Кохортата на равнодушни хора и защитниците на агресията се оказа многобройна в моята родина
Кремъл прави живота на руснаците независимо къде се намират все по-труден, казва пред Faktor.bg Маргарита Некратова*
Интервю на Анелия Димитрова
- Маргарита, защо бяхте принудена да напуснете Русия и да търсите убежище в България?
- Възможността свободно да изразявам своите мисли за мен е толкова важна, колкото и необходимостта да дишам. След нахлуването на руската армия в Украйна много мислещи руснаци осъзнаха, че е започнала катастрофа.
Ппървите няколко дни и седмици изпитвахме надеждата, че всички наоколо изпитват подобни емоции. За съжаление, тези надежди не се оправдаха.
Стана ясно, че опозиционно настроените хора живеят с илюзии.
Ние мислехме, че е възможно да повлияем на нещата с „вегетариански“ методи: участие в протести и избори, активизъм, разгласа в медиите.
Но това бяха само наши представи. За мой ужас, стана ясно, че значителна част от хората предпочитат да не се замислят за случващото се, предпочитат да продължават да си живеят живота, да се занимават с ежедневните си занимания.
Признавам си, че тези хора в своето войнствено желание да не придават значение на войната ме шокираха повече от всичко друго.
Например, мои добре познати активисти, които смятах за адекватни хора, ме блокираха или започнаха да спорят с мен след като започнах да публикувам антивоенни постове в своя Инстаграм профил.
Вторият шок се оказа това, че даже сред колегите и приятелите (слава Богу, не сред близките ми приятели) се появиха защитници на агресията.
Като цяло, оказа се, че в Русия тези хора са много.
Единственият начин те да бъдат убедени е да стигне до тях обективна информация за това, какво се случва в Украйна. Но почти веднага след началото на войната в Държавната Дума заработи „бесният принтер“ – така руските опозиционери на шега наричат ускорения процес за приемане на репресивни закони.
На 4 март, само за един ден, минаха трите гласувания на закона за „фейковете“, който въвежда наказателна отговорност за разпространение на „недостоверни сведения за действията на въоръжените сили на Русия“, а наказанието е глоба от 30 хиляди рубли, ако делото е административно или до 10 години затворническа колония, ако делото е наказателно.
По този начин, да разказваш на съгражданите си истината за събитията в Украйна стана наказуемо, а законът започна да се прилага веднага. Под ударите му попаднаха както хора с плакати „Не на войната“, така и тези, които се осмеляваха публично да говорят за войната.
Беше забранено войната да бъде наричана война, а само спецоперация и то независимо от факта, че думата „война“ има съвършено конкретно значение - масово въоръжено стълкновение.
Една след друга доброволно се отказаха да работят или бяха закрити последните крепости на свободната преса в Русия: телевизия „Дъжд”, радио “Ехото на Москва“.
Сайтът “Новинарска агенция ТВ2”, в която работех, беше блокиран на 4 март.
Не остана повече място за илюзии. Ние, тези, които не поддържаме имперските ценности в Русия, загубихме с гръм и трясък. Преподаване, наука, екологичен активизъм, с които бях ангажирана в родния си град, изгубиха всякакъв смисъл за мен. Единственото, което ми се струваше адекватна реакция на случващото се беше борба с диктаторския режим.
- А възможна ли е тази борба в Русия?
- Не, в Русия това е невъзможно.
Ще отбележа, че сега постовете против войната, които успях да публикувам, са напълно достатъчни за наказателно преследване.
На 9 март със семейството ми (съпругът ми и две малки момчета) заминахме за Ереван. Имахме около 12 хиляди долара от продажбата на колите си. В Ереван, заедно с колегите от ТВ2 решихме да започнем проекта „Очевидци на 24 февруари“, с който се занимаваме и до момента.
Той би бил невъзможен в Русия. Практически всеки наш материал попада под ударите на някой член от новия закон и, според властта, е повод за арест и последващо лишаване от свобода.
Неотдавна, в бившия офис на ТВ2 два пъти е идвала полиция, въпреки че агенцията официално вече не съществува, а всички, които работеха в „Очевидците“ са в чужбина.
- Какво представляват „Очевидците“?
- “Очевидци на 24 февруари” е антивоенен проект. В него ние разказваме личните истории на обикновени хора за това как 24 февруари е разделил живота им на „преди“ и „след това“. Тези хора са руснаци и украинци. Останали в страната си, бежанци и емигранти, като нас.
Това е възможност светът да чуе живите гласове и истории на хората, чийто живот войната е пречупила. За украинците това е възможност да споделят как изглежда нападението над Украйна. За руснаците, чието мнение държавата игнорира, това е шанс да кажат какво всъщност мислят за тази война.
В тези свидетелства за 24 февруари е разкрита пропастта на отчуждение, която беше прокарана между народи, които говорят на един език, между приятели и роднини. Ще се затвори ли някога – за това също размишляват нашите герои.
Този проект има много задачи. Не всички руснаци, които са против войната, имат възможност да заминат. И остават в страна, в която даже за намек за протест или несъгласие може да те вкарат в затвора, което за тях е подобно на мъчение. По силата на новите закони за военната цензура хората не могат да изразят какво преживяват дори в разговор на улицата!
В Псковска област мъж е глобен за това, че в разговор с някого осъдил войната. Този разговор бил подслушан от добронамерен „руски патриот“ и човекът бил осъден да плати глоба. Глобяват учители за това, че в частен разговор с учениците са си позволили да критикуват войната в Украйна.
Тези хора останаха самотни сред преобладаващо враждебно настроено мнозинство.
На мен са ми добре познати тези чувства. Повярвайте ми, те са ужасни!
Ние получаваме огромен брой писма от наши читатели с техните истории как те успяват да запазят възгледите си под този колосален натиск.
Ние искаме да покажем, че има много такива руснаци.
От друга страна, искаме обективно да отразим личните трагедии на украинците. Възможността да споделят мъката си понякога действително има целебен ефект.
Ние искаме техните истории да бъдат чути от колкото е възможно повече хора и, ако е възможно, съпреживявайки болката на украинците, да се разделят със своите лъжливи представи за войната и ползите от нея.
Нашият проект има голямо значение за по-нататъшното осмисляне на това, как хората преживяват войната. Ние създаваме голям пул от устни и писмени истории от първо лице. Всеки герой разказва за своята съдба след началото на войната. В рамките на нашия проект ние събираме изключително важен материал за историци, социолози, психолози.
- Действително ли руснаците вярват на пропагандата за украинския нацизъм и заплахата, която Украйна и Запада представляват за Русия? Нима Буча и Ирпен не отрезвиха тези хора?
- Действително вярват и войнствено отстояват своите заблуди. Оказа се, че непрекъснатото внушение на путинските идеи през държавните канали на телевизията и радиото е свършило работата! 20 години на хората им е набивано в главите, че има с какво да се гордеем и противопоставяха Русия на колективния Запад. И за мнозина това се е превърнало в нещо като религия, основа на мирозданието.
Да признаят за Буча и Ирпен за тях ще означава да разрушат своя свят.
За съжаление, е така. И това е чудовищно.
Много хора до последно ще твърдят, че всички доказателства за военните престъпления на руснаците в Украйна са фейк, защото иначе ще се разруши представата им за света.
И отделно искам да говоря за тези, които предпочитат да казват, че „не всичко е толкова еднозначно“. В Русия те са най-много. Това не са кръвожадни хора. Но те не искат да участват в обществените процеси, крият се зад ежедневните си грижи и се стараят да не се задълбочават в новините. Това е кохортата на равнодушните хора и тя е действително многобройна.
Когато им показваш кадри с осакатени деца, пострадали от руски обстрел, те се извръщат. Защото ако признаят истината, ще трябва нещо да направят, нещо да променят.
Те ще направят нещо едва когато войната ги засегне тях лично. Признавам си, че доминирането на такива хора в нашата страна ме плаши повече от всичко.
- Много анализатори, както руски, така и чуждестранни, започнаха да наричат Русия „фашистка държава“. Възможно ли е в такъв случай каквото и да било антивоенно движение в Русия?
- Да, възможно е, и то съществува. Има движение „Зелена лента“, аз правих материал за тях за ТВ2. Работата е там, че поколението, което сега е на 15–25 години е на хора, които не са избирали тази война. Путин дойде на власт, когато мнозина от тях още не са били родени, а, според мен, именно след това процесът на фашизация на Русия стана необратим.
И младежите се съпротивляват както могат. Движението се координира чрез публикации в социалните мрежи. Целта му е да привлече внимание към необходимостта да бъде прекратена войната. Активистите разлепват антивоенни стикери и плакати, окачват делени лентички.
Когато не живееш в условията на диктатура е трудно да разбереш, че даже за такива дреболии в Русия може да те вкарат зад решетките. Движението е масово сред студентите и учениците. Но ние получавахме писма и от много възрастни хора, които разказват, че отчаяни, ходят с маркери по улиците и рисуват знака на пацифистите.
Може ли това да повлияе върху събитията? Едва ли. Според мен, това помага на хората да не се пречупят и да видят, че имат единомишленици.
- Много ли журналисти и представители на интелигенцията напуснаха Русия след 24 февруари? Защо избрахте България като страна, от която да потърсите защита?
- Да, много. Според различни данни между 200 и 300 хиляди. Масово напуснаха представителите на IT сектора. Това, по-скоро е финансова емиграция, защото много от тях работеха с чужди фирми, а в Русия сега просто няма условия да продължат. Но много заминаха по морални съображение. И съвсем не само журналисти или активисти. Заминаха и тези, които поради спецификата на работата си могат да се „закрепят“ в чужбина.
Искам да подчертая това, защото огромен брой хора биха искали да заминат, но не могат, защото разбират, че няма да могат да осигурят себе си в чужда страна. И това е горчиво.
Основно руснаците заминаха в безвизови страни: Армения, Грузия, Турция, Киргизия. Ние избрахме България по семейни причини, съпругът ми има роднини, които ни подкрепят. При това за мен е важно, че като цяло в България няма русофобски настроения, българите са дружелюбни и приветливи с нас. Благодарна съм за това, че тук нямам потискащото усещане за чужбина.
- Как се отнасяте към екстрадицията на 70 служители от руското посолство и ултиматумът, който Русия постави пред България?
- Отнасям се като към закономерно събитие. Опасявам се, че в перспектива, Русия ще скъса дипломатически отношения с много цивилизовани страни.
Външната политика на Русия е агресивна. Първите хора на нашата държава разговарят с езика на шантажа. Затова, разбирам защо се случва това.
В тази ситуация ме тревожи съдбата на хилядите руснаци, които живеят в България. Много от тях са дошли тук след пенсионирането си, продали са жилищата си в Русия. Да, имаше време, когато руската пенсия позволяваше да се живее достойно в България. Какво ще правят сега тези възрастни хора? Те не могат да се върнат обратно.
Но аз разбирам, че вината е във външната политика на Русия.
Уж отстоявайки интересите на руснаците в Украйна, нашата страна прави живота на руснаците, където и да се намират, все по-труден.
*Маргарита Некратова е руски журналист от град Томск. Работи в Томския държавен университет, но се изявява и като режисьор на видеа, журналист и водещ в частната руска телевизия TВ2 до 2015 г., когато медията е закрита. Въпреки това тя продължава да работи като журналист в екипа на сайта "Телевинарска агенция", който споделя ценностите на ТВ2: свобода, хуманизъм, обективност, етикирани вече в Русия като „враждебни ценности“.
През последните години се занимава с екоактивизъм. Участва в протестите в подкрепа на Алексей Навални през 2021, като наблюдател от движение "Глас" и следи броенето на гласовете на изборите в Томск.
На 7 март със съпруга си и двамата си сина заминава за Ереван, а по-късно пристигат в България, където търсят убежище и възможност са свободен живот.