Когато говорим за достойнството и национален суверенитет, не може да не отбележим и този печален факт, че днес на 3 март за първи път държавният глава не присъства на издигането на националното знаме в София. Не знам какъв е този странен интерес към присъствие на Шипка. Винаги на 3 март издигането на националния трибагреник става в присъствието на президента на републиката. 3 март  преди да е ден на Сантефанския мир и Руско-турската война в нашия календар е национален празник, тоест това е празникът на нашата държавност. Еманацията на тази държавност е президентът и когато той не е на мястото, където се извършва държавната церемония – какво да си мислим ние обикновените простосмъртни граждани. Това заяви в свой коментар пред Faktor.bg историкът и богослов Горан Благоев.

Тази година при издигането на трибагреника официалното държавно лице бе министърът на отбраната Каракачанов. Нищо лично нямам против него. Той на всичко отгоре е и историк, и добре знае смисъла на държавната символика и на честваните събития. Но в крайна сметка не е нивото на министъра на отбраната да бъде основно действащо лице на тази държавна церемония. Мястото на президента Радев не на Шипка на този ден. Обикновено на 3 март на Шипка се е качвал председателят на Народното събрание или вицепрезидентът. Но президентът винаги е бил в София, акцентира Благоев.

Според него днес ще се случи и още нещо парадоксално - обикновено президентът произнася едно слово преди тържествената заря проверка. Днес ще бъдем свидетели на две слова на държавния глава – едното на Шипка в 11 ч, а другото в София, около 18 часа. На какво прилича това? Дали Радев не отде на Шипка, за да прави компания на руския патриарх, но и за

да омаловажи присъствието на председателя на Народното събрание

Цвета Караянчева? Става дума за една некрасива политическа надпревара. Радев е президент на всички българи и трябва да олицетворява националното ни единство. Да, Шипка е символ на националното ни единство и българската свобода, доколкото и опълченците олицетворяват националното  единство на българите на целите Балканите. Но в крайна сметка държавен глава ходи на Шипка август месец, когато се отбелязва годишнина от боевете на славния връх. Меко кзано Радев и протоколът му допускат по този начин гаф. До сега нито един негов предшественик не го е допускал. Дори и когато Путин пристигна за 3 март, и президент и негов домакин беше Първанов, този национален протокол не бе нарушен. Първанов присъства на издигането на националния трибагреник, а после двамата с Путин отидоха на Шипка. Но Първанов си зачете държавния протокол. За първи път днес ставаме свидетели на такова незачитане на държавната традиции. Меко казано, мен като български гражданин това ме обижда, категоричен е Благоев.

Той е впечатлен и от начина, по който руският патриарх Кирил бе посрещнат вчера в България. Посрещането му показва, че визитата му не е само църковна и едва ли има съмнение за това. За първи път откакто висши църковни йерарси и глави на църкви посещават България, те не са посрещани на такова високо ниво. Да отиде вицепрезидент да го посрещне, това означава, че на тази визита се гледа от българска страна не само като на църковна. Доста странно беше поведението на вицепрезидента Йотова. В рамките на общоприетата църковна традиция тя правилно целуна ръка на руския патриарх, но необяснимо беше това коленичене, реверанс, който не мога да разбера. В крайна сметка даже и на папата така не целуват ръка. Преди време си спомням, че епископ Тихон по някакъв стар римски обичай беше коленичели пред папата в знак на уважение. Тогава го разпердушиниха този духовник. Сега виждаме Илияна Йотова да прикляка пред руския патриарх. Този жест съвсем не напомня за достойнството и суверенитета на държавата, която тя би трябвало да представлява, обяснява историкът.