Колежът по отбрана на НАТО публикува доклад "Quo Vadis Europe: НАТО и ръстът на популизма" за ролята на новите популистки движения в Европа, връзките им с Русия и заплахата, която те представляват за единството на атлантизма. 

Отбелязва се, че ръстът на антиевропейските и антинатовските партии и движения може да нанесе значителна вреда на евроатлантическото единство, имайки предвид, че тези политически сили заемат проруски позиции. 

В доклада се предупреждава, че на предстоящите през 2019 година европейски избори проруските популисти може да получат резултати, които да им позволят да сформират собствена фракция в Европарламента.

Авторите на доклада отбелязват, че

популистките сили в ЕС са заплаха за НАТО и цялата евроатлантическа общност,

тъй като размиват общата политика по отношение на Русия и са способни в перспектива да подкопаят режима на санкциите. 

Липсата на информация или доказателства за пряка финансова помощ за популистките партии от Централна и Източна Европа от страна на Русия, в доклада се оценява като резултат от операции на руските спецслужби.

Авторите признават, че до скоро тези неголеми популистки партии, които са против НАТО и ЕС, са били подценявани от ръководството на Алианса и са били възприемани като маргинални сили, които нямат влияние при вземането на решения. 

В доклада се предлага на правителствата на страните от НАТО да започнат разработването на цялостна антипопулистка стартегия, за да не бъде допуснато "превземането на европейските институции от проруски политически групи". 

Междувременно, Изследователският център на ЕП също публикува доклад за съществуващите съществени разлики в санкционните подходи спрямо Русия от страна на ЕС и САЩ. 

В него се подчертава, че европейските санкции не засягат енергийния сектор, докато санкциите на САЩ включват в себе си забрана за финансиране на руски енергийни проекти и ограничения насочени срещу руските компании от военно-промишления комплекс, както и индивидуални санкции. 

В изследване на Европейския съвет по международни отношения се говори пък за

"скрити агенти на Кремъл в Европа"

под прикритието и в състава на популистки партии. В доклада се анализират механизмите на проектиране на руско влияние чрез спецслужбите и Министерството на външните работи, като се отбелязва, че така наречената "руска мека сила" се основава на медиите, работата и влиянието на Руската православна църква в средата на рускоезичната диаспора в чужбина, както и на бизнеса - както държавен, така и частния, тясно свързан с държавната власт в Русия, който е инструмент за финансирането на проруските политически групи в Европа.

Отбелязва се и, че в различните страни Русия използва различни техники: за близките в културно и езиково отношение се използва така нареченото "социално превземане", насочено към това да бъде "поробен и привързан" към Кремъл политически и интелектуален елит на страната  (такава политика, според авторите на доклада, се провежда спрямо Словакия).

В държавите, където институциите са по-слаби, Русия практикува по-твърда линия, наричана в доклада "завземане на държавата" - за пример се дава България, която след последните президентски избори, на които победи проруски кандидат е "руския троянски кон в НАТО”. 

В държавите със силни институции се използва тактиката на "подривни действия", тоест, създаването на условия за вътрешно-политически хаос (например действията на руските хакери, както и на чуждоезичните държавни медии, действащи в чужбина).

Източник: http://www.ndc.nato.int/ 

Превод: Faktor.bg