В predanie.bg, официален сайт на Ловчанска епархия, четем статията „Съборноста като богославска и канонична категория”. Автор е митрополит Гавраиил, но с изненада откриваме, че на теория той много добре е описал „съборноста” като богословска и канонична категория в православието, но е пропуснал да опише какво е съвременното й състояние, (тоест на практика) в БПЦ. Това е голям пропуск от страна на духовния водач на Ловчанска епархия, защото последния Църковно – народен събор е проведен чак през месец декември на 2008 г. (VI -ти), а според Устава на БПЦ, чл. 18: “Църковният събор се свиква на редовна сесия в първата година на всеки четиригодишен период, а извънредно – когато Светият Синод намери това за необходимо”. Тоест, от 2008г. до 2021г., съгласно Устава, Патриархът и митрополите членове на Св. Синод на БПЦ, трябваше на всеки 4 г., да свикат и проведат по 1 (един) Църковен събор. Фактически до сега
не са свикани и проведени 3 Църковни събора
(през 2012г.-VII -ми, 2016г. - VIII -ми и 2020г.- IX-ти), за което безспорно вина има и митрополит Гавраиил, защото и той е член на Св. Синод. Всичко това е нарушение не само на Устава на БПЦ, но и нарушение на каноните на вселенското православие, защото според 9 чл. на „Символа на вярата”: „В една, света, съборна и апостолска Църква” и имайки в предвид всичко по-горе изложено може най-притеснително да стигнем до изводът, че още от 2012 г. БПЦ канонично е вън от една от фундаменталните категории на православието - „съборноста”. Кои са виновните, че БПЦ не провежда и не желае да свика и проведе вече 3-ти поред Църковен събор и по този начин всички вярващи като нейни членове са в нарушение на вселенските канони на православието? Отговорни са Патриархът и митрополитите, защото като членове на Св. Синод, само те имат правомощието да свикат Църковен събор съгласно цитирания вече чл. 18 от Устава на БПЦ.
Защо вече 10 г. съвсем тенденциозно клирът ни държи нарочно в църковно беззаконие и в нарушение на каноните на вселенското православие?
Но от статията на митрополит Гавраил „Пътят към Бога” оставаме с усещането, че БПЦ не ни води към спасение , а „пътят към ада” явно е постлан с най-добри богословски писания? В този ред на мисли няма как да пропуснем паметната 2016 г. когато БПЦ бойкотира заради Руската църква Всеправославния събор на о. Крит и в същото време не организира у нас VIII –мия Църковен събор. Нека митрополит Гавраиил бъде по-конкретен и някои от следващите си богословски статии да обясни, как така БПЦ бидейки от 2012 г. извън православните канони на „съборноста”, по кой начин ни води към спасение на нашите души? Или владиката разтяга просто локуми за доверчивите православни като ги баламосва, или най-верният пазител на руските интереси в БПЦ е с тежка деменция и забравя, че сам той не изпълнява и не спазва, това, което проповядва.