Ръководството на българското военно разузнаване, известно като Служба „Военна информация” (СВИ), в дълги периоди след 1989 г. е било в ръцете на кадри, започнали своята кариера в комунистическото тоталитарно Разузнавателно управление на Генералния щаб (ГУ-ГЩ) на Българската народна армия по времето на комунизма, което в своята дейност и развитие е тясно зависимо от съветското военното разузнаване (ГРУ, Главно разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, б.а.). Това разкри Комисията по досиетата, обявявайки частична проверка на лицата на ръководни позиции в българското военно разузнаване след 10 ноември 1989 г.
Проверката е частична, тъй като от 2007 г. насам СВИ бойкотира изпълнението на закона за досиетата и не се намери политическо мнозинство или министър на отбраната, който да задължи военното разузнаване да предостави необходимите данни на Комисията по досиетата, за да се провери които от лицата, заемали или заемащи ръководни постове в него след края на комунистическа система до днес са свързани с тоталитарното РУ-ГЩ, съобщава desebg.com
Едва новият директор на СВИ бригаден генерал Пламен Ангелов, назначен на този пост преди една година на мястото на Светослав Даскалов, е предоставил само частична информация на Комисията, отнасяща се до следните ръководни позиции:
"директор" и "заместник-директор" на Служба "Военна информация" в периода от 16.07.1991 г. до 15.02.2019 г .;
лица, заемали длъжностите "началник на отдел" и "началник на сектор" за периода от 10.11.1989 г. до 16.07.1991 г.
Комисията подчертава, че на лицата, заемали или заемащи длъжност "началник на отдел" и "началник на сектор" в периода от 16.07.1991 г. до настоящия момент директорът на СВИ не е предоставил необходимата информация. Частичната проверка е засегнала общо 62 души. От тях Комисията е установила с принадлежност към РУ-ГЩ 38 лица (решение №2-1642 от 4 юни 2019 г.). Обявени са данните на 29 от тях, тъй като 9 са починали и по закона за досиетата в тези случаи информацията не е публична. С това се потвърждават предположенията, че повече от половината от ръководните кадри във военното разузнаване след промените са свързани с комунистическото РУ-ГЩ.
От разкритите данни става ясно, че най-малко четирима от ръководителите на военното разузнаване след 10 ноември 1989 г. са свързани с тоталитарните комунистически служби. Това са:
Чавдар Вельов Червенков, директор от 09.1991 г. до 03.1993 г. и н-к на отдел от 10.1990 г. до 08.1991 г.;
Любомир Димов Гечев, директор от 03.1993 г. до 12.1994 г.;
Пламен Иванов Студенков, директор от 02.2002 г. до 08.2010 г. и н-к на сектор от 01.05.1990 г. до 31.07.1991 г., зам.-директор от 08.2001 г. до 01.2002 г.;
Веселин Иванов Иванов, директор от 03.2012 г. до 03.2015 г. и зам.-директор от 10.2010 г. до 03.2012 г.
Към тях следва да се прибави ген. Васил Зикулов, който оглавява РУ-ГЩ в периода 1967-1991 г., за когото отдавна е публично известно, че е щатен служител на военното разузнаване при комунизма, но който почина през 2015 г. и поради тази причина Комисията не го е обявила в своето решение.
Останалите разкрити кадри на РУ-ГЩ, които са заемали ръководни постове, са:
Александър Димитров Лупов, зам.-директор от 07.2008 г.;
Ангел Владиславов Карабонев, н-к на сектор от 10.1990 г. до 02.1992 г.;
Благой Нотев Илиев, н-к на отдел от 11.1989 г. до 08.1992 г.;
Георги Йорданов Сотиров, н-к на отдел до 10.1990 г.;
Георги Стефанов Георгиев, н-к на отдел от 10.1990 г. до 01.1992 г.;
Дачо Ненов Дачев, зам.-директор (зам.-н-к) от 01.05.1991 г. до 31.05.1991 г.;
Димитър Радков Цветков, н-к на сектор до 09.2000 г.;
Елислав Георгиев Иванов, зам.-директор от 02.2005 г. до 09.2009 г.;
Иван Колев Пенков, зам.-директор от 10.2000 г. до 04.2001 г.;
Иван Марков Карпузанов, н-к на отдел до 31.07.1991 г.;
Иван Цаков Нинов, зам.-директор (зам.-н-к) до 30.09.1990 г.;
Илия Ганчев Илиев, н-к на сектор до 31.07.1991 г.;
Йордан Добрев Казанджиев, н-к на отдел от 10.1990 г. до 08.1992 г.;
Камен Димитров Попов, н-к на отдел от 10.1990 г. до 02.1992 г.;
Куман Христов Караиванов, н-к на отдел от 10.1990 г. до 08.1993 г.;
Митко Бочев Троански, заместник-директор от 07.2012 г. до 06.2015 г.;
Митко Колев Запрянов, зам.-директор от 02.2002 г. до 08.2002 г.;
Нейко Илиев Брайнов, н-к на отдел от 01.10.1990 г. до 31.07.1991 г.;
Николай Георгиев Русатев, зам.-директор от 05.1995 г. до 01.2001 г.;
Николай Иванов Илиев, н-к на отдел от 10.1990 г. до 10.1999 г.;
Огнян Захариев Христанков, н-к на сектор от 10.1990 г. до 06.1993 г.;
Стефан Дянков Стефанов, зам.-директор от 03.2002 г. до 10.2010 г.;
Стоянчо Ботев Ботев, н-к на отдел до 12.1998 г.;
Тодор Димитров Гюрджийски, н-к на сектор до 31.12.1989 г.;
Яни Костов Янев, н-к на отдел до 10.1990 г.
Най-големият известен провал на военното разузнаване след промените е бомбеният атентат срещу българската военна база Индия” в иракския град Кербала през декември 2003 г., при който загинаха петима български военнослужещи. Тогава военното разузнаване се ръководи от кадъра на РУ-ГЩ ген. Студенков.
Преди няколко години стана известно,, че най-малко 16 000 досиета във военното разузнаване са били незаконно унищожени след 10 ноември 1989 г., като прочистването е продължило до 2001 г. включително. Комисията по досиетата сезира прокуратурата за това престъпление, но държавното обвинение установи, че давността на деянието е изтекла.