В чест на София Прайд 2019, гей-лобито победи в Св. Синод

Патриарх Неофит и митрополитите за пореден път изоставиха българският народ и морала, който Църквата проповядва

Калин Влахов

Въпреки многобройните гей скандали в нашата църква не може да не се отбележи, че  от както се провеждат гей-паради до сега патриархът и митрополитите винаги осъждаха чрез специално обръщение към българските християни тази проява и разясняваха, че тя няма нищо общо с морала, който Църквата проповядва. Тази година обаче, за провелия се гей-парад на 8 юни, Светият Синод се въздържа да публикува подобно обръщение. А този факт веднага дозатвърди ширещото се мнение от 2013 г. насам, че 

в нашата Църква има силно и влиятелно гей-лоби

 Разбира се колко точно „то” е голямо, силно и влиятелно не можем да кажем, но със сигурност е много по-голямо и много по-влиятелно и силно  от „другите лобита” в православната ни Църква, щом като още няма произнесена присъда от Църковният съд по „гей-скандала в Троянският манастир”, базираща се на резултатите на проведеното църковно разследване.

През 2013 г., след излъчен видеоматериал от “Господари на ефира”, цяла България беше потресена от това,  което се е случвало зад зидовете на Троянската света обител. След остра възмутителна реакция на православните християни, патриарх Неофит и митрополитите членове на Светият Синод на Българската православна църква(БПЦ) обявиха пред медиите, че ще започне незабавно църковно следствие по случая. На скандализираните  вярващи българи бе обещано, че въз основа на събрания следствен материал ще се повдигне обвинение и ще се проведе църковно наказателно дело срещу „героите“ от видеоматериалите, а именно: монасите Кирил (Кичка), Пахомий (Палома), Филарет (Филка) и Августин (баба Гуси). Вярно, веднага след избухването на скандала те бяха санкционирани от Св. Синод с „аргос”. Според чл.191, ал.5 от Устава на БПЦ (УБПЦ -БП) той предвижда: „пълно или частично запрещаване от свещенослужение и служба от 15 дни до 6 месеца”. Като начало реакцията беше доста обещаваща, но по-късно не последва нищо повече. До сега изминаха няколко пъти по 6 месеца, които „аргос”-ът, според Канона дава като период за провеждане на следствие. Тоест, вече се изнизаха години, а резултат срещу развратниците още няма. 

При това положение след изтичането на периода на „аргос”-а (началото на месец май 2014, б.а.) църковното следствие към Църковният съд на Св. Синод трябваше вече  да се е произнесло пред възмутените православни християни за резултата от разследването. 

Но шест години след скандала в Троянския манастир Църковният съд при Патриаршията все още няма произнесена никаква присъда въз основа на материали събрани от църковното следствие. „Героите” само бяха профилактично преместени в други манастири. Но какво означава всичко това? Видеоматериалите не са убедително доказателство, събраните факти и доказателства от църковното следствие не са достатъчни, нямат църковна юридическа сила, а  обвиненията към всички участници в скандала са несъстоятелни, тоест те са невинни!?

Да, наистина на 16.02. 2017 г. Св. Синод в качеството си на Църковен съд разгледа църковно-наказателно дело срещу монах Филарет(Филка) (Цанев) заведено съгласно чл. 189 от УБПЦ-БП и чл. 190, ал. 9 за

„за блудни деяния, включително и между еднополови”

на основание чл. 191, ал.4 от УБПЦ-БП и наложи на същия църковно наказание „разстригване”, без отлъчване от Светата Църква. Разбира се тук трябва да уточним, че Св. Синод в качеството си на Църковен съд произнесе тази присъда не на основата на материали събрани от църковното следствие по „гей-скандала”, а на основата на репортажите на  “Господари на ефира” излъчени на 02. и 06.02.2017 г. Друго нещо което смущава поведението на Св. Синод по случая с Филарет(Филка) е фактът, че решението за неговата присъда още не е публикувана в „Църковен вестник” – официозът на БПЦ. Както знаем, съгласно чл. 69, ал.1 от УБПЦ-БП: „решенията на Светия Синод се публикуват в „Църковен вестник”.  

Имайки в предвид, че тогава лично патриарх Неофит обеща пред цяла България, че ще има разследване и църковни наказания по случая, вече шеста година Църковният съд при Светият Синод на Патриаршията не се произнася по  случая! А всичко е много просто! Става въпрос за Троянския манастир, който е ставропигиален, тоест съгласно чл. 162, ал.1 и ал.3 от УБПЦ-БП директно подчинени на Св. Синод. Тоест, патриархът и митрополитите имат пряко наблюдение и впечатление над манастира и неговото братство. Отделно съгласно чл. 58, ал.29 от УБПЦ-БП едно от правомощията на Св.Синод в пълен състав е: ” контролира да преуспяват духовно и материално манастирите и монашестващите в тях да живеят съгласно монашеските обети и да се подвизават в милосърдие и духовна просвета”.  Това означава, че патриархът и митрополитите много добре са  познавали и самите монаси, защото съгласно чл. 171, ал.7 от УБПЦ-БП в ставропигиалните манастири подстрижението на монасите става само след централно разрешение на Св. Синод. А и нали и църковното следствие по случая е  събрало материали!? Защо тогава вече шеста година делото не се финализира, а за развратниците няма църковна санкция? 

Разбира се най-голямата проява на мощ и влияние на „гей-лобито в БПЦ” бе таз годишното

мълчание на патриарх Неофит и митрополитите членове на Светият Синод за провеждането на София Прайд 2019

По този начин духовните ни водачи, на които ние чрез нашите данъци плащаме заплатата и луксозната издръжка, изоставиха българският народ в неговият „Поход за защита на традиционното семейство”, изразен в провеждането на граждански шествия в много градове на страната, организирани от хора изповядващи традиционните християнски ценности. 

Преди две години БПЦ отказа да стане „църква -майка” на нашите сънародници в Македония. Така, още един път Българска православна  църква не прояви своята „майчинска” функция и роля, но този път към своите сънародници живеещи на територията на България. 

Не може да не отбележим, че ден преди провеждането на „гей-парада” тази година в Троянският манастир „Културно – просветният отдел” при Патриаршията с началник Ловчански Митрополит Гавраил, организира три дневен(7-9 юни), квалификационен семинар за журналисти (https://bg-patriarshia.bg/news.php?id=292189). Тогава много християни очакваха, че именно ден преди провеждането на  „събитието” митрополит Гавраил ще прочете официално пред журналистите участници на семинара станалото вече ежегодно „обръщение” към българските християни на Светият Синод относно „гей-парада”. Както знаем, това не се случи и фактът, че са изоставени от БПЦ огорчи много нашите сънародници участвали в „Поход за защита на традиционното семейство” провел се също на 8 юни.

Четейки програмата на въпросния семинар, не може да не ни направят впечатление имената сред модераторите - д-р. Десислава Панайотова и ставр. ик. доц. д-р Захарий Дечев, експерти към „Културно – просветния отдел” при Светият Синод на Патриаршията.

Д-р Панайтова, известна в църковните среди като грижовна майка на три деца от три брака, стана и национално известна през зимата на тази година по време на скандала избухнал след публикуването на „Становище на Св. Синод на БПЦ-БП относно проект за национална стратегия за детето” (https://www.monitor.bg/bg/a/view/chinovnichka-napisala-pozicijata-na-cyrkvata-za-decata-157074). След протестите от страна на българското общество първоначално Митрополит Гавраил се оправда пред медиите, че бил подведен от „една служителка” на която бил възложил да напише текста на „Становище”-то, но малко по късно взимайки под внимание ескалирането на скандала, се принуди да каже и името на служителката. В резултат от всичко това Св. Синод се отказа от „Становище”-то в този му вариант и публикува ново, но по категоричното настояване на патриарх Неофит,  д-р Десислава Панайотова не участва в неговото написване.

Ставр. ик. доц. д-р Захарий Дечев стана не само национално известен, но и все православно известен, още от преди 8 г. като ректор на Духовна семинария, управлявал най-кратко средно духовно училище в хилядолетната история на БПЦ. Разбира се, този факт е и рекорд за всемирното православие.  След по-малко от една година, ректорът Дечев научавайки, че дългогодишните учители на СДС „Свети Йоан Рилски“ са поискали лична среща с патриарха в сградата на Синодалната палата, само няколко часа преди провеждането на самата среща подава своята писмена оставка пред Светия Синод. Това не се е случвало, не само в никоя  православна семинария, но и в никоя католическа или протестантска семинария по света през хилядолетната история на християнството. Вярващите в България очакваха, че отец Захарий като един от модераторите на семинара в Троянския манастир ще разкаже най-подробно и обстоятелствено пред журналистите: как така в качеството си на ректор е подал оставка и изоставил своите ученици през месец ноември на 2011 г. след току що започналата учебна година, и с какво толкова е провокирал подчинените му учители да поискат среща с патриарха? Уви, това не се случи. Повече информация относно ректорството на отец Захарий може да намерим в статиите колегите: „Какво се случва в банята на семинарията ?”   ; “ Развратният ректор, уволнен от семинарията, учеше и бургаските деца”  .

Имайки  в предвид и мястото на провеждането на семинара се очакваше от вярващите, че най-после Митрополит Гавраил ще обяви пред журналистите осъдителните присъди от страна на Църковният съд при Патриаршията на монасите разследвани по „гей-скандала”. И това не се случи и този факт, ще продължава да бъде

болезнена рана за българските православни християни

Гей скандалът в Троянския манастир отдавна прехвърли границите на България и бавенето на осъдителните присъди вече шеста година от страна на Патриаршията го превърна във една позорна „визитка” на БПЦ в чужбина. Където и да идат българските християни на поклонническо пътуване из другите православни държави, местните православни братя винаги ги съжаляват и се молят за тях, защото „гей – лобито”  има силно влияние над Патриарха и митрополитите на Светият Синод. 

Разбира се, имайки  в предвид и мястото на провеждането на семинара се очакваше и да бъде разяснено на българските журналисти уникалният факт от хилядолетната ни църковна история: твърде краткото управление на Геласий Нюйоркски (1933-2004), игумен на Троянския манастир (1968-1977) и на 3 август 1975 г. водил под мантията си при пострижението му за монах настоящият патриарх Неофит, тоест негов духовен старец. Геласий е Нюйоркски митрополит от 02.12. 1987 г. до 18.12.1989 г. Както знаем от чл. 82, ал.1 и ал.2 от  УБПЦ-БП: „ Служението на митрополита е пожизнено. 

Преместване на митрополит от една епархия в друга е забранено”. Защо само след почти 2 годишен престой зад океана и само на 56 г. намиращият се в отлично здраве Нюйоркски митрополит Геласий трябваше да се върне в България? И защо БПЦ мълчи и досега не е разяснила на вярващите християни този уникален факт от църковната ни история? По въпроса много авторитетно и достоверно могат да се изкажат и братята и сестрите членове на българската нюйоркската църковна община. Това уникално събитие се е случило преди 30 г. и много от тях със сигурност все още си спомнят фактите, които са накарали Геласий в разрез с Устава на БПЦ да изостави епархията си. Със сигурност фактът, че са изоставени противоуставно от своят духовен водач е нанесъл и все още носи голяма травма в душите на българските вярващи отвъд океана. 
.