Димитър Иванов
Цял месец Българската православна църква отказва да защити националния и духовен интерес, и личното си достойнство от наглите опити на Вселенския патриарх Вартоломей да интерпретира историята по византийски, както му е угодно, а не по каноните и истината, която проповядва Спасителят.
На 21 февруари в интервю за сръбския вестник «Полтикака» патриарх Вартоломей заяви, че не може да се прави паралел между даването на автокефалия на Украинската православна църква и обявяването й като независима от Русия, и евентуалното признаване на Църквата в Северна Македония за самостоятелна йерархия. Според духовника някой се опитвал да приравни случая в Украйна с този със Скопие и Черна гора. Манипулацията се правила много умело тъй като целта била да обърнат и настроят Сръбската църква срещу Вселенската патриаршия. Нещата не стоят така, казва Вартоломей и обяснява, че Русия нахлула и окупирала Киевската митрополия, а тя никога не и е била давана. В същото време Вартоломей твърди, че всичко което има Сърбия и принадлежи канонично, а това означава, че Вселенската патриаршия няма намерение да променя дицоцеза на сръбската. С това лукаво изявление Вартоломей тотално попари надеждите на духовниците в Скопие да получат от Цариград и своя независима църква.
През последните години Вселенският патриарх даваше на македонските братя някакви надежди. Но след това интервю за Скопие отново единственият път за църковна независимост води не към Цариград, а към София. Българският Св. Синод трябваше незабавно да реагира и да защити правата и на българи и на македонци. БПЦ ясно трябваше да заяви на Вартоломей, че Македонската църква също има право да стане автокефална, припомняйки на Вселенския патриарх историята на Балканите. Но нашите клирици избраха отново мълчанието и нищоправенето, както постъпиха преди две година, когато Македонската църква официално поиска Българската да и стане майка.
Какво сочи историческата памет
Твърдението на Вартоломей, че Русия е нахлула в Киевската митрополия е доста едностранно и пародаксално на фона на фактите – а как сръбските духовници и митрополити се оказаха в Македонските земи в началото на 20 век? Вартоломей мълчи по тази тема, защото или не е учил историята, или има амнезия, или я чете като фарисей, търгуващ в храма. Сръбските попове съвсем не се появиха на крилете на ангелите небесни, а отидоха по тези изконни български земи заедно със сръбските войски по време на Балканската война. С насилие и кръв сръбската Църква прогони и малтретира българското духовенство от македонските земи, а свидетелствата за това са още живи.
Фактическата причина обаче Сърбия да стане собственик на Македонската църква е доста скандална и антихристиянска. През 1945 година Сърбия, която е водещата сила в Югославия, плаща милион и половина златни франка на Вселенската патриаршия в Истанбул, за да получи правата над Македония. Самата Македония по това време е насилствено поставена като част от Югославия, по решение на Коминтерна и Сталин. За Гърция пък тя е просто една скопска област. Най-печалното е, че през този мрачен период Македония е нежелана и за България, в която комунистите чрез Червената армия вече са установили диктатура и тотална власт в цялата страна. За това мълчат тогава от страх и българските владици. В случая с продажбата на правата над Македония на Сръбската Църква става дума за симония – тежък църковен грях,
търгуване вътре в църквата с влияние
Престъплението е извършено от тогавашния Вселенски патриарх Вениамин. Твърди се, че към този момент той е бил в тежка деменция и цялата дейност в патриаршията се ръководела от тогавашния халкидонски митрополит, отявлен бългомразец.
Безспорен исторически факт е също, че последните канонични архиереи, които са признати след вдигането на схизмата на БПЦ през февруари 1945 г. са българските. Те управляват територията на днешна Северна Македония до края на Втората световна война, сиреч от февруари, когато схизмата над БПЦ пада - до май 1945 г., когато приключва войната. Тази територия, която Вартоломей препотвърждава като сръбски диоцез, принадлежи канонично към БПЦ, а не към Вселенската патриаршия, за това тя няма как да продаде на сърбите нещо, което не е нейно, категорични са богослови. Освен това всички свещенослужители, които са останали на територията на днешна Македония след Втората световна война са ръкополагани от българските владици там, а не от сръбските.
Днес патриарх Вартоломей не само е длъжен да знае тези истини, но ако беше истински достоен православен водач беше длъжен да намери начин и форма за изправяне на тази несправедливост и извеждане на Вселенската патриаршия от тежкия грях. Вместо това той заставя православните църкви да се съобразяват с една антихристиянска покупко-продажба на църковен диоцез.
Още след интервюто на Вартоломей през февруари, Св. Синод беше длъжен да напише протестна нота, но владиците и патриархът дружно
превиха гръб и замълчаха гузно
както постъпиха и преди една година, когато Вартоломей каза, че българите нямат канонично право да дават автокефалия на македонците. Така БПЦ и архиереите сами се набутаха между чука и наковалнята – от едната страна ги притиска и употребява за своя полза Руската църква, а от друга - Вселенската патриаршия изопачава историческата истина и се разпорежда грубо срещу българските интереси.
Най-подозрително в случая е мълчанието на така нареченото руско лоби в нашия синод, предвождано от ловчанския владика Гавраил и митрополитите Йоан и Данаил. Само преди месеци те настояваха БПЦ да се обяви срещу Вселенската патриаршия и застане открито на страната на Руската църква заради признаването от Цариград на автокефална Украинска православна църква. Същото руско лоби искаше Вартоломей да бъде анатемосан заради руски интереси, а сега позорно мълчи и е безразлично, когато трябва да се защитават българските църковни и национални интереси. Проблемът е, че с това мълчание срещу Вартоломей нашите клирици отново
обслужват руския църковен интерес,
който бди като олрица над сръбските домогвания на Балканите. Защо нашите синодални старци не вземат пример от Румънската православна църква, която въпреки управлението на Руската църква в Молдова откри там свои епархии и започна да извършва свещенослужения. И ако до миналата година чувахме оправданието и извинението, че църквата е отделена от държавата, та да не и се месим, то вече ситуацията е различна. Държавата ще плаща издръжката на владици и попове и е крайно време, освен за собствените си търбуси, те да свършат нещо добро и полезно за православието и националното ни достойнство.
Сериозна критика търпи и шефът на дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет Емил Велинов, който продължава да гледа на митрополитите като професионален ветеринар на невинни агнета, а от тях вече трябва да се изисква да си заработват народната плата.
Патриарх Вартоломей, който през последните месеци получи симпатиите и одобрението на демократично настроената част от българите с признаването на автокефална Украинска църква, трябва да бъде истински достоен и справедлив пастир на православието, а не брокер на политически интереси. Жалва се пред белградската «Политика», че някой настройвал сърбите срещу Вселенската патриаршия, а не се ли опасява, че с повратния начин, по който интерпретира църковната история на Балканите, си създава врагове сред българите и македонците. Или Вартоломей просто добре знае, че българските владици са под руски ботуш и няма да надигнат глава срещу него?