Само за три месеца погромът в Министерството на отбраната е ужасяващ, върнаха явни противници на НАТО

Във външната ни политика  няма място за гол патриотизъм, със самочувствие над ръста, който имаме, казва пред Faktor.bg бившият военен министър и лидер на БЗНС

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Ненчев, изненадан ли сте, че под натиска на президента Радев служебното правителство се активизира да похарчи  1,5 млрд. лева за закупуване на шведския самолет „Грипен“?

- Не съм изненадан, защото зная какво е мнението на Радев по тази тема още преди да стане президент. Това е поредната глупост, безобразие в завършен вид. Да се финализира  този проект от служебен кабинет - е безумие. Като военен министър положих изключително големи усилия България да започне превъоръжаване. Показателно е, че не сме чули от президента Радев нито дума за състоянието на българската авиация през последните месеци. А докато беше кандидат за президент ежедневно атакуваше, че едва ли не аз съм докарал родната авиация до там, че не може да изпълнява своите ангажименти. Но след като влезе на „Дондуков“ 2, мълчи по тази тема. Мълчи и служебният министър на отбраната. Трябва да приемем, че или всички проблемни въпроси са били решени, или не ги е имало във вида, в който ги е представял превратно Радев пред обществото. Какво реално се случва сега – финализират един проект, който аз започнах и прокарах успешно и в Народното събрание. Парламентът прие този проект, гласува бюджетната рамка с цената на много усилия и дебати, а сега Радев се възползва умело от  ситуацията. Това е неморално и несправедливо. Държа да припомня, че наскоро бе сменен директорът на Института по отбрана – проф. Тагарев, един изключителен специалист, бивш министър на отбраната. С отстраняването му веднага ми стана ясно какво се замисля – махат шефа на Института, за да прокара Радев собствения си проект и избор. 

- Правени ли са анализи какви самолети е най-изгодно да се закупят - Ф - 16 MLU и европейския Еврофайтър Тайфун или шведските "Грипен"?

- Позицията ми винаги е била национално отговорна, тоест съобразно геостратегическия интерес на България. Трябва да е ясно, че независимо какви ще бъдат самолетите, обслужването им е много скъпо. Скъпа е подготовката на пилотите. Когато трябва да изберем какъв изтребител да закупим, винаги съм изхождал от това какви самолети имат съседите ни. Говоря за съседите партньори в НАТО – Румъния, Гърция и Турция, а те работят с Ф-16. Ако решим да обучаваме пилотите – къде ще го правим. Едно е да ги тренираме в Гърция, да ползваме техните тренажори, друго е да ги обучаваме в Швеция или някъде другаде по Европа. Стратегически важно е къде ще се осъществява поддръжката на тези самолети. Коментирали сме тази тема и с румънци, и с гърци, та дори и с Турция. Можем да влезем в консорциум с тези натовски страни и заедно да поддържаме  самолетите. Друг съществен въпрос е какво е следващото поколение самолети, каква е перспективата. Ако сега масовият самолет е Ф-16, то перспективата е Ф-35, много по-лесно е да обучиш един пилот на Ф-16, а после  той да премине на Ф-35. Проблем са и въоръженията, които трябва да бъдат монтирани, ако заложим на варианта „Грипен“.  Съществен е и въпросът - с какво оборудване ще летят. Естествено с американско. Тоест, техниката, която ще се закачи за този самолет, за тази платформа ще бъде американска, въоръженията също, но ще ни струват доста по-скъпо, ако ги вземем допълнително. Внимателно съм проучил тази тема. Знам, че наши съюзници в НАТО използват самолетите „Грипен“, но към тях има доста забележки. Важният въпрос обаче е – тази поръчка не е работа на служебното правителство. България е парламентарна република, но явно интересите са огромни и това провокира действията на президента и Герджиков. Като военен министър аз бях първият, който влезе в остър конфликт с Радев. От първият момент беше ясно, че този човек, още докато бе командващ на ВВС, прави кампания, нечистоплътна кампания. На фона на службата и проблемите й рекламираше себе си. Това е поредният много сериозен гаф, който  Радев забърка, но се надявам редовното правителство да поправи тази грешка. Добре е да се направи сериозна експертиза от Института за отбрана. Да получим оценка  и в широк аспект да се даде яснота – какъв самолет е нужен на България.

- Какъв изтребител е най-подходящ за нас?

- Имаме нужда от многецелеви самолет – категорично, а не от прихващач, тоест от самолет, който води битка във въздуха. Ако се спрем на „Грипен“, това означава, че трябва да поддържаме още един самолет, който да е за битка по наземни цели. Полезно за България е отбраната да се насочи към многоцелеви изтребител, който да върши работа както във въздушен, така и в наземен бой. Ако се спрем на „Грипен“, то трябва най-вероятно да поддържаме и СУ-25, пак руски самолет, защото шведският не може да води наземна битка.
- Прозират ли зад тази прибързана ориентация към „Грипен“ някакви други интереси и зависимости, примерно руски?
- Това е безспорен факт, очевадно е какво се случва. Вижте Румъния колко постигна в отбраната си. Ние също сме имали сериозни стратегически идеи в тази област. Водили сме разговори със САЩ. Обмисляше се тук да има тяхна база, проявяваше се интерес към предприятието „Авионамс“. Стъпвайки САЩ у нас, България става стабилна зона. Тяхното присъствие в тази точка на света е въпрос на национална сигурност. Идеята беше у нас да са американските ремонтни заводи, тук да се поддържат техните самолети. Това се обуславяше и от влошените отношения между САЩ и Турция. За мен руските интереси при закупуването на „Грипун“ са очевадни. Русия е направила всичко възможно тяхното лоби да насочи българското правителство към закупуването на друг тип самолети. За тях е ужас САЩ да имат силно влияние в България, а ние се стремим към това. Всичко е очевадно, какво има да анализираме – ако вземем „Грипен“, те ще са без американско оборудване. А ние после на какви цени ще го вземем, за да са самолетите в бойна готовност?

- Има твърдения, че „Грипен“ са по-лесни за прихващане от руските ВВС, до колко това е реален проблем?

- Не съм получавал такава надеждна информация. Дали са по-лесни за прихващане - зависи от много фактори. Проучвах  опита на партньорите от Източна Европа. Негативни бяха становищата им за „Грипен“. Надявам се, че тази информация е получил и президентът Радев. За първи път изразявам позиция по тази тема, но проблемът наистина е стратегически за България и нейната отбрана.

- Министерството на отбраната ли се оказа най-силно поразено от политическата чистката на служебното правителство?

- Очевидно случващото се в МО не е случайно, както и действията на служебния министър Янев. Докато бях в министерството се стремях да подмладя състава. Отнесох доста бой за едно мое решение да отстраня всички пенсионери. Това беше справедливо и мотивиращо за младите и перспективни кадри в армията – хора, владеещи западни езици, квалификация, с друг тип култура и възпитание. Сега служебното правителство връща ретроградни кадри, свързани тясно с Русия, изповядващи русофилски възгледи. Погромът в министерството е ужасяващ. Проблемите не са само кадрови, но и с геостратегически решения, за модернизация на армията и превъоръжаване. Обаждат ми се служители от министерството, силно обезпокоени, че за месеци са успели да разрушат това, което е градено с години. Често са ми казвали, че смяната на кадри не е реформа. Не съм съгласен. Не можеш да правиш реформа с лица, чието мислене е от другата страна, обърнато на изток. Имал съм множество конфликти с такива служители и все пак успях да направя удачни кадрови промени, които промениха образа на военното министерство - с интелигентни хора, с ясна атлантическа ориентация. Уволненията през тези три месеца ще оставят тежък отпечатък в отбраната.

- Имате ли усещането, че през тези три месеца бе изпълнен някакъв предварително подготвен план – да се прочисти в министерството пронатовският и проевропейски състав, и да се подменят с ръководни кадри, свързани с Русия?

- Мога да кажа едно – когато стъпих в длъжност и отидох в щаб-квартирата на НАТО бяха много подозрителни към България. Дори ме попитаха дали имаме намерение да изпълняваме задълженията си към НАТО. Отношението към нас беше силно компрометирано. С упорити и последователни действия възвърнахме доверието. Тази година например ние ще сме с най-много военни обучения, заложени са  от предходната година. Ще тренираме с нашите съюзници. Бях привърженик да изпратим български батальон в Румъния, да разположим натовски кораби в акваторията на Черно море. Обвързах това разполагане при бежанската криза, да подпомагат държавата и правителството. Проблемите в армията бяха тежки, аз съм казвал – част от генералите са с единия крак във Варшавския договор, а други - и с двата крака бяха там. Проблемът е, че сега  служебното правителството и президентът върнаха на ключови позиции такива хора. Този опасен процес не е останал незабелижим от страна на командването на НАТО, от страна на генералния секретар. Те получават информация за всеки един конкретен случай. Проблемът е, че за месеци беше пропиляна една енергия, трупана с години.

- Едно от най-спряганите имена за бъдещ военен министър е на Красимир Каракачанов, но той е с ясно изразен руски профил патриот, как ще съвмести този образ с ценностите на НАТО?

- Не зная кой ще бъде следващият министър на отбраната. Чувал съм, че се спряга името на Каракачанов, той беше и член на комисията по отбрана. С него съм имал не леки спорове. Спомнете си, че той настояваше да върнем редовната военна служба. Изразявал съм публично моята отрицателна позиция към тази идея. Допускам, че отново може да се опита да я реализира. Това е твърде обезпокоително. От друга страна ме притеснява обстоятелството, че в тази тежка геостратегическа ситуация се усеща липсата на дългосрочност, на яснота -  какви ще бъдат отношенията ни с Турция. На каква основа ще се развиват – дали ще търсим конфликта, или ще търсим приятелство и солидарност спрямо общите си проблеми. Може и да бъда обвиняван от моите противници, но нито за миг не спрях да работя за добросъседските отношения, бях в диалог с моя турски колега, за да не предизвикаме криза. Предполагам, че много бързо следващият министър ще научи от спец докладите, които съм получавал и аз, че турското правителство е в състояние да насочва и да контролира бежанските потоци в желана от тях посока. Много е опасна играта с тази тема. Не би следвало ние да провокираме нежелани ситуации. Винаги съм се опитвал да търся опорни точки в историята, в историята на БЗНС. Зная, че и Стаммболийски след Първата световна война се е подлагал на унижения в някои отношения, но е търсил копромиса в името на стабилността и сигурността на българските граждани, и ги е постигал. Аз имах добър диалог с всичките си колеги от съседните страни – турския, гръцкия, македонския, сръбския, румънския. С оглед на принадлежността на г-н Каракачанов и тезите, които е споделял в миналото, имам известно безпокойство. Ще му кажа лично – опасно е да се правят експерименти, трябва да се търси опция за разбирателство и сътрудничество. Място за гол патриотизъм, с някакво самочувствие над ръста, който сме - е много опасен. Тази цена ще я плати българският народ. Правили сме анализ какво би могло да се случи при една кризисна ситуация. Стигали сме до извода, че 120 хил. души бежанци могат да дестабилизират България. Дълбоко съм убеден, че и половината от тях да се опитат да навлезнат, държавата ще бъде дестабилизирана и политически, и икономически за дълъг период. Който и да е следващият министър, той трябва да обърне внимание на тези стратегически теми.

- Изтичат 100-те дни на президента Радев, кои са големите гафове, които допусна?

- Реално това бяха 100 дни гаф, след гаф, след гаф… Кой по-напред да коментираме. Понякога ние българите имаме нужда  да осъзнаем какво се случва, виждайки каква цена плащаме за политически грешки. Радев забърка огромни скандали, да ги проследим набързо. Първото му посещение в Брюксел - имах усещане, че руски посланик или високопоставен  служител на Кремъл е в Брюксел, а не българският държавен глава. Първото нещо, което поиска Радев там е да паднат санкциите срещу Русия. Той не поиска повече сигурност, повече икономика, повече средства за бежанци, социално слаби, за магистрали и т.н., а моля ви – свалете санкциите срещу Русия. Така и неразбрахме, а вероятно и Радев не е разбрал какво е гласувал за споразумението с Канада – СЕТА. По слаб държавен глава от времето на Живков България е нямала, а те си и приличат. Как да подминем прекия натиск, който непрекъснато оказваше като президент на служебното правителство. Вземете инициативата му със законопроекта за уседналостта. Той няма право на законотворчество, а още повече, ако то разделя нацията. Този  човек е непоправим. Някои анализатори казват, че ще се научи във времето и ще се промени, но той забърква все по-големи скандали. Отказа да заеме позиции по скандала с главния прокурор и кафето в ЦУМ. Трябваше да изрази ясно становище, ролята на президента е да бъде балансьор и арбитър, особено когато още нямаме редовно правителство. Та той назначава една част от магистратите във ВСС и носи отговорност. А как да забравим глупостта му със знамето, което се вее над Крим… Изпратих му една снимка от Влас с развят руски флаг. Влас тогава руски ли е? Президентът казва, че не само Турция, но и други държави се месят във вътрешните ни работи, но  мълчи – кои са те. Примери много в посока на неговите гафове. По време на кампанията за избор на депутати дадох едно интервю в пловдивска медия, със заглавие, че  ще имаме  скоро осъден главен прокурор и отстранен президент. Сега бих повторил тези думи отново. Убеден съм, че хората от улицата ще дадат поредния шанс на българските демократи и българското общество. От всички нас ще зависи до колко ще го отиграем добре, за да бъдем част от обединена Европа. По информация, която Радев получава от службите, би следвало да знае пред какво е изправена Русия – пред тотален колапс. Вероятно още от средата на тази година Русия ще има тежки икономически и финансови проблеми. Не може президентът да не знае, че Русия най-вероятно целенасочено изпраща и заселва цели общностни групи руснаци по българското Черноморие. България трябва да има отношение към това, трябва да прояви характер, защото по примера на Крим можем да имаме големи неприятности. Това са общности, които се самоизолират, които се организират, които ще поискат права и повече правомощия и скоро могат да си изберат кмет на някоя от големите общини в България. Не се съмнявам, не е далеч времето, когато това ще се случи. Българската държава и в лицето на президента трябва да предприеме конкретни мерки, да се види тези хора с какъв статут са, колко време могат да живеят в България, на какво основание и колко трябва да инвестират, за да получат специален статут. Държавата е длъжна да предприеме всички необходими мерки, ако ни е заложен капан, в който можем да попаднем. Тази опасност трябва да бъде предотвратена, още повече след политическата криза и бунтовете в Македония.