Павел Альохин

Всички тези политически и, така да се каже, обществени радикални структури много активно се използват в интерес на Кремъл и не само за дестабилизация на ситуацията на самите Балкани.  Подобни радикални формирования (сръбските четници) участваха в окупацията на Крим и във военните действия на Русия против Украйна на територията на Донбас.
Вицепрезидентът на агенция Stratfor, често наричана „частното американско разузнаване“, Рева Гужон обясни кои европейски страни може да бъдат следващата мишена на Русия, сред които и Балканите.
„Ако Русия иска да се оттласне от мъртвата точка по въпроса за санкциите, тя има нужда от нов театър на военните действия, за да привлече вниманието на Запада. Затова мисля, че Балканите са много логичен „избор“ за Русия,  за да разпали отново напрежение, в момент, когато европейците най-малко могат да си го позволят“.
Ще анализираме ключовите проблеми и неуредици в балканския регион, които стопанинът на Кремъл ще опита да използва за дестабилизация на полуострова тази или в началото на следващата година, а също така и радикалните фактори, които могат да му окажат съдействие.
Кремъл отдавна е измислил така наречената 

концепция на „управляемия хаос“,

 при който непрестанно се генерират все нови и нови кризи, а обществото не успява да проумее, заради масивността на атаките, техните първопричини. Успоредно с това вниманието се отвлича с други събития, а ситуацията се задълбочава още повече.
След неуспеха да бъдат подкопани политическите основи в Западна и Централна Европа, Кремъл може във всеки момент да подпали „бурето с Барут“-Балканите.
Още през януари 2016 година вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин се среща в сръбската столица Белград с лидера на Сръбската радикална партия Воислав Шешел, обвинен от Хагския трибунал в извършването на военни престъпления на територията на бивша Югославия.
Самият Шешел е известен с ролята си в организирането и ръководството на сръбските доброволчески отряди в началото на 90-те години. През  1991—1993 Шешел участва във военните действия в Хърватия и Босна с така наречените „четници на Шешел“ или „Белите орли“. Тези отряди, заедно със сръбската армия превземат населени със сърби територия. Според теорията на Шешел, „Велика Сърбия“ би трябвало да включва самата Сърбия, Косово, Войводина, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и част от Хърватия. В тази задача по времето на юговойните му „помагат“ руски доброволци, като известния от Донбас проруски сепаратист Игор Гиркин.
И така, по време на срещата в Белград, Рогозин подарява на Шешел няколко дървени кутии с нарисувана върху тях карта на анексирания от руските войски Крим и казва на „войводата“, че се надява в скоро време подаръкът да му бъде „върнат“ с предмет символизиращ 

„връщането на Косово в състава на Сърбия“

Тогава много експерти смятаха, че жестът на Рогозин означава откриването на нов фронт на хибридната война на Русия в Европа – балканския.
Крайната цел е да не бъде допусната интеграцията на страните от региона в ЕС и НАТО. И за тази цел Кремъл отдавна се е сдобил в верни приятели-радикали, както например, в Сърбия.
Сръбската радикална партия, основана от Воислав Шешел е представена в сръбския парламент и има 22 депутати. Нейната главна особеност е в това, че не представя интересите на обикновените сръбски граждани, а на закоравелите в различни войни бойци (четници).
И през март 2014 година, когато започва окупацията на Крим, на полуострова „по покана“ на руските казаци пристигат въоръжени отряди на сръбски четници, които, по думите им, искат „да защитят руските граждани от украинските фашисти“. Тези отряди, заедно с руските военни анексират полуострова.
След това четниците, организирани в подразделение „Йован Шевич“ и командвани от Братислав Живкович заминават за Донбас, където се обединяват с други отряди на сръбски радикали, които пристигат в Донецк през Москва, за да се бият на страната на проруските сепаратисти.
С организацията на тези „походи“ – отначало в Крим, а след това в Донбас, под ръководството на руските спецслужби се занимава председателят на СРП Деян Мирович. (по това време Шешел е още в Хага).
През юни 2014 година Мирович е в Донецк и лично се среща с Андрей Пургин, съоснователя на така наречената „Донецка народна република“. По време на срещата те се договарят да координират действията си чрез московските спецслужби. СРП обещава да изпраща в Донбас нови бойци, но при условие, че Москва ще им плати щедро.
Веднага след създаването на така наречените ДНР и ЛНР Мирович се съюзява с още един радикал – председателят на организацията „Сръбски обид“ на Младен Обрадович. До 2012 година тази структура носи името „Образ“, но това откровено фашистко движение е забранено от Конституционния съд на Сърбия, затова и се сменя името и „опаковката“, но същността остава непроменена.
Преди 2012 година СРП, „Образ“ и още едно „народно движение“ – „Наши“ създават на територията на Сърбия неформална група, в която членуват политици, журналисти, експерти с проруски настроения. Обединението им е финансирано от руските спецслужби.
Всички тези „лидери на мнение“ са имали за задача да създадат в информационното пространство на Сърбия позитивен образ на „ДНР“ и 

да дискредитират украинските власти

Това не е изненадващо, като се има предвид, че първоначално „Наши“ проповядват в сръбското общество концепцията за евроазиатска интеграция, чиито създател е руският фашист Александър Дугин.
Векослав Церовин, секретар на „Наши“ по международна дейност определя политиката им така: 
„Нашата политика е участие на Сърбия в развитие на евразийската интеграция, дейност във формата „Анти-НАТО“ и противодействие на разширяването на Евросъюза и тесни връзки с Русия“.
Всичко това обяснява и факта, че през юли 2014 година Мирович и Обрадович успяват да издействат откриването на представителство на „ДНР“ в Белград, ръководено от хората, които по времето на войните в бивша Югославия командват „Белите орли“ на Шешел).
Връщайки се от затвора в Хага, Шешел оглавява цялата тази схема измислена от руските спецслужби.
В същото време има още цял ред политически сили вътре в Сърбия, които също са поддържани от Кремъл. Една от тях е партия „Двери“, която наскоро подписа споразумение за сътрудничество с путиновата „Единна Русия“.
Лидерът на сръбските десни Бошко Обрадович заедно със свои съпартийци, а „Двери“ е парламентарно представена, посети през октомври 2015 година анексирания Крим.
Нещо повече, в официално съобщение на партията се казва: Президентът на „Двери“ не е съгласен с позицията на Република Сърбия, защото проявява неуважение към териториалната цялост на Русия“.
Сега „Двери“ съществува и функционира не само на територията на Сърбия, но и в Черна гора и Република Сръбска (в Босна и Херцеговина) създавайки „идеологически плацдарм“. 
Още една политическа структура, финансирана от руснаците е „Завет“. Тя също функционира на територията на Черна гора и Република Сръбска. Наскоро тяхна делегация беше приета в Москва от заместник-председателя на Държавната дума Сергей Железняк. 
По време на посещението на Владимир Путин в Белград през 2014 година „Завет“ излязоха по улиците на сръбската столица с руски знамена и знамена на „Новорусия“ и призиви към президента  на Русия „да спаси сръбския народ от окупацията на НАТО“.
Руските власти и не се стараят да крият връзките си с радикалите. През декември миналата година министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е забелязан в компанията на Неманя Ристич, обвинен от сръбските власт в организирането на държавен преврат в Черна гора. Самият Ристич, пише на страницата си във Фейсбук, че е полковник от руската Федерална служба за сигурност и бивш агент на сръбската Държавна сигурност. Сега той се опитва да започне собствен „бизнес“ в Русия.
Кремъл се опитва да удържи в своята орбита не само Сърбия, но и

 Македония,

 която се опитва да се сближи със Запада.
Политическата криза в Македония продължи три години – от началото на 2014 година, когато нескрито проруският премиер Никола Груевски и неговата партия изгубиха мнозинството си в парламента. Новото мнозинство е съставено от социалистите с лидер новия премиер Зоран Заев и партиите на етническите албанци.
За разлика от Груевски, който изначално беше близък с Русия и настояваше европейците да подкрепят строителството на Турски поток, новоизбраният премиер е за членство на Македония в ЕС и в НАТО. Разбираемо е, че той не е удобен на Кремъл и Москва ще направи всичко възможно да го отстрани, дори и да го убие.
Така, още през април тази година, когато бившите управници на Македония осъзнаха, че са изгубили и са в малцинство, Груевски и неговите привърженици организираха нападение срещу парламента. Беше направено всичко възможно да се блокира изборът на Заев за премиер, като Груевски оказа натиск върху своя съпартиец, президента Георге Иванов, да не дава на опозиционерите да съставят правителство. 
Сега, след тактическото си поражение, Кремъл ще се опита да разиграе албанската карта, в опит да дестабилизира Македония.
Това обяснява и защо руските и контролираните от Кремъл сръбски медии внушават на македонците, че Западът има намерение да „унищожи Македония и да създаде Велика Албания“.
Според тях, „планът“ предвижда това да стане със заселени от албанци територии в Сърбия, Македония и Албания. И, както твърдят руските пропагандисти, помощник на САЩ и НАТО е новото македонско правителство.
Деструктивната дейност на Кремъл е видна в материали на македонското контрарузнаване, попаднали в медиите през юни тази година. Анонимен източник от македонското правителство е предал на журналистите от международния консорциум Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) десетки секретни документи. Те са съставени от записи на подслушани телефонни разговори, външно наблюдение и информация от различни източници.
В отчет, изпратен до шефа на Службата за сигурност и контраразузнаване на Македония Владимир Атанасовски се съобщава, че в последните девет години страната се намира „под въздействието на изключително силна и разрушителна пропаганда, а също така дейност на разузнавателни служби, осъществявана чрез посолството на Руската федерация“.
В доклада се казва още, че почетните консулства на Русия в Битоля и Охрид действат като разузнавателни бази. Посочено е, че Кремъл не просто иска да влияе върху политическия ред в страната, но и да постави Македония в абсолютна зависимост от Русия чрез енергийните ресурси.
За реализацията на тази стратегия в Македония работят трима офицери от Службата за външно разузнаване на Русия. Те, от своя страна, са ръководени от щаб, разположен в сръбската столица Белград. 
Съвместно с тях работят и четирима 

служители на ГРУ с щаб в българската столица София


Тяхната дейност като цяло се координира от посолството на Русия в Скопие, се казва в документите на македонското контраразузнаване.
Към тази операция, в качеството на агенти на спецслужбите са привлечени и кореспонденти на руската държавна информационна агенция ТАСС и служители на „Россотрудничество“ — руска агенция за хуманитарна дейност. 
В продължение на много години руските агенти вербуват бивши и действащи офицери от македонската армия и полицията, за да „създадат критична маса от хора с военна подготовка и в нужния политически момент да ги използва в руски интерес“, се посочва в отчета.
Представителите на Кремъл използват „мека сила“: например, предлагат пари на македонските медии, особено поддържащите македонското малцинство, за да прокарват руската информационна политика в Македония.
От своя страна руското посолство се занимава с „културна дипломация“. В последно време руското посолство в Скопие е инициирало създаването на около 30 така наречени „дружества за македонско-руска дружба“.
Също така посолството спонсорира строителството на православни църкви в цялата страна.
„Русия прокарва идеята за панславянската идентичност и единната православна вяра“, се казва в документите на македонското контраразузнаване.
В един от документите се цитира разговор между руския посланик в Скопие Олег Шчербак и служител на македонското външно министерство на когото  посланикът в прав текст казва, че целта на Русия е „да създаде пояс от неутрални страни на Балканите-Сърбия, Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина“ 

Очаквайте Втора част
Източник: politolog.net
Превод: Faktor.bg