Д-р Георги Касчиев

Наложило се е схващането, че едно ново правителство трябва да има 100 дни спокойствие.  Сега на власт обаче са същите управляващи и изминалите два месеца са достатъчни, за да се направи начален анализ на действията им.
Г-жа Теменужка Петкова - новата/стара министърка на енергетиката, при поемане на поста с патос заяви, че ще надгражда постигнатото в предишния мандат. 

Какво всъщност бе постигнато 

Управляващите твърдят, че в резултат на взетите от тях мерки държавната електроенергетика е стабилизирана финансово и тръгва нагоре. Данните за 2016 год. обаче показват съвсем различна картина.
Единствено „Електроенергийния Системен Оператор“ (ЕСО) отчита (традиционно) нетна печалба от 73,8 млн лв.
Според управляващите НЕК трябваше да завърши 2016 год. с печалба поне 12 млн лв. Резултатът обаче е огромна загуба от над 130 млн лв (34 млн лв повече в сравнение с 2015) въпреки получените от фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (СЕС) над 300 млн лв. В края на 2016 год. задълженията на компанията нарастват до над 4 млрд лв и тя очевидно може да продължи само с финансовата подкрепа на БЕХ и държавата.
За 2016 год. държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ регистрира загуба от над 90 млн лв, с близо 19 млн лв повече от 2015 год. 
Износът на електроенергия през 2016 год. драстично се свива до 6,546 млрд кВч (10, 562 млрд кВч през 2015), а към средата на тази година е намалял още с над 16 %. Причината е все по-голямо предлагане на електроенергия в региона. Управляващите обаче се стараят да не забележат тази тенденция, продължават да говорят как страната трябвало непременно да бъде енергиен център на Балканите и да се построи АЕЦ „Белене“.
През 2016 год. приключи арбитражното дело за поръчаното от НЕК оборудване за АЕЦ „Белене“.  През годините тогавашните/днешни управляващи  уверяваха как няма начин да загубим делото, дори „ще напляскаме руснаците“. При подписани и перфектно оформени договори естествено това бе пълен идиотизъм. Наглостта достигна невиждани висини, когато резултатът бе обявен за победа. Заради този идиотизъм само за разноски по делото бяха платени 70 млн евро, а общата цена на „победата“ бе 1,170 млрд лв. Управляващите без колебание извадиха от нашия джоб (на данъкоплатците) тази огромна сума, която е по-голяма от годишните разходи за отбрана. Изразявам твърда увереност, че тя никога няма да бъде върната в бюджета. 
Трите ЕРП-та и Овергаз водят арбитражни дела за нанесени им крупни щети от държавата, като общата сума на исковете надхвърля един млрд евро. Вероятно тази година резултатите ще се ясни и ако исковете бъдат частично удовлетворени, от джоба ни отново ще бъде извадена сума от порядъка на един млрд лв (или повече), виновни естествено ще бъдат не управляващите, а алчните частници.
Тези факти показват нерадостна картина на електроенергетиката, напълно различна от това, което се стараят да внушат. Няма и как да е друго, след като не се решават основните проблеми – либерализация, нагласени обществени поръчки и търгове, корупция, прокарване на лобистки интереси, прескъпи ремонти, кражби, огромен брой излишни хора, дългосрочни договори, стремеж към мегаломански проекти и др.

Малко повече внимание към АЕЦ „Козлодуй“ и ядрената ни програма

През 2016 год. АЕЦ „Козлодуй“ е произвела с 2,8 % повече електроенергия в сравнение с 2015 год. Приходите обаче са намалели, а разходите драстично са нараснали (основно за външни услуги), като нетната печалба е само 1,359 млн лв (печалба за 2015 год. 82,4 млн лв). За периода 2017-2021 е планирано да се усвоят гигантски средства (от порядъка на 880 млн лв) за удължаване живота на 5-6 блок, които са поне 2 пъти по-големи от тези на същите реактори в Русия. 
Отчетените печалби за 2015-2016 год. всъщност са фиктивни, тъй като централата не е изпълнила нормативното си задължение ежегодно да транспортира минимум 50 т тежки радиоактивни метали (ТМ) в отработеното ядрено гориво (ОЯГ) за съхранение и преработка в Русия. Без съмнение това е станало с благословията на министър Петкова. В медиите се изтъкват смехотворни причини като неблагоприятни метеорологични условия, забавяне на анализи и т.н. През 2015 и 2016 год. АЕЦ е направила провизии от 29, 942 млн лв за ОЯГ (Провизия е най-надеждната оценка за разходите за уреждане на сегашно задължение, които ще бъдат извършени през следващия отчетен период). Тези суми са нищожни, като се има в предвид, че например през 2012 год. цената за 1 кг ТМ от ОЯГ от старите реактори е била 1054 лв и съответно за 50 тТМ би била минимум 52,7 млн лв. Нужните разходи обаче са много по-големи, тъй като за преработката на ОЯГ от новите реактори руската страна иска много по-висока цена. Споразумение не е постигнато и затова от 2008 год. централата извозва само ОЯГ от старите реактори. То обаче вече  практически е изчерпано и трябва да се започне извозване на гориво от новите реактори по новите цени. Международните цени са над 1200 долара/кгТМ, което означава, че провизията би трябвало да е поне 110 млн лв. По този начин с благословията на министър Петкова, АЕЦ „Козлодуй през 2015 и 2016 год. е натрупала задължения от минимум 160 млн лв за следващите години, десетилетия, може би за бъдещите поколения. При планираните огромни разходи за 2017-2021 год., тази практика вероятно ще продължи.   
Натрупваните тежести към бъдещите поколения всъщност са много по-високи. Проблемът е, че ОЯГ (или високоактивните отпадъци от преработката) в последна сметка трябва да се погребат. Това би трябвало да се уреди в националната стратегия за управление на ОЯГ. Всички стратегии досега, вкл. и актуализираната през 2015 год. под ръководството на министър Петкова, обаче мълчат по този въпрос. Поради това във всеки отчет на АЕЦ „Козлодуй“ се казва, че централата не е в състояние да оцени задълженията си към погребването на ОЯГ и не прави провизии за това. 
Колко би струвало изграждането на такова хранилище у нас, ако въобще се намери място за него? За груба оценка може да послужат данните от страни, които имат реални разчети на разходите за това (Финландия, Швеция, Франция, САЩ). Като се сравни размера на ядрените програми, нужните суми за България са около/над 3 млрд евро. 
Така, чрез поддържане на мита за ниската цена на тока от АЕЦ и отлагане от всички правителства дори на дискусиите за крайно хранилище за ОЯГ, на нашите деца и внуци се прехвърля задачата да осъществят много трудни технически решения и да намерят нужните за тях огромни средства, сравними с тези за нов реактор. 

Някои показателни действия през тези два месеца

Министър Петкова тържествено обяви, че една от големите цели е пълната либерализация на енергийния пазар. Завършването й обаче предвидливо се планира за 2021 год. (когато други ще отговарят), а дотогава вероятно ще продължи практиката на светкавични търгове за продажба на електроенергия на избрани фирми.
За зам.министър на енергетиката бе назначен човек, който през 2011 год. бе уволнен от шефския пост в НЕК заради увреждане на интересите на страната в полза на Москва по проекта АЕЦ „Белене“. Тогава бяха изнесени и данни, че е в тежък конфликт на интереси, тъй като той и синът му имат енергийни фирми. Очевидно сега той е силният човек на Москва, след като бе назначен и за представител на държавата в Нефтохим, измествайки от този пост г-н Румен Овчаров (преди години смятан за „диригент на руските енергийни интереси“). Бе казано, че човекът няма да получава заплата от София за работата си в Нефтохим, вероятно е сметнато, че получава достатъчно от Москва. Това назначение ясно показва, че в енергетиката стриктно ще се отчитат интересите на Русия.  

АЕЦ „Белене“ завинаги

При приемане на властта с непоколебима увереност министър Петкова заяви, че „на дневен ред остава довършването на АЕЦ Белене по най-добрия начин“. Пълна загадка е защо тя смята, че знае как се довършва една АЕЦ и то по най-добрия начин, след като й липсва всякаква образователна основа и опит. Последваха интервюта, разговори с представители на Русия на различно ниво, намеци за инвеститорски интерес и т.н. 
В тази връзка би било добре министър Петкова да прочете стенограмата от заседанието на МС от 28 март 2012 год., когато г-н Борисов ясно е аргументирал защо АЕЦ „Белене“ не трябва да се строи. Тогава Правителството прие решение 250 (подкрепено и с решение на Парламента), с което този проект се прекратява. Очевидно министър Петкова не се чувства длъжна да изпълнява правителственото решение и да прекрати всички дейности по АЕЦ „Белене“. Решението я задължава и да проучи технико-икономическите условия за изграждане на парогазова централа в Белене, както и да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на АЕЦ „Козлодуй“. 
Чудя се как е възможно министър да не изпълнява правителствени решения? Такива действия не са ли противозаконни? Не трябва ли прокуратурата да се намеси? 
Тази година управляващите щедро отпуснаха 2,5 млн лв на испосталялата БАН за анализ и икономическа и финансова обосновка за изграждането на АЕЦ „Белене“. В екипа се привличат отявлени лобисти на проекта като г-н Кирил Цочев от АБВ. БАН очевидно се готви да изпълни поръчаната музика и да се отрече от предишните си анализи, които отричат необходимостта от нова ядрена мощност.
Екипът на БАН едва ли може да даде по-точна преценка от експертите на ЕСО, на които това е част от работата. Ежегодно ЕСО изготвя доклад с анализи и прогнози на потреблението и производството за 10 години напред и го представя на КЕВР. Дори ЕСО не е в състояние точно да  прогнозира реалното потребление, което всяка година се оказва по-малко от минимално прогнозираното. Във всеки доклад се прави извода, че потреблението в страната е осигурено до края на прогнозния период, с възможности за огромен износ. Това, което от ЕСО казват съвсем ясно е същото, което бе казано в няколко независими доклада от 2010-2011 год. – страната няма нужда от нова голяма базова централа, а са нужни балансиращи мощности (например парогазови централи в Белене и ТЕЦ Варна) и/или участие на големите потребители при регулиране на върховите товари. Последното означава вместо да се плаща за скъпа и прескъпа върхова енергия, да се плаща за ограничаване на потреблението от мощни потребители за кратък период (подобен модел на доброволен принцип бе успешно приложен в Япония след авариите в АЕЦ „Фукушима“, когато повечето реактори бяха спрени). Тези изводи обаче явно не са по вкуса на министър Петкова и действия по тях няма. 
Струва ми се, че управляващите започнаха отчасти да осъзнават огромните разходи (над 20 млрд лв) и проблеми пред осъществяването на проекта АЕЦ „Белене“, както и високата цена на тока от нея (8,5 евроцента на кВч или повече). Това обаче не ги води към логичния извод за пълен отказ от него, а към идеи как да прехвърлят разходите на данъкоплатците. Започна да се говори за възможно участие на държавата, нещо за което тя няма пари и нито една банка няма да я финансира. Подхвърля се безумната идея за субсидиране цената на тока от фонд СЕС, която логично ще срещне огромна съпротива. Предлага се отделяне на активите в отделна компания и нейното приватизиране. Това значи месеци, може би и години да кипи безсмислен труд, да се усвояват милиони за анализи, прогнози, консултантски договори, да се поддържат ненужни структури и т.н.
Изразявам увереност, че надежден стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ няма да се появи. Имам впредвид, че през последното десетилетие строежът на всички АЕЦ в Европа и САЩ става с дългогодишно забавяне и огромно увеличение на разходите, които достигат до 8 млрд долара за 1000 МВ блок. По тези причини от 2007 год. акциите на Френската AREWA паднаха с над 70 %, а през март т.г. Westinghouse обяви фалит, след като натрупа загуби от 8,3 млрд долара при строежа на 4-те реактора в САЩ. Така, че да се влагат пари (и то огромни) в АЕЦ стана много рисково. Дори руската държавна компания вече отказва да участва като инвеститор в проекта АЕЦ „Белене“.
Ако инвеститор прояви интерес, вероятно е да се оттегли след като се запознае в детайли със сеизмичния риск на площадката, види снимките на „гьола“ над антисеизмичната възглавница на първи блок, снимките на новото оборудване, зарязано под дъжда на пристанището в Белене, разбере за проблемите с доклада за ОВОС, корупционните нагласи на управляващите, историята на управление на проекта, причините за оттеглянето на всички инвеститори досега, липсата на квалифицирана работна сила и др. Ако някой се впусне в тази авантюра, със сигурност ще признае като присъщи малка част от досегашните разходи, ще иска гарантирано изкупуване на тока с дългосрочни договори, държавата да модернизира електроенергийната система и да присъедини новата централа към нея (1,330 млрд лв по оценка на ЕСО от 2019 год.), държавата да построи нови електропроводи до съседните държави, държавата да не вдига гаранцията за ядрена щета и поеме разходите за погребване на ОЯГ и т.н. Ако управляващите удовлетворят подобни условия, това би било национално предателство. 
Ще си позволя да цитирам въпроса, който наш водещ икономист отправи в предаването Референдум на БНТ на 26 юни т.г. по повод на идеите за рестарт на АЕЦ „Белене“ : „Ако аз съм член на управителния съвет на ЕЦБ бих попитал - Кои са тия идиоти, които вземат такова решение 30 години подред?  Кои са тези идиоти, които продължават да строят някакви неща, които нямат никакъв смисъл?“  (Ръкопляскания)
В заключение – електроенергетиката продължава да дърпа държавния кораб назад и надолу.