Авторът на анализа Бранимир Йованович казва, че това е така, защото македонското правителство не е осигурило достатъчна икономическа подкрепа за икономиката. "Ако иска да има добър икономически резултат тази година, правителството трябва да харчи, т.е. да инвестира в този растеж," каза Йованович пред Радио "Свободна Европа".
Йованович казва, че все още не е известно дали икономиките са излезли от пандемичната криза или настоящото икономическо възстановяване е временно. „Възстановяването е започнало и изглежда икономиките са се научили как да живеят с пандемията. За 20 от 23-те държави, за които прогнозираме, сега очакваме те да по-висок ръст, отколкото очаквахме преди", каза той. Според анализа Македония е една от трите източноевропейски икономики, при които няма подобрение.
„Причината в нашия случай е същата, както беше случаят, поради който Македония мина лошо преззв кризата миналата година и това е, че правителството не предостави достатъчно финансова помощ на икономиката, компаниите и хората. Ако погледнем бюджета, през първите пет месеца реализацията е много по-ниска от планираната, конкретно ще взема инвестициите – при капиталовите разходи през първите пет месеца реализирането е едва 22 процента. Според логиката, че всеки месец те трябва да бъдат разпределяни пропорционално, през първите пет месеца трябва да имаме 40% реализация, а ние имаме около половината от това, което трябва да имаме. През първите пет месеца имаме само 80 милиона евро капиталови инвестиции. Сега правителството предложи ребаланс на бюджета, Парламентът все още не го е приел и там те прогнозират ръст на капиталовите разходи от 27 процента, т.е., че ще има инвестиции в размер на около 500 милиона евро през цялата година. Това е практически невъзможно. През първите пет месеца имаме 80 милиона инвестиции, а сега казват, че през следващите седем ще имаме 420 милиона инвестиции, това е невъзможно“, казва Йованович.
Причината за тази ситуация в македонската икономика е, че правителството не предостави достатъчна икономическа подкрепа, нито в пакетите от помощи, които предложи миналата година, нито под формата на капиталови инвестиции, публични инвестиции, като например страните от Западна Европа и някои от страните от Източна Европа.
„Нека не отиваме много надалече, да вземем Сърбия, която през първото тримесечие отбеляза огромен ръст. Сърбия е една от икономиките, които се очаква да имат един от най-високите ръстове през тази година, като се очаква ръст от шест процента. Сърбия не е нещо твърде различно от Македония, не говорим за държава, която е на светлинни години пред Македония и има проблематична политическа група, която е на власт, но в тази криза се оказва, че прави всичко както трябва. Тя инвестира много повече от Македония, там публичните инвестиции нараснаха значително през първото тримесечие и следователно имат по-висок ръст. Ако Македония иска, ако правителството иска да има добър икономически резултат тази година, правителството трябва да харчи, т.е. да инвестира в този растеж, без подкрепа от правителството, няма да има икономически растеж“, казва Йованович.
В новата прогноза за Институтът очаква през лятото 23 икономики от Централна, Източна и Югоизточна Европа (CESEE) да нараснат с 4,2% през 2021 г. - с 0,4% спрямо прогнозата от април. Силният растеж в САЩ (1,6%) и Китай (18,3%) през първото тримесечие, както и рязко ревизираната прогноза за растеж за 2021 г. за еврозоната (4,4%) и ЕС (4,5%) са сред причините.
Във връзка с анализа опозиционната ВМРО-ДПМНЕ коментира, че Виенският институт за икономически изследвания е счупил розовите очила на Зоран Заев и показа, че македонската икономика не бележи ръст, дефицитът се е увеличил и няма капиталови инвестиции.