Двудневният форум включва изследвания по различни теми, сред които проучването на спелеолога Алексей Жалов за водовземните и канализационни съоръжения на Зографския манастир, предава БНР.
Темата е много интересна от историческа, инженерна и водоснабдителна гледна точка и открива хоризонт към времето, когато манастирът е бил създаден в една относително безводна област на полуостров Атон, отбеляза Жалов в предаването „Хоризонт до обед“.
Манастирските книжа мълчат за времето на изграждане
Монашеското братство е използвало техники, с които да се улови всяка капка вода и да се доведе до манастира, разказа той.
Няма запазени писмени данни в манастирските книжа кога са били построени съоръженията, но може да се предполага, че това се е случило през 18 век, когато манастирът е бил възобновен в сегашното си състояние. Единствено някои надписи по съоръженията за добив говорят за това кога са били изградени.
„Т.нар. майки, както ги наричат монасите – това са вид водоснабдителни съоръжения, които по всяка вероятност са заимствани още от Персия, има надпис примерно от 1840 година. Където трябва да обърнем внимание, че пише „Възобнови се този източник“, което значи, че го е имало и преди това.“
Манастирската пералня, захранвана от подземен тунел, има съхранен надпис от 1862 година.
Всички обратни води са се отвеждали в реката, която обикновено пресъхва и „работи“ само след снеготопене и проливни дъждове, каза Алексей Жалов относно канализацията на Атон.
Къртовски труд в неблагоприятни условия
„Говорейки за техническата страна на нещата, хората, проектирали съвременната сграда, са били достатъчно добре осведомени и с инженерна мисъл, за да могат да прокарат под сградата на съвременния манастир доста сложна плетеница от няколко съоръжения, които да хващат всички мръсни води в канали, които да се отвеждат извън манастира. Най-дългият от тях, който сме проучвали, е около 160 метра с голяма денивелация и разлика във височините. Всичко е било копано на ръка – къртовски труд в едни неблагоприятни условия.“
„Възхитително е първо това като конструкция и второ – като един човешки подвиг, защото по това време надали хората са разполагали с този инструментариум, с който се работи в нашето съвремие“, коментира спелеологът.
Дейностите по проучването на подземните съоръжения на Зографския манастир са част от многогодишен международен проект на Българското пещерно дружество за проучване на пещерите в Света гора като цяло, уточни Жалов.
Спелеолозите попълнили липсващи данни
След среща с монашеското братство на манастира и установяването на факта, че инженерните планове за построяването му са изгубени и липсва информация за подземните комуникации на манастирската сграда, спелеолозите се заели да ги проучат, за да ги проектират след това върху плана на манастира.
„За да се даде яснота какво лежи под него, какви са галериите, кои води къде отиват, защото все още има функциониращи такива канали. Предизвикателството е голямо за нас като пещерняци, но практически едва ли друг, освен хора, които се занимават с подземни проучвания, каквито сме ние, биха могли да се заемат с охота и желание“, обобщи Алексей Жалов.