Журналистът Валери Найденов публикува следното във "Фейсбук":
Гледам, че "Дума" чества 30-годишен юбилей. Естествено, никой не се сеща да ме потърси за интервю. Затова ще кажа кой направи "Дума" и кой пречеше. Естествено, най-голяма е ролята на Продев. Той веднага смени ръководството, като привлече нови зам-главни редактори - Димитър Шумналиев, Румян Георгиев и моя милост. Мен ме покани заради една статия как се прави вестник, която публиктувах малко преди това във в. "Култура" и каза - "искам да направиш същото, което си написал в тази статия". Аз лично направих концепцията на вестника и отглавих всички вътрешни и външни информационни отдели, с изключение на икономиката и културата. Естествено, имаше огромна съпротива и съскане от поне 50 на сто от старите кадри на "Работническо дело". Ако искате да видите какво знаеха можеха те, достатъчно е да разгледате броевете на "Работническо дело" преди да стане "Дума".
След 10 ноември те вече имаха творческа свобода, но вестикът си остана същият боклук. Раздадох на всички помагала от ЮПИ и "Ройтърс" как се пише информация, редактирах всичко, слагах заглавията. Румян много ми помагаше. Буквално за ден-два вестникът прескочи от стилистиката на 16 век в 20 век. Та ако ще се пуска някаква снимка от онова време, бе трябвало да е заседание на редколегията, в състав Продев, Шумналиев, Румян Георгиев, Горан Готев (много опитен и компетентен колега, лека му пръст) и моя милост. Гледам, пуснали, снимка на международния отдел, който кърка с Продев. А до снимката пише: "Направихме най-модерния вестник". Не сте вие. Разбира се, много от младите репортери приеха новия стил на вестника и работеха с ентусиазъм. Но повечето от тях (с малки изключения) се разбягаха и във вестника остана да преобладава старата гвардия, която тогава отказа да приеме "Дума". Днес тя празнува заслугите си. Като се замисля, то винаги така става. Все пак, това бе първият модерен вестник в България, който чисто професиона гледна точка влезе в модерната епоха. Бих искал да разкажа за неговите вътрешни политически спорове и рискови решения, за неговите отличили се репортери. Но уви - никой не ме търси. Нито от "Дума", нито от БСП никой не се интересува. Получава се нещо като като във филма "Ъндърграунд" на Костурица.