В неделя турците гласуваха на референдума за промяна на Конституцията, която трябва да превърне страната от парламентарна в президентска република по волята на държавния глава Реджеп Ердоган.

18 промени в Конституцията бяха приети с народния вот, а това ще доведе до ревизирането на над 70 закона и тотално състредоточаване навласт в ръцете на Ердоган, който може да бетонира властта си до 2029 г. "24 часа" обобщава промените в Турската конституция:

1. Член 9, Съдебна власт

Стар текст: "Съдебната власт се упражнява от независими съдилища в интерес на турската нация"

Нов текст: "Съдебната власт се упражнява от независими и безпрестрастни съдилища в интерес на турската нация"

2. Член 75. Велико народно събрание

Броят на депутатите се променя от 550 на 600, избирани чрез всеобщо гласуване

3. Член 76. Изборност на депутатите

Стар текст: "Всеки турчин над 25 г. може да бъде избран за депутат. Лица, които не са изкарали военна служба, не могат да бъдат избирани"

Нов текст: "Всеки турчин над 18 г. може да бъде избран за депутат. Лица, които са на действаща военна служба (в момента на избора), не могат да бъдат избирани"

4. Член 77. Период на избори

Стар текст: "Избори за Велико народно събрание в Република Турция се организират на всеки 4 години"

Нов текст: : "Избори за Велико народно събрание и президентски идбори в Република Турция се организират на всеки 5 години в един и същи ден"

5. Член 87. Задължения и права на Великото народно събрание

Стар текст: "Правата и задълженията на Великото народно събрание на Турция са да одобрява, променя или отменя закони; да следи дейността на Съвета на министрите и на министрите, да одобрява Съвета на министрите; да издава декрети със силата на закон в определени области; да дебатира и приема бюджета и окончателните счетоводни отчети; да решава за печатане на пари и обявяване на война, да одобрява ратификацията на международни договори".

В новия текст отпада: "Да следи дейността на Съвета на министрите и на министрите, да одобрява Съвета на министрите; да издава декрети със силата на закон в определени области"

6. Член 98. Начините, по които Великото народно събраниесе информира и упражнява контрол

Стар текст: "Великото народно събрание упражнява контролните си функции постредством въпроси, общи дебати, вот на недоверие и парламентарни разследвания"

В новия текст отпада "Вот на недоверие"

7. Член 101. Президентска кандидатура и избор

Досегашният член посочва, че президентът се избира измежду членовете на парламента или трябва да отговаря на условията за избор на депутат. Той трябва да е над 40 г. и с висше образование. Избраният президент трябва да прекъсне отношенията си с партията, в която членува и да напусне парламента.

Промяната предлага президентът да се избира директно от народа без изискване да е депутат. Трябва обаче да отговаря на изискванията за избиране на депутат. Вече не се поставя условие президентът да напусне партията си, след като бъде избран.

8. Член 104. Задължения и права на президента (най-съществена промяна)

Нов текст: "Президентът е държавен глава, той е натоваpен c изпълнителната влаcт (това на пpактика пpемаxва поcта пpемиеp)

Назначава и yволнява вицепpезидентите и миниcтpите.

Назначава и yволнява виcокопоставени cлyжители, като pегyлиpа пpоцедурите и принципите на на назначенията чрез президентски декрети.

Oпpеделя националната политика по сигурността и взема необходимите мерки.

Издава yкази, cвъpзани c изпълнителните мy пpавомощия.

Ocновните пpава, личните пpава и задължения, политическите права и  задължения, залегнали в Конституцията, не могат да бъдат регилирани с президентски декрети.

Ако има противоречие между укази и закони, законите са определящи.

Ако Великото народно събранеи издаде закон по определен въпрос, президенстският указ излиза от действие.

Президентът може да издава подзаконови актове, за да осигури прилагането на законите, при условие, че не противоречат на законите"

9. Член 105. Криминална отговорност на президента

В старата версия президентът може да бъде подложен на импийчмън единствено за предателство по предложение на поне една трета от всички членове на парламента и по решение на три четвърти от депутатите.  

Според новия текст инициирането на разследване на президента за предполагаеми престъпления може да става само с абсолютно мнозинство от депутатите. Ако започне разследване, то се води от 15-членна комисия, съставена от парламентарните партии в съответствие с броя на мандатите им. Великото народно съБрание може да реши да изправи президента пред Върховния съд с две трети от тайния вот на членовете му. Разследван президент не може да насрочва избори. Президентският мандат приключва при присъда за престъпление.

10. Член 106. Вицепрезиденти и министри

Според досегашния текст в случай на отсъствие на президента поради болест, пътуване в чужбина или случай на овакантяване на поста заради смърт, оставка или друга причина до избирането на нов президент функциите се поемат отпредседателят на парламента.

Новият текст разпорежда след избирането си президентът да може да назначи един или няколко вицепрезиденти. Ако по някаква причина постът се оваканти, избори се провеждат в срок от 45 дни. В случай на временно отсъствие на президента поради болест или пътуване в чмужбина длъжността се изпълнява от вицепрезидента. Вицепрезидентите и министирите се назначават от президента и са отговорни пред него.

11. Член 116. Насрочване на парламентарни и президентски избори

Стара версия: "Ако правителството не успее да получи вот на доверие или получи вот на недоверие, ако новото правителство не бъде формирано в срок от 45 дни или не получи вот на доверие, президентът в консултация с шефа на парламента може да реши свикването на нови избори".

Новият тещкст посочва, че изборите се свикват по решение на три пети от депутатите или по решение на президента. Изборите за парламент и президент се провеждат заедно. Мандатите на Великото народно събрание и на президента са по пет години.

12. член 119. Действия при извънредно положение

Досега Министерският съвет под председателството на президента можеше да обявява извънредно положениеведин или повече райони в случай на природно бедствие, опасни епидемии или сериозни икономически кризи. Извънредното положение се обявява за не повече от шест месеца.

Промяната предвижда при война или в ситуация, изискваща мобилизация, прибунт срещу страната или републиката, заплахи срещу неделимостта на държавата и нацията, разпространяващо се насилие срещу конституционния ред или основните права и свободи, както и при природно бедствие, опасни епидемии или сериозни икономически кризи президентът еднолично да обявява извънредно положение в една или няколко области или в цялата страна за срок до 6 месеца. Решението се публикува в Държавен вестник и се представя в парламента за гласуване.

13. Член 142. Права и задължения на съдилищата

Създаването, правата и задълженията, функционирането и съдебните процедури на съдилищата се определят позакон, се казваше досега.

Промяната добавя нов текст, в който се посочва, че вече не може да има военни съдилища с изключение на дисциплинарните. Те могат да се създават в случаите, когато военни са извършили престъпления в условия на война.

14. Член 143. Конституционен съд

Текстът е нов: "Военните се отстраняват от Конституционния съд и членовете му се намаляват от 17 на 15. Имената на военния Касационен съд и военния Висш административен съд отпадат от този член.

15. Член 159. Висшият съвет на съдиите и прокурорите

Според досегашната версия Висшият съвет на съдиите е съставен от 23-ма членове и 12 заместници и е трикамарен. Членовете се избират за срок от 5 г. Четирима от членовете се назначават от президента, трима редовни и трима заместници - от Касационния съд, един редовен и един застник - от турската Академия за правосъдие, седем редовни и четирима заместници - от съдиите и прокурорите.

Промяната предвижда Съветтъ на съдиите и прокурорите да бъде съставен от 13 редовни членове и да бъде двукамарен. Четирима се назначават от президента, а седем- от парламента. Министърът на правосъдието е шеф на съвета, а заместникът му влиза по право.

16. Член 161. Бюджет

Промяната се състои в това, че досега бюджетът е внасят от правителството във Великото народно събрание, а сега ще бъде внасян от президента.

17. Промяна на изявления

С тази промяна някои изявления и фрази от конституцията се премахват за по-голяма съвместимост с новата версия

18. Дати на изборите

Изборите ще се проведат на 3 ноември 2019 г. Дотогава действащият президент и заместниците му са на власт. Ако Великото народно събрание реши да се проведат избори, парламентарните и президентските се провеждат в един и същи ден.

Съветът на съдиите и прокурорите се избира след 30 дни и членовете му заемат постовете си до 40 дни след влизането в сила на този закон. С влизането ме в сила военните апелативни съдилища, военният Висш административен съд и военните съдилища се закриват.