Мъката на стотици хиляди безвестни страдалци ще си остане закопана някъде в доловете за екзекуция с търнокопи и лопати от българските червени кхмери
Д-р Любомир Канов, специално за Faktor.bg
За кой ли път българското общество, родителите на все по-малобройните деца раждани в страната ни, обикновените граждани или даже напусналите я, както и всички онези, които са преживели ужаса на 45 години тоталитарен комунизъм от съветски тип и го помнят отчетливо, са
принудени да доказват доказаното,
да повтарят неопровержимото и да се изправят отново и отново срещу съпротивата срещу очевидното. А то е, че комунистическият режим е престъпен, осъществен е от престъпни хора, закриляни от окупационна армия на враждебна империя и че той е нанесъл непоправими вреди върху бита, културата, морала и благосъстоянието на целия наш народ. Това е дори признато и прието със закон от Народното Събрание преди цели 18 години, след рухването на престъпния режим първо в Империята на Злото, която го наложи и след това в България. Кой по света или дори у нас не знае за злочестините причинени на стотици хиляди невинни българи, индустриалци, добри земеделци и стопани, интелектуалци, професионалисти, дейци на културата и просто доблестни хора, които не понасяха сталинската тотална диктатура и насилието върху тяхната съвест и тяхното чувство за справедливост, за лъжа и истина? Всичко е известно, всичко е черно на бяло, всичко е документирано с факти и цифри, макар че мъката на стотици хиляди безвестни страдалци така и ще си остане закопана някъде в доловете за екзекуция с търнокопи и лопати от българските червени кхмери. Убити са десетки хиляди невинни. Убити са от завист, за пари, от алчност или просто от жестокостта на нисшите духом, когато разберат, че могат да убиват безнаказано онези, които ги превъзхождат. Убити са доблестни офицери, генерали, сражавали се за България, политици и елитни хора с европейска култура и значение. Образували са карикатурен Народен Съд, уж изискван от Съюзническата Комисия на победилите във войната. Съдени са близо 10,000, на смърт са осъдени една четвърт от тях, а поне 300 са осъдени на доживотен затвор. В нацистка Германия, основен виновник (заедно със Сталин, разбира се) за Втората Световна Война са осъдени едва няколко души и то след най-прецизно установяване на тяхната вина. В България разстрелват и избиват по овразите, хвърлят от скали и след това
издават на убитите присъди с обратна давност
Разстреляни са елитни хора като кучета и са хвърляни в бомбена яма край гробищата, покрити надве-натри със сгур, без последната утеха поне да се сбогуват със близките си. Това е стила на окупаторите, на НКВД, на “новия човек” от изуверски тип, комуто е връчена абсолютната власт над беззащитното население. На това население се отнема земята, собствеността, жилишето, правото да пътува, да говори, да мисли и да изказва своето мнение. Отнема му се правото на всякакъв избор, свободното му време, доколкото го има е похарчено в оскъдица, в опашки за най-елементарните стоки, за храна и за бита му, в нескончаеми вечерни събрания и ОФ мероприятия, в ленински съботници и в безконечни поправки на закупените след лишения социалистически предмети. Над България за 45 години надвисва толкова тъмен облак, че онези които са израсли в неговата сянка, са подобни на слепци, израсли в пещера, и до днес не могат да видят какво е причинено на народа ни от комунистическия терор и като прилепи отново и отново отиват и гласуват, да бъдат вкарани отново в дупката, където надзирателят ще им сипе с черпака от “държавното”. Точно тези хора осигуряват гласовете за другите, днешните партийни тарикати, червени “капиталисти” и милионери, които вече толкова години успешно
яздят носталгията
на онези, премазани от комунизма и станали постепенно негов образ и подобие. Това беше амбицията на тоталитарната власт - да създаде човек, който да прилича на самата нея, който да й се подчинява, да е изтрил достойнството си и способността да мисли със собствената си глава. И тя успя в една значителна част от народа ни. Създаде се народностен тип, който да прилича на “човека от народа” Тодор Живков. Живков народ. Народ от бай Тошовци. В това си начинание тоталитарния режим в България беше сравнително успешен и създаде една цяла генерация или даже две, които са неспособни да живеят като свободни хора. Те бленуват за пещерата и гласуват винаги за нея. Върху техните приказки край печката и на разказите, които съчиняват за своите внуци се крепи призива на “социалистите”за премахване от училищната програма на зловещата приказка за комунизма - такъв, какъвто беше, в цялата му грозота и престъпност. Внуците не знаят реалността и не знаят очевидното, защото не са я преживяли. Предводителите на Тошовия народ не желаят да допуснат обективен разказ за миналото. Искат оставката на един доблестен Министър на Образованието. Гледат лукаво от екраните на телевизора, озъртайки се за одобрително кимване от пещерата, глаголят “При комунизма беше хубаво…Имаше за всички…” Но как ли биха могли те да живеят изобщо, да са във властта и да просперират, ако не бяха взели за свой най-верен съюзник и верен помощник Лъжата? Те искат тя да продължи вечно и съвестта на жертвите им никога да не ги тревожи. Защо това е така ли?
Един от тях, сравнително млад потомствен болшевик и политически деец го обясни и го каза най-добре: “Защото сме социалисти!”