Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Прекрасна лятна новина – посред нощ варненско пиянде опита да нахлуе в руското консулство в града с цел да си допие. 
Право при извора - възхитителен подход!
Аз не вярвах, но май казват истината нашите Червени Москвичи, че онзи българин, дето не обича братушките като самаго себя, не обича самаго себя. 
Но не само от емоционална гледна точка в тази история нещата са правилно поставени, а и от философска. Винаги съм знаел, че ние, българите, дори много къркани, а може би – само и единствено когато сме много къркани, имаме голям потенциал в сферата на логическото мислене и действие. Дълбоко скрит, но голям. 
И ето, случаят потвърждава това мнение. Защото, съгласете се, на кого друг, освен на кьор кютук пиян българин, тоест, някой, освободен изцяло от задръжките, свързани с гадното ни и много принудително членство в НАТО и ЕС, ще му хрумне да обгърне с лигава пиянска любов точно руското консулство. И да потърси там 

пиянството на евразийското си освобождение 

от тягостното европейско настояще.  
Какво по-дълбоко логично от това, питам аз, един български ценител на дългото пиене да потърси съчувствие при някой руснак, пък бил той и консул. И къде другаде нашият човек да потърси взаимност, за да удави мъката по затворените без време по препоръка на Брюксел кръчми, освен в исторически обусловената и неделима като кварките руско-българска връзка?  
Но не само да потърси, а и да намери. От личен опит го казвам. Една нощ преди много години, още приживе на великия СССР, в хотел „Белград” в Москва, трима бармани и две проститутки цяла нощ се грижиха за мен с любов и не ме оставиха недопил, само защото по една случайност в други барове преди това бях похарчил гадните си американски долари. Вярно, не ми даваха френски коняк, а най-патриотично ме наливаха само с руска водка. А може и да го правеха, защото тя не им струваше почти нищо. Така или иначе обаче, докато отначало малко се мръщеха на западните – но все пак неприятно социалистически - български левчета, накрая ги харесаха. Защото от рублите, дето с пълни шепи им предложих като разплащателно средство, буквално бяха погнусени и ме посъветваха да ги хвърля в кошчето…..
Сега, доколкото чувам, другарят Путин е намислил да прави обратното – да изхвърли световния долар в кошчето и да остави 

Не е ясно дали ще започне да го прави, като обмени първо своята лична колекция от долари в рубли или ще започне направо с колекциите на останалите бедни и богати руснаци, дето напоследък най-непатриотично изкупуват зелени пари и така подпомагат поредния срив на червените пари.   
Обаче на бащицата-император подобна закана да ф-ф-ф-ф-ане долара за врата и да го скърши, не му е първица. Още през 2007 той съобщи, че „повече никаква търпимост няма да има към грабежите и финансовите спекулации на руски гръб”, затова ще се въведе независима финансова система, основана на руската рубла. 
Ще се въведе. Обаче не щя. 
През 2014-та Путин пак каза, че ето, гони долара от Русия и прави напълно независима национална платежна система, основана – този път - на някаква „златна рубла”. Откъде се пръкна тази руска ценност, остана леко неясно. Освен, мисля си, да е донесена в Кремъл и показана на Путин от някаква златна рибка. А после отнесена. Защото по всичко личи, че откъдето се появи въпросната „златна рубла”, там и изчезна – умели златотърсачи и досега я търсят по целия свят, но, уви.   
В края на същата 2014-та пък Русия и Китай направиха съвместен опит за пробив в системата на световната търговия, основана на долара, с други думи – опитаха да си търгуват стоките директно и така да покажат на мръсните американци, че могат да ги прецакат само с една братска прегръдка между рублата и юана. 
Но като се огледаха, руските и китайските банкери тутакси разбраха, че не могат да ходят през просото боси, защото много боде. И защото в търговията е нужен еталон, който да синхронизира представите за стойност - а чувал сол, красива раковина или дори смел антиамерикански лозунг не са особено подходящи за целта.

Да припомня, щото явно Путин и Путинките бързо забравят - този подход за пробив на долара и налагане на рублата, поне в рамките на най-прогресивния свят, вече беше изпробван по времето на СИВ с тъй наречената „преводна рубла”. От която обаче остана само лошият превод. 
Вероятно също въпрос на лош превод е руската изненада от поредните нови санкции, наложени на страната както от САЩ, така и от ЕС. 
Първо дойдоха одобрените от Конгреса и подписани от Тръмп американски санкции заради наглото анексиране на украинския полуостров Крим през 2014 и бруталната руска намеса в президентските избори в САЩ през 2016. „Американските действия са стъпка към унищожаване на перспективите за по-добри отношения с Москва” – каза по този повод зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков. 
Горкият глупак, някой твърде лошо му е превел преамбюла с причините за санкциите или изобщо е пропуснал тази скучна част.  
Но не само с него, но и с неговите началници явно е станал някакъв сакатлък, защото в пристъп на пълно безсилие, те изгониха 750 американски дипломати от Русия в отговор на санкциите. А върховният Путин пък дори заплаши, че нажежаването на конфликта може да засегне такива сфери на сътрудничество като Космоса. 
И тази заплаха обаче не е напълно адекватна. Както се знае, напоследък американците са фокусирани върху полета си до Марс, а руснаците продължават да са втренчени най-вече в

Големия алкохолен облак в съзвездието Стрелец Б,

който е на 26 000 светлинни години от Земята. Защото - да, сляпата статистика сочи, че всяка секунда 0.7 на сто от земните жители, тоест, около 50 милиона души, са щастливо къркани - но не уточнява колцина от тях са руснаци и докога Кремъл ще издържи на всенародния вътрешен натиск за още пиене, ако не се докопа до спасителния облак….. 
Възражения срещу американските санкции и дори заплахи за ответен удар обаче този път дойдоха не само от Русия, а и от ЕС, най-паче от онази част, която по един или друг начин е свързана с проекта „Северен поток 2”. Германия например побърза да заяви, че е „неприемливо САЩ да използват санкциите срещу Русия, за да прокарват своите икономически интереси”. 
Добре, де, ясно е - не щем американците за икономически партньор, предпочитаме Русия, защото с нея по-лесно се правят далавери. Ако мене не вярвате за това, питайте бившия канцлер Шрьодер, социалдемократ. Той, както и партията му, вечно лъжат немското общество, като винаги се мръщят на Америка и теглят към Русия. Даже онзи ден левите в Германия възразиха, че страната, която иначе си е редовен член на НАТО, все пак не трябва да отделя 2 процента от бюджета си за отбрана, защото така ще стане прекалено силна, а с оглед на нацисткото си минало…..
Представяте ли си каква простотия, граждани? Ами нали точно от нещо силно има нужда целият цивилизован европейски свят, за да се потисне в зародиш заплахата от страна на Русия - особено с оглед на комунистическото ѝ минало и още по-опасното ѝ путинско настояще….. 
Но, така или иначе, само ден-два по-късно същата тази Германия изпищя като ощипана госпожица, в спешен порядък събра ЕС и наложи санкции – обаче не срещу САЩ, а пак срещу Русия.   
Парадокс ли? Никакъв парадокс, просто престъпната кремълска банда за пореден път се изтакова на метеното. Вместо да монтират закупените от „Сименс” 4 газови турбини по предназначение - в Таман, те ги откарват в Крим и така за пореден път безогледно нарушават както условията на конкретния договор, така и наложените преди това от Брюксел ограничения. 
Руснаците обаче и този път не се дадоха. Те не казаха: съжалявам, стана грешка – изпуснах се, както би направил всеки нормален човек, щом го хванат да цапа килима. Не, те пак се изпъчиха като защитници на правдата, нарекоха новите европейски санкции „незаконни” , а също - „враждебна и безпочвена стъпка”.  
Върхът на сладоледа, естествено, бе официалното съобщение на руското министерство на енергетиката, в което се казва: „Намесата в спор между два стопански субекта е пряко нарушение на международните правни норми”. 
Това вече не е лош превод, граждани, нито плод на обикновен махмурлук, а просто е писано изцяло на пияна глава. Иначе няма как да се обясни искрящата като шампанско наглост, която блика от текста - да се позоваваш на „международните правни норми”, когато става дума за крещящо нарушение от твоя страна именно на същите тези норми. 
Нещо подобно направи и другарят Ким Чен Ун, великият ум на Северна Корея и света. Той горещо отхвърли като „незаконна” последната резолюция на ООН, която се опитва най-после 

да озапти пхенянските безумци

 Разликата на тази резолюция с всички останали, може би от времето на Корейската война насам, е, че този път Москва и Пекин не защитиха протежето си, а също я подкрепиха, нищо, че е внесена от Вашингтон. 
Е, имам чувството, че другарят Ким скъса ластика, с който поддържаше напрежението между трите сили и нищо чудно този път да гризне дръвцето. 
Само така може да се стигне до момент, когато някой софийски пияница ще реши да отиде до корейското консулство, с идеята да се напие с консула като свободен човек със свободен човек.