Внукът на Мистър Нет от времето на студената война: Путин може да дойде в България през втората половина на 2018 г.

Докато има санкции, връщане на отнетите от Съветската армия български архиви не може да има положително решение, твърди Алексей Громико

Алексей Громико. Снимка: 24 часа
Несериозно е да се сърдим един на друг заради отделни изказвания, казва в интервю за "24 часа" внукът на Андрей Громико - заемалия най-дълго поста министър на външните работи на бившия СССР. При цялото русофилство в България и дълбоките дружески чувства в Русия към нашата обща история, общите страдания и периода, когато дружбата разцъфтяваше, тези отношения бяха помрачени. Това се случи през последните години заради неща, които нямат пряко отношение към двустранните връзки, и ситуацията се обостри, особено в политическо отношение, заявява Алексей Громико, който в момента е директор на Институт “Европа” в Руската академия на науките и президент на Асоциацията за европейски изследвания на Русия. 

"България се присъедини към санкциите срещу Русия, излезе от проекта “Южен поток”, знаете и за ситуацията със строителството на атомната централа... В същото време не бива да забравяме за “Лукойл” - най-голямото нефтопреработвателно предприятие, което носи значителна част от брутния вътрешен продукт на България. Също и за руските туристи, които са много и които оставят в България значителен капитал. Доколкото има области, които не са обвързани с политическата конюнктура, можем да говорим за партньорства, в които да се правят много взаимноизгодни неща. В науката можем да задълбочим връзките въпреки ситуацията с бюджета на БАН, да активираме сътрудничеството в архивното дело, между издателствата за научна литература, университетите и библиотеките", посочва още Громико.

На въпрос как ще бъде разрешен казусът с отнетите от Съветската армия български архиви, които все още не са върнати, Громико коментира: "Отчитайки факта, че в момента политическите връзки между България и Русия не са на много високо ниво, то и работата между министерствата и институциите се развива с темпове, които са далеч от желаното. В Русия имаше твърде много разочарования от политическите решения, взети в България през последните години. Затова и въпросът с документите и културните ценностите зависи от общия климат на отношенията и взаимното доверие... Докато Русия се намира в условия на санкции, подобни въпроси не могат да се решат положително. Но в бъдеще могат да се очакват и някои положителни стъпки от двете страни. Като например поканата, която бе отправена към руския президент да посети Бъргария следващата година."

По думите на Громико тази покана е била приета в Кремъл и доколкото знае, през втората половина на следващата година такава визита може да се състои. 

Внукът на Мистер Нет, както бе известен Андрей Громико по време на студената война, коментира и защо дядо му е получил това прозвище. "Дипломацията се крепи не върху “не”-то, а на “да”-то. “Да” казват страните, когато техните национални интереси са зачетени. Андрей Андреевич, моят дядо, казваше: Аз чувах тяхното Nо много по-често, отколкото те моето “Нет”. Дядо ми получи това прозвище от САЩ във време, в което се появиха нови държави вследствие на разпадането на европейските колонии и много от тези нови страни през 50-те, 60-те и 70-те години започнаха да подкрепят инициативите и политиките на СССР. Тогава САЩ се възползваха от ветото в Съвета за сигурност много повече от СССР. Но по времето, докато дядо ми беше министър на външните работи, особено през 60-те и 70-те години, между САЩ и Съветския блок бяха сключени най-важните стратегически договорености, включително и Заключителният акт от Хелзинки. И това са примери за “да”, а не за “не”.

На въпрос промени ли се световната геополитика с идването на Тръмп, Громико отговаря: "Тръмп е продължение на една политика, заложена много преди неговата поява. Преговорите за евро-атлантическо партньорство между САЩ и ЕС влязоха в тупик не при Тръмп, а още при Обама. Американският Конгрес отказа да ратифицира Транстихоокеанския договор пак по времето на Обама. Тръмп няма нищо общо с тези процеси. Тръмп се намира в центъра на яростна вътрешнополитическа борба в САЩ. Неговите опоненти водят открита политика, целяща импийчмънт. И дори не го крият. Политическата система на САЩ никога не е била толкова дълбоко разделена. Там се води истинска война! Вследствие на което Тръмп ще има все по-малко свобода за външнополитически действия. Но и досегашните му действия не целят осъществяването на някакви големи стратегически проекти, а по-скоро отразяват неговия характер."