Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Лондон назначи министър за борба с подривната дейност заради опасения, че Русия може да се намеси в британските изборни процеси. 
Това е вдъхновяваща новина. 
Според вестник „Таймс” министър Бен Гъмър има задачата „да защитава демократичния живот във Великобритания”, тоест, да предотврати реализацията на наличните опасения, че „руски хакерски атаки, пари и лъжливи новини могат да дестабилизират демокрацията”. 
Един всезнайко вика, че новината е невярна, защото Бен Гъмър не бил новоназначен, а вече си бил министър в кабинета на Тереза Мей. И какъв министър по-точно? Ами „министър за офиса на кабинета”. 
Бла-бла-бла. И с какво се занимава той? С подреждане на кламери и щипане на секретарките по красивите дупета? Или с реализация на функции, възложени му от премиера според най-важните нужди на момента? 
Всъщност „офисът на кабинета” изглежда особено подходяща форма да съдържа точно 

министър за борба с Русия

 Просто по традиция британските политици, дори изправени пред кремълската наглост, си остават деликатни хора. Обаче колегите от „Таймс” пък се чувстват длъжни да уточнят реалните функциите на въпросния министър, за да не изпада обществото в заблуди, страхове или внезапна любов към Русия.
Казах, че новината е вдъхновяваща, по две причини. 
Първо, отдавна се чудя защо британците имат така ясно изразен вкус към абсурда и опит в практикуването му. Това се смята за нещо като техен национален спорт – поне от всички други народи, които по тази линия дори малко им се подиграват. Чак сега схванах идеята - да познаваш отблизо и доброволно да участваш в околния житейски абсурд, е част от технологията за справяне с него.  
С други думи – това е техният, типично британски, начин да победят абсурда, вместо да му се подчинят. 
Както в много други случаи – и този път ще успеят. Министърът за борба с Русия ще си свърши работата и Великобритания ще остане остров на спокойствие, единствената от по-важните за Кремъл държави в света, която реално ще отхвърли лигавата любов на КГБ към намеса в делата на другите. 
Страхувам се, че дори водещи европейски страни като Франция и Германия няма да успеят ефективно да се противопоставят на кремълската хибридна атака. Там предстоят избори и, въпреки че прекрасно знаят опасностите от Русия, те продължават да работят по темата само чрез думи и заклинания, а не чрез дела. Така де, да викаш – Путин да не се меси в нашите избори, защото не е правилно и демократично да се меси, не е защита. То е все едно да настояваш пред ООН луната да извади на светло тъмната си страна. 
Втората причина да намирам за силно вдъхновяваща новината за специалния британски министър за борба с Русия е фактът, че това може да послужи на нас, българите, като жив пример. 
Добре, де, знам – а, дано, ама надали!
Какъв ти тук жив пример? Безсрамно и нагло, пред очите на целия български народ и с неговото мълчаливо съгласие или шумно съучастие, в сегашната предизборна кампания тук се демонстрира съвършено обратната нагласа. 
Вместо президентът, служебното правителство и лидерите на основните партии да заемат активна и умна позиция по европейските дела, те повтарят като папагали разни глупости за Европа на не знам си кви скорости и така наливат вода 

в мелницата на руската пропаганда

Тя и без друго опитва да саботира европейското единство, а сега повърхностният прочит и популисткото представяне пред публиката на идеята за Европа на много скорости идва на руснаците дюшеш. 
Вместо всички ние, тъй наречените „обикновени” българи да се вгледаме и вслушаме в опита на онези, които имат акъл и вървят напред, правим обратно - викаме, че акъл от тях не щем, само пари да ни дадат. Ама британците даваха, даваха, пък им писна да хранят нашенските комунисти, без да виждат напредък в държавата. А сега ние у-у-у-каме подир тях, че са си тръгнали от ЕС и отказват да ни плащат повече масрафа. 
Ама не всички тук сме били комунисти и затова не бивало да ни зарязват да се оправяме сами. И след колко години предстои въпросното ни оправяне? Защото според нормалните стандарти на мислене 10 години предприсъединителен период и 10 години вътре в ЕС би трябвало да стигат. Поне за едната съдебна реформа, де.
Вместо бъдещите управляващи тук да кроят планове как да спасят България от доказано пагубното руско влияние, те се чудят как да спечелят гласовете точно на онези безмозъчни добитъци, според които „Под игото” е най-великата българска книга на всички времена, щото в нея се обича Русия и се мрази Турция. Знаят го, защото са го чували, макар никога да не са чели книгата, щото тва четенето е трудна и безсмислена работа. Но  пък да любим Русия е лесно и смислено.
Гледам например последните горди предизборни снимки на другарката Корнелия Нинова, самодоволно прегърнала някакъв бабуин, обвит целия в руско знаме. Не в българско – в руско. 
Какво общо има Русия с българските избори, та нейното знаме се вее тук? Какво общо има дневният ред на европейска и натовска България с отколешното съкровено желание на руския мужик да приобщи всички хора към своята просешка тояга, само за да докаже на тревожното си подсъзнание, че е най-якия и готин пич. Какво общо има европейският Социнтерн, където Нинова си купи ръководно място, с КГБ-интерна на Путин? 
Пардон, малка грешка тук. Имат общо и то се нарича Коминтерн, онзи международен комунистически съюз на другаря Сталин, оглавяван включително от другаря Димитров, съюз, който и до днес

 сее отровни семена в умовете

 и душите на неграмотните бабуини по света, в Европа, а най-паче – в България. 
Как пък веднъж не сбъркаха нашите комунисти да заемат правилна позиция по кой да е въпрос. Онзи ден в Плевен същата другарка Нинова пак стигна до върха на безочието, като използва един правилен въпрос за максимално манипулативни внушения.  
„Въпросът е каква промяна предлагаме ние” – заяви тя. Но не призна, че ТЕ могат да предложат единствено промяна от европейска в руска посока, нищо друго. За друго нито имат идея, нито имат капацитет. Въпреки това обаче другарката Нинова настоя, че ТЕ ще решат демографската криза в България и ще унищожат паралелната държава, където изтичат 10 милиарда на година народна пара.  
Като чух за демографската криза, представих си как утре всеки редовен мъж ще бъде задължен от правителството да забремени поне една комунистическа другарка и ми се догади. Не толкова от формата, колкото от съдържанието на идеята. По принцип не съм голям маанаджия спрямо жените, но от малък спазвам правилото покрай секса да възникне и някакъв вид духовна общност, макар кратковременна. А с комунистка това няма как да ми се получи, така че после 

душата ми ще се терзае вечно
 
Още по-безумна от подготвяния всенароден демографски грях обаче ми се видя идеята на Корнелия Нинова за унищожаване на паралелната държава. 
Как ще стане така, че творецът да унищожи точно онова свое творение, което го храни и му дава сили. Нали още в Библията е казано, че Сатана не може да се раздели против себе си, защото така ще отслабне и ще падне….. 
Абе я не ми говорете глупости! 
Комунистите искат не да унищожат, а да овладеят изцяло създадената от самите тях паралелна държава и онези 10 милиарда в нея, които през последните 27 години частично и на моменти се изплъзват от ръцете им. Това е меракът – да се вземе пак цялата Солунска митница, що други да прибират парсата, като ние сме по-добри в тази патриотична дейност? 
Знаете ли какво си мисля, граждани. В България, освен специален министър за борба срещу Русия, задължително трябва да си назначим и министър за борба с лъжите на туземните комунисти. 
Иначе ще продължим да им вярваме, а това е пагубно и за телата, и за душите ни.