Очаквам ГЕРБ да имат тематични завои по-наляво, отколкото националистите да се дърпат

Важно е десните да не се капсулират и да стоят като украса, както и да търсят общ път, коментира пред Faktor.bg политологът

Гл. ас. д-р Кирил Аврамов е преподавател в департамент „Политически науки” на НБУ. Получава образование в Gustavus Adolphus College (САЩ), Абърдийнски университет (Шотландия), Софийски университет, Централноевропейски университет (ЦЕУ) (Унгария) и Нов български университет (НБУ). До 2005 г. преподава в Софийски университет в катедра „Политология”, а в периода 2006 -2010 е директор на международната изследователска и консултантска компания Political Capital Policy & Research Institute за България, а в периода 2010-2011 изпълнява функциите на директор „Международни връзки” на компанията в Будапеща, Унгария

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Аврамов, каква е вашата прогноза за съставяне на стабилно правителство?

- Правителство ще има – в него най-вероятно ще участват Патриотите и „Воля“. Чрез индивидуалните споразумение се опитва да бъде минимализирана ролята на „Атака“ и да се циментират отношенията с „Воля“. Относно европейските ни партньори и тяхното отношение към националистите, те си дават ясна сметка, че в България липсва обществена нагласа за широка коалиция. Следователно трябва да се гледа следващата реалистична възможност. Партньорите ни отчитат, че пред нас седи наднационална задача - българското председателство. От друга страна сме държава, която е обект на мониторинг, а около нас има нестабилност – Турция, Македония, Западните Балкани. С други думи – всеки има интерес да има правителство. Колкото и да има натиск да не се коалират крайни националисти и популисти, определено в Европа като „санитарен контрол“, ситуацията в момента дава възможност да се търси такъв хоризонт на действие и вероятно това диктува част от логиката да се търсят вече споменатите индивидуални споразумения. Другият вариант е правителство на малцинството, не забравяйте, че ДПС е вътре в парламента. Трябва да изходим оттам, че на никой не му се ходи отново на избори. Последният вариант е плаващи мнозинства, които ще бъдат подкрепяни от другите играчи. Правителството може и да не изкара пълен мандат или да бъде преформатирано по средата. Така че кабинет ще има при всички възможности. Вариантът да не се разберат е минимален.

- Как разчитате резултатите от изборите?

- Лошата новина е, че в този парламент вероятността за реформи е сравнително ниска. Добрата новина е, че българите си дадоха сметка, че залог е геополитическата ориентацията на страната и съответно предпочетоха да не извършват резки движения. Друг е въпросът, че в този си вариант на правене на изборите в България, те произвеждат едно и също нещо и лимитът на системата е изчерпан, както и възможността да се появи нещо по-интересно  и държавата да бъде извадена от клопката, намаляват. При всички положения, спойката, която ще крепи ново управление, е самата власт. Колкото и националистите да дават заявки и социални очаквания в една или друга посока, по-скоро очаквам ГЕРБ да имат тематични завои по-наляво, за да отговорят на тези щения, отколкото националистите да се дърпат. Видяхме, че ГЕРБ са по-устойчив елемент, отколкото много хора са го мислили, не са това, което бяха, популярността им  спада, но това става по-бавно, подобно на модела на Берлускони

- Защо, ДПС не е желан партньор, въпреки усилията да бъде подобрен образът на Доган непосредствено преди изборите?

- Това което се показа на тези избори, освен разделянето на два блока, беше и голямото състезание кой да бъде балансьор - това беше и големият залог. Проблемът с партньорството с ДПС е самото естество на партията. Тя е етно-корпоративен играч – има собствена логика, която невинаги е политическа. Всеки, който е управлявал по някакъв начин с тях или е имал отношения, е плащал прескъпа цена и това е пределно ясно на всички, понеже всяка тяхна подкрепа публична или не публична има определена цена. За голяма част от българското общество има и чисто имиджов проблем – в част от практиките на тази партия, отчетливо се вижда моделът КОЙ, срещу който българите изригнаха нееднократно. Така че има проблем с афиширането на топли чувства. Колкото до позиционирането на г-н Доган, то беше логично, с оглед на това, че ДПС влезе в режим на  минимализиране на щетите – за първи път се появи някаква алтернатива на тази партия, която да представлява капсулираните гласове и образът на Доган трябваше много бързо да се префасонира в един умерен, приемлив за публиката, в синхрон с обществените настроения, които са свързани с патриотични чувства, в един умерен  националист, колкото и банално да звучи. Така си гарантира „отворени врати“ за разговори. Но големите играчи си дават сметка за това, че публично такъв тип взаимоотношения ще донесат негативи.

- Как ще коментирате представянето на ДОСТ, може ли са се каже, че това е началото на разцепването на монопола на ДПС?

- Процесите, които много години поред правиха ДПС незаобиколим фактор, влязоха в ход. Друг е въпросът, че този електорат е консервативен, при него процесите се развиват доста по-бавно Освен това, притеснението на всички, че все пак тази партия гравитира около политика на близка държава, изигра влияние. Но при всички положения монополът на турци и мюсюлмани сега не беше такъв, какъвто е бил и виждаме едно преформатирано ДПС, което ще трябва да се съобрази с тези реалности, така че има вероятност това да е началото на разкапсулирането на ДПС.

- Един от големите въпроси е съдбата на десните партии – очаквате ли някакво идейно обединение?

- Това е може би най-сложният въпрос след изборите, защото една голяма част от тези, които подкрепиха тези партии, са хората, които създават добавена стойност и желаят реална промяна. Тази общност е доста объркана, ядосана и непредставена. Това, което е проблем, че тези избиратели са колективни играчи, а някои от тях като „Да, България“ нямат дълъг опит и  преживяха „детските болести“ на всички стари десни партии. Влизайки в една дилема дали да имат представителство в Парламента или да бъдат верни на ценностите. При електората сблъсъкът е на ценностно ниво. Това, че сега се подават оставки е верният и морален акт. Но тук стои голяма въпросителна и тя е свързана с избирателната система – ако се преформатира системата, това означава, че се преформатира и цялото политическо пространство. Сега стартираме с парламент, в който БСП е много яростна опозиция  - в момента са доста повече като представители и нямат какво да губят. Години наред Борисов беше без реален опонент. Те направиха голям скок, което е видимо. Когато има такава силна поляризация, хората, които подкрепят лявото и респективно дясното, ще трябва в един момент да заемат позиция  по различни теми  и те ще бъдат ценностно ориентирани и това поставя голямо предизвикателство пред малките десни партии. В момента ГЕРБ ги вкара в режим, в който  няма оправдание да му се опонира нон-стоп в принципни политики и позиции. Това, което тези формации ще трябва да правят е да търсят общ път, но той ще трябва да мине през – от една страна генерационна смяна – това, което го видяхме вече, оставка от хора, които така или иначе са износени от властта и делегитимирани, като например г-жа Меглена Кунева. Но освен това те трябва да търсят „златно сечение“ – хем да запазят ценностния си заряд, заради който са предпочитани, а от друга страна да се превръщат в свързочна дейност, защото реалната политика рано или късно го изисква. Въпросът е да не се капсулират и да стоят като украса. Но в момента така или иначе няма протестен потенциал, в който да поведат. Трябва да израстват бавно и полека. Моето усещане е, че нещата се въртят по-скоро около „Да, България“ и тяхната инерция и рано или късно да търсят инициативи, върху които да се фокусират. За жалост подобни неща, които няма как да бъдат решени в този Парламент – визирам ключови реформи в съдебна система, например. Трябва да акцентират тези теми и да ги извадят пред скоба. 

- Как ще коментирате кампанията и по-конкретно тази на БСП, изградена върху антиевропейки послания и гафове, особено в контекста на разкритията в Wallstreet Journal за руско влияние в изборите?

- В България има отчетливо руско влияние през всички линии. От културна, историческа, информационна до политическа сфера. Било то през неформални връзки, през бизнес интереси, през преразпределитени коалиции на ресурси, свързани с ключови сектори -  най-вече с енергетиката. Това, което Wallstreet Journal се опита да подскаже е до каква степен България е типична страна-мишена. И то не защото сме особено важни и Путин се събужда с  нас всяка сутрин, а защото България е символна, точно колкото е силна борбата за влияние в Западните Балкани. Към това прибавете факта и че сме част от ЕС и НАТО. И тук се прехвърляме към буквално загубената кампания на БСП чрез заиграването на две струни. Едната е търсенето на ценностен разлом между русофили и русофоби и опитът да се свърже с проектираното руско влияние -  съчетание на Имперска Русия и от друга – споменът за Съветския съюз в едно. Заиграването с тези неща, които даваха инерция в кампанията, се пречупи рязко. Голяма част от гласоподавателите буквално се уплашиха, защото колкото е ретро-секси да звучи „какво ни даде демокрацията“, за всеки друг рационален  човек, поставянето на такъв ценностен въпрос, вече изкривява целия дебат в една доста плашеща орбита. Да говориш, че имаш ангажименти към  НАТО и ЕС, това означава, че още не си приел факта, че ние сме пълноправен член и имаме отдавна направен ценностен избор и то не е в полза на това, което ни беше представено в тази кампания. Постоянното търсене на задни врати за вдигането на санкциите срещу Русия, също е показателно. 
Сготвената манджа беше пресолена и това показва до каква степен очакванията са били в такава посока. Нищо чудно, инструкциите от въпросния документ да са били следвани. Относно фигурата на президента – наблюдаваме нещо типично нашенско. Мислим, че можем през цялото време да  „минем между капките“, което ни е гарантирано. Хем да поемем ангажимент на едните, хем на другите, (като на едните не трябва да обещаваме нищо, защото сме техен член). Това поведение няма как да не прави впечатление на нашите партньори и да има притеснение най-малкото, защото ни предстои председателството, а и защото предизвикателствата пред Алианса са огромни. Там ще се искат твърди позиции. Пример за подобен гаф е отмяната на постановлението за бежанците - националната позиция, която е отстоявана в една ситуация, в последствие се опитваме тихомълком да я сменяме.

- Какво очаквате от българското председателство – какви са най-големите рискове?

- Това, което вероятно ще наблюдаваме е генералско напрежение, ако нещата продължават по този начин. Все пак и двамата първи мъже са с доста силно политическо его и собствен стил. Вероятно може да припламнат и искри в някакъв момент.. Но на нас ни предстои наднационална задача, която не е шега.  За жалост на нея се гледа много елементарно и от журналисти,  и от анализатори - като на инструментализъм и едва ли не хотелиерство. Не е най-важното дали НДК ще е мястото на това председателство и дали улиците ще бъдат веднага покрити с асфалт. В  момента имаме нужда от демонстрация на поне минимален синхрон поне при двамата силни, за които говорихме, защото предизвикателствата пред целия ЕС са много големи. Тежкият и неприятен развод с Великобритания може да преформатира целия Съюз. Какво ще получи Великобритания, когато излезе, ще подскаже на всички останали играчи как да се държат. На второ място е тероризмът – никой не е имунизиран срещу него. Освен това в момента границите на Европа са опасани от нестабилност – референдум в Турция, вероятност за залитане към авторитарна държава, в Западните Балкани част от държавите не функционират. На фона на всичко това България ще трябва да формулира поне три приоритета – два, които са общи за Съюза и един чисто национален. Сигурността със сигурност ще залегне, защото е две в едно. Имайки предвид Брекзит е логично и да се мисли в посока как да бъде защитен принципът на солидарност – т.е какво ние имаме да кажем по отношение на петте сценария за Европа – къде виждаме нашето място и на държавите от нашия калибър.