15 ноември
От днес започва постът преди празника Рождество Христово.
Отколешна е традицията преди Коледа вярващите да постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - Божия син. Целта на въздържанието е всеки да се самоусъвършенства и да стане по-добър.
Постът е 40-дневен и завършва на 24 декември - Бъдни вечер. Той е втори по своята продължителност след Великия пост, но не е така строг.
През Коледните пости не трябва да се ядат храни от животински произход - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да се употребяват - без сряда и петък. През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира само растителна храна. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешават безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се приемат за постни храни.
Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се приготвят ястия от риба.
Като мине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговезни” – 14 ноември, денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно.
След Коледни заговезни от 15 ноември (до 24 декември включително) започват Рождественски пости или така наречените Коледни пости. Те са последните многодневни пости за годината. Случва се датата да се измести, ако Коледни заговезни се падат в дни на строг пост – сряда и петък.
По време на Коледните пости има дни със строги пости, когато е позволено само растителна храна и олио (за предпочитане зехтин). През останалото време е разрешено вино, риба и морски продукти с изключение на сряда и петък, когато пак се спазва строг пост. Млечните продукти не са разрешени, а рибата и морските продукти се консумират в някои от дните.
Ето и постите по дати:
15-22 ноември – спазва се строг пост
23 ноември – 19 декември – позволено е вино, риба и морски дарове – с изключение на дните сряда и петък, когато пак се спазва строг пост.
20- 24 декември – отново спазваме строг пост. В последната нощ отбелязваме Бъдни вечер.
25 декември – вече може да се блажи – т.е хапва месо и млечни продукти
Храни, които бихте могли да консумирате по време на пост: хляб – всякакъв (освен тези, на които изрично е упоменато, че съдържат яйца или мляко); плодове – всякакви; зеленчуци – всякакви, поради сезона най-често предпочитани са картофите, зелето и боба; „млечни“ продукти на растителна основа – продават се във почти всички по-големи вериги магазини; соеви продукти – от мляко, през тофу, както и соева кайма, соеви парченца, соеви шницели, също се намират и соеви кренвирши; паста и макарони – освен ако изрично не е упоменато на опаковката, то трябва да знаете, че макаронените изделия не съдържат яйца и други животински продукти и са идеални за постната трапеза; риба – всякакъв вид, но само в разрешените за риба дни; олио и зехтин – отново само в разрешените дни; ориз – всякакъв; всякакъв вид зърнени продукти като брашно, жито, овесени ядки, пшеничен зародиш, нахут и много други; ядки – всякакви; сладки храни не съдържащи животински продукти като например локум (не всички, но повечето видове), халва, мед, всякакъв вид сладка; сладкиши приготвени с брашно, захар и мая, без яйца и млечни продукти; локумените вафли.
Постът е лично решение на всеки един човек, към него се пристъпва с различни мотиви, но винаги убедено. Лекарите предупреждават, че човек трябва да е здрав, за да пости. Може да се вземат мултивитамини, въпреки че плодовете и зеленчуците дават на организма от тях.
Постът, въпреки че е лишение, е утвърждаващ период, защото е пречистващ и самодисциплиниращ ежедневието ни, най-малкото: кара ни да преценяме и се замислим – както за това, което влиза през устата ни, така и за това, което излиза през нея – за думите. Които е много важно да са добри в дните преди Коледа /и не само, но особено тогава/, да не са случайни и да носят добро.