Военният ни вожд Каракачанов върна славните дни на древните Сатурналии

Превърна се в един истински бог на смеховата култура, нов Аполон

Колажи: Фейсбук

Вицепремиерът, военен министър и лидер на ВМРО - Красимир Каракачанов помоли ритуално тези дни да не се правят монтажи с него и пликове от супермаркети, а това развихри задрямалата карнавална мощ на народно творчество. Събуди се един великан...

   Военният ни вожд, който по стара племенна традиция, се преоблече в  униформа, достойна за бойните пътеки на пустинята, когато гостува в братски Египет, развихри креативната мощ на българския народ само с няколко изречения:

 „Аз много се радвам, че социалните мрежи много се вълнуват. Само ги моля да не правят монтажи. Защото бяха направили един монтаж при слизането ми във Вашингтон, че слизам с плик от една марка супермаркети… Това го възприемам като закачка“, призова министър Каракачанов.

Закачката е, че в Египет не се облече като фараон. Можеше и една Клеопатра да вземат в делегацията, за разкош, красота и величие.

Ала и стореното не е малко, Каракачанов се появи в социалните мрежи като повелител на дините,  клоуните, седнал сред фронтоваците от минали епохи, на Тайната вечеря с Исус и т.н..

Превърна се той в мощен двигател на съвременното народно творчество. Спокойно може да стане и министър на културата, ако действащия го арестуват например. Тогава ще се насладим на нов Златен век, без съмнение.

Каракачанов се превърна в ходещо из различни страни превъплъщение на карнавалното начало, на онези славни дни на древните Сатурналии, когато било забранено да си сериозен и да работиш, но пеенето гол се окуражавало.

Теоретикът на смеховата култура  Михаил Бахтин пише за карнавалите като кулминация в публичното битие на изкуствата, говори за  многопластов диалог между публичното и частното съществуване, между народната смехова и официалната култура. Точно това явление успя да материализира баш войводата.

Бахтин твърди още, че  ексцесивни фигури като маймуноподобен смях, кикота на дявола изместват културната символика на смеха в посока на нечовешкото. От друга страна, когато тревогата за спасението на душата и страхът от смъртта отстъпят назад, смехът става триумф на тържествуващата телесност. Точно това ни трябва сега.  

Каракачанов се превърна се един истински бог на  смеховата култура, на културата изобщо, повелител на музите, нов Аполон!

Честито!