Днешният празник е сред най-почитаните от вярващите, защото Божията майка се смята за най-голямата застъпница за хората пред Бога. Имен ден имат близо 205 хил. българи.
Празникът Успение Богородично е в прослава на чудния начин, по който Божията майка завършва земния си живот. Според Светото писание, това е денят, в който 64-годишната Божията майка напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него.
Последното желание на Мария е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетцимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата, закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва:
“Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни”
В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
Отколешна е традицията на този ден
да се коли курбан, а болните да нощуват на „свети места” за здраве
На 15 август свършва Богородичният пост и се организира празнична семейна трапеза или общоселски събор. На празничната трапеза стопанките нареждали задължително ритуални погачи, мед и жито. Слагали още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове.
По стар обичай на Голяма Бородица се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство. на трапезата се слагат задължително плодове – грозде, диня, ябълки.
На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден.
Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.
Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.
Имен ден имат близо 205 хил. българи.
Днес да почерпят: Mария, Мариан, Mариaнa, Mариянa, Мариела, Мариета, Mариo, Деспинa