мащабите на промените в околната среда и негативните последствия за морския живот.
По време на климатичния оптимум през средния миоцен глобалните температури са били с 3-4 градуса Целзий по-високи от днешните и съответстват на прогнозните за 2100 г.