Пламен Асенов, специално за Faktor.bg 

 Един от сакралните въпроси за отминалите избори, е кой спечели и кой загуби.

В генерален план отговорите са очевидни. Първият е - спечели статуквото. Или тъй нареченото задкулисие. Или мафията, която си има държава. Или прочутият модел КОЙ.

Както искате го наречете, но за всички е ясно – пак спечели онази система, която, вече близо 30 години след уж демократичните промени, играе ролята на задно колело за българското общество. Напук на всяка логика, желание за промяна, чувство за справедливост, принципи и морал, напук на всички вътрешни усилия и външна помощ, тази система продължава да ни стиска за гушите и да не пуска.

В персонален план тя включва бивши и настоящи ченгета, прокурори, съдии, политици, администратори, бизнесмени, обикновени бандити и целия техен обслужващ персонал, тоест, нещастниците,

 продали душите си на дявола

 за жълти стотинки.

В организационен план се състои от техните интереси, оплетени в змийско кълбо, от което никой, независимо дали отвътре или отвън, не може да разплете дори една  цяла нишка. Независимо, че интересите им често са противоречиви, на дадено ниво на заплаха те умеят да се съюзяват и подпомагат.

Това туморно образувание винаги управлява България, независимо кой е на власт. А когато някой не му е удобен, сваля го и друг, по-удобен слага на негово място. То е динамично, гъвкаво и хамелеонски приспособимо. То имитира наличието на ред и институции в страната. То понякога къса парче от някоя непослушна опашка, щръкнала твърде предизвикателно извън кълбото. То дори често говори за промяна и реформи – но никога не ги прави, само ги имитира.

В исторически и философски план това е системата, която КГБ-тата и ДС-тата, държащи властта и парите в съветската епоха, ни спретнаха като подарък – да има в какво да живеем ние, без те да изтърват властта и парите в постсъветската епоха.

Както се казва по сватби и погребения, на спечелилите - честито!

Вторият очевиден отговор на сакралния въпрос за победите и загубите е, че

 загубихме всички останали

  Е, може би не точно всички, но със сигурност - всички онези, на които наистина ни пука в какво мърдаме. На загубилите също честито! Да сме мислили навреме, като сме се съгласили да им живеем тук и сега.

Позволих си тази интродукция, за да е ясен контекстът, защото си дадох сметка, че в неделя вечер всички гледаха на изборния резултат стерилно, сякаш той е някак сам за себе си, откъснат от процесите в България през последните близо 30 години.

И така – всички партии загубиха тези избори.

Да, загубиха включително ГЕРБ, които, въпреки прогнозите за напрегнато равенство, получиха 5.5 на сто преднина спрямо БСП. Но да видяхте в изборната нощ Борисов да се усмихва и да се държи като човек, доволен от победата? Ако някой е видял подобно нещо, значи е гледал стара пресконференция. Сегашната беше доминирана от един неизречен, но напрял вътре в него въпрос – ами сега.

Как се прави правителство в тази парламентарна конфигурация? Математиката показва, че са необходими или ДПС, или тъй наречените Обединени патриоти. А никой не може да каже с коя от тези формации комбинацията е по-лоша – те и двете са такива, че който се докосне до тях, задължително гори.  

След доста години в опозиция, като партия, а най-вече – като партийна върхушка, ДПС са така превъзбудени и жадни за голямата власт, че направо ще бръкнат в порциите още докато им ги сипваме. Тази треска ги тресе толкова яко, че търпеливият иначе Доган допусна напоследък две фатални грешки – издаде истинския характер на четата си, ориентирана еднозначно към защита на московските интереси в България и преряза пъпната си връв с Анаватан точно когато родината-майка взе интензивно да се сближава с Москва. Мъка, бей ефенди, мъка! А можеше и откъм двете страни на кьорсофрата да се такованка…..

Другата формация, с която - ще не ще - Борисов е принуден да търси евентуална коалиция, са тъй наречените Обединени патриоти. Наистина, те са от онзи вид, за който през Просвещенския XVIII век английският поет и есеист Самюел Джонсън роди знаменитата фраза: „Патриотизмът е последното убежище на негодника”. Но какво да се прави, мъдрият ни народ такива си ги избира…..

Да оставим настрани гнусната претенция на въпросните „патриоти”, че са повече патриоти от мен и теб, читателю. Достатъчно е да си дадем сметка, че в последната предизборна кампания техният популизъм надхвърли този на всички партии взети заедно, по-висока от него е само патриотичната претенция всичките им глупости за 300 лв. минимална пенсия и прочие да бъдат тутакси реализирани.

Но това е малкият проблем с „патриотите”. Големият е, че Брюксел няма да преглътне в управлението на уж европейска България да участва лицето Волен Сидеров, този откровен руски патриот, изминал през годините пътя от полуспонтанен национал-социализъм до

 нагъл и откровен путинизъм

 Затова ГЕРБ всъщност загуби изборите, въпреки че математически ги спечели – защото сега те са длъжни да съставят правителство, обратното би било нещо като политическо самоубийство. Но няма опция, при която третото им правителство да бъде стабилно и да оцелее повече от година, година и половина. А четвърто просто вече наистина няма как да има, ако и третото се провали.

Освен ДПС или пишман патриотите, другият вариант пред ГЕРБ е кабинет на малцинството с постоянно търсене на плаващи мнозинства. Това е толкова изтощително политическо упражнение, че никой в България не е способен да го играе дълго. На всичкото отгоре основният противник – БСП, вече няма да е беззъбата опозиция, която беше досега, а ще има доста места в Парламента и ще може да противодейства чрез свои плаващи мнозинства.
БСП също загуби изборите – защото не ги спечели.

По техния си смешен начин комунистите се самонапомпаха и балонът им гръмна. От президентските избори насам те упорито се заблуждаваха, че гласовете за Румен Радев са гласове за тях и накрая наистина успяха да се излъжат. Ето защо сега през цялата кампания ги гледахме как упорито викат „хоп”, докато задниците им безпомощно се тътрузят по земята. Онази тяхна земя, дето гадната демокрацията им я отне, ама за това да не говорим, защото Корнелия Нинова каза, че не го е казала и дори да го е казала, то значело обратното на онова, дето е казала и, кой знае защо, още по-обратното на онова, дето била искала да каже…..

С подобни глупости няма как да се спечелят избори – дори в България!

Всъщност онова, което стана сега е, че БСП отново се мобилизира докрай и достигна тавана на своите потенциални възможности – малко под милион гласа. Оттук нататък пак ги очаква тъжният път надолу. Това е естествено следствие от факта, че БСП не може не само нормално да управлява, но и да бъде нормална опозиция. Тези типове винаги само рушат. Те винаги само искат да лапат. Те непрекъснато настояват хората да ги обичат, дори когато знаят, че заслужават сто тояги на голо.

За ДПС може да се каже, че на последните избори като брой гласове те не загубиха толкова, колкото очакваха, но като реално влияние загубиха повече, отколкото им се искаше. Точното измерение на тази загуба предстои да се види, но трябва да са каже, че резултатът на ДОСТ, макар да изглежда сравнително малък, никак не е случаен и е здрав клин, който ще продължи да се вбива в тъканта на ДПС до пълното негово разцепление. 

За резултата на ОП, както и за самите ОП, каквото и да кажа, ще бъде невярно, защото те са патриоти, а аз не съм. Освен това съм слуга на империализма, който лъже, за да им пречи да лъжат свободно те. Кофти работа!

 С партия „Воля” на Марешки нещата са обратното на БСП. Да, като цяло, „Воля” също загуби – макар да спечели достатъчно гласове, че да влезе в Парламента. Загуби инерцията от президентския вот, загуби възможността да бъде най-желания коалиционен партньор, доколкото е нещо като политическа девица в сравнение с ДПС и ОП. С активното си влизане в политиката, със зетьо-шуро-баджанакизма, които демонстрира чрез листите си, с непознатата парламентарна игра, която му предстои да играе, Марешки загуби и ще продължи да губи. Сега дори онези, които доскоро наивно, но искрено, го смятаха за малкия народен защитник Давид, заплашил с прашка огромния монополист  Голиат, вече намират, че и той ги изостави и тръгна да урежда себе си.

Тотално загубиха на изборите и тъй наречените малки десни, градски десни, истински десни или както там се самонаричат онези три формации, които се чудят коя е дясната им ръка измежду двете леви. Толкова жалка работа в дясната сфера отдавна не е имало. Затова смятам, че там най-добрата политика в момента е всичко да се разпусне и

 да се съгради наново,

  но вече на здрава, принципна основа, а не на жажда за власт, блюдолизничество, политическо безсилие и празни приказки.

Жалко, но колкото и да е необходимо за страната подобно развитие, надежда всяка оставете - ново, истинско дясно, тук скоро няма да се случи.

Предвид всичко, казано дотук, граждани, моят следизборен призив гласи - който ще се маха, да се маха!

Който остане, да не се учудва, да не се оплаква и да си приготви за пълна липса на изненади – все така зле ще я караме. Освен ако не стане още по-зле – с братската руска помощ или дори без нея.