Георгий Кухалейшвили, 112.ua

Председателят на Еврокомисията  Жан-Клод Юнкер предупреди, че ако ЕС се разпадне, ще има нова война на Западните Балкани. Съдейки по всичко Жан-Клод Юнкер имаше предвид заплахата от ескалация на конфликта в Македония.

В същото време Русия проявява небивал интерес към Балканите. В България проруската партия на социалистите се провали на изборите, но Кремъл има още един „плацдарм“, на който да се разгърне.  В Македония политическата криза грози с прерастване във военен конфликт, ако тройката водещи политически сили не съумее да се договори. Западните наблюдатели смятат, че Русия е заинтересована да се вклини във вътрешните работи на Македония, за да преориентира  външнополотическия вектор на Скопие и да възстанови своето влияние на Балканите.

Кризата в Македония възникна дълго преди предсрочните парламентарни избори. Но след победата на ВМРО-ДПМНЕ тя навлезе в нова фаза. Албанските партии отказаха да влязат в коалиция с националистите от ВМРО-ДПМНЕ, а столицата Скопие беше залята от протестни акции на противници на коалицията между бившите комунисти и албанците. От своя страна ЕС заплаши да въведе санкции срещу президента Георге Иванов (член на ВМРО-ДПМНЕ), ако попречи на създаването на коалиция. 

Албанският фактор 

Противоречията между славяните-македонци и албанците съществуват отдавна. През 2001 година албанските сепаратисти се опитаха да реализират косовския сценарии в западна Македония. Албанският сепаратизъм се основава на 

идеята за „Велика Албания“,

която цели обединяването на Албания с теротории от Сърбия, Македония, Гърция, Черна гора, където има албанско малцинство.

През 2001 година въоръженият конфликт между македонци и албанци беше прекратен с помощта на НАТО.  Политическите представители на македонците и албанците подписаха Охридското споразумение, което предвиждаше спиране на огъня, забрана на насилието за политически цели, запазване на териториалната цялост и унитарния характер на Македония. С Охридското споразумение албанският получи статут на „регионален език“. Лидерът на сепаратистите Али Ахмети създаде втората по влияние партия на албанците – Демократичен съюз за интеграция. И колкото и изненадващо да изглежда, но от 2008 година албанците и ВМРО-ДПМНЕ се договаряха за коалиции в парламента.

По-добре корупционерът Груевски отколкото албанските сепаратисти?

Политическата „идилия“ между македонските и албанските националисти продолжи до пролетта на 2015 година. Лидерът на опозиционната СДСМ Зоран Заев публикува компрометиращи записи на откровени разговори на премиера и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски с негови близки за евентуално използване на сила против политическите му опоненти и фалшифициране на резултатите от изборите.  На един от записите се чува как министърът на вътрешните работи обсъжда с шефа на разузнаването покупката от бюджета на МВР на „Мерцедес“ с масажни кресла за Груевски. 

Корупционните скандали се отразяват зле на имиджа на политическия елит. Македония не е изключение. Македонските социалисти провокираха акции срещу премиера Никола Груевски. Албанците също се включиха в протестите. Отношенията между  ВМРО-ДПМНЕ и албанските политици се влошиха. През 2016 година Гпруевски беше принуден да подаде оставка, а журналистите започнаха да го сравняват в Виктор Янукович.

Но, въпреки скандала с Груевски през декември 2016 г. Малко над половината от македонските избиратели отново гласуваха за ВМРО-ДПМНЕ. Славо-македонците явно смятат, че по-малкото зло е ВМРО-ДПМНЕ, която заема безкомпромисна позиция за запазването на унитарния характер на държавата и не допускат албанските сепаратисти да имат прекалено силни позиции.
Страховете сред македонците предизвиква и това, че лидерът на социалистите Зоран Заев се заиграва с албанските лидери за коалиция в парламента и дори се снима на фона на албанското знаме. 

Не е изключено между Заев и Ахмети да има задкулисна договорка за взаимодействие против управляващата партия:  от предоставяне на албанския език на статут на втори държавен език до промяна на териториалното устройство на Македония и създаването на региони с особен статут и с правото на специални отношения с Албания и Косово в икономическата и миграционната сфера. Точно от това се страхуват мнозинството от македонците, които не са забравили през изминалите 16 години заплахата от албанския сепаратизъм.

Страховете на Европа 

ЕС е посредник при разрешаването на кризата в Македония и подкрепя  СДСМ и албанците заради участието на Никола Груевски в корупция и опит да бъдат превишени служебни пълномощия. Политическият скандал не е единствената причина, заради която Брюксел „притиска“  ВМРО-ДПМНЕ. Иначе Жан-Клод Юнкер нямаше да предупреждава да нова война на Балканите.

Евросоюзът се опасява, че ако социалистите и албанците не сформират коалиция, ще възникне опасност от държавен преврат. Има вероятност от политическата нестабилност да се възползват албанските сепаратисти и да обявят за излизането на западните територии от състава на Македония.

В ЕС нямат интерес отново да гасят „бурето с барут“ на Европа в условията на мигрантска криза и военна операция срещу Ислямска държава в Сирия и Ирак. Вместо да се въвличат в нов въоръжен конфликт, за европейците е по-лесно за предадат властта на опозицията в Македония.

Македонските националисти и интересите на Кремъл

За да спаси енергийните си интереси Никола Груевски започна да сътрудничи с Русия за реализацията на газопровода „Турски поток“.
Газопроводът трябваше да премине от Турция през Гърция, Македония, Сърбия и оттам до западна Европа.. Енергийното сътрудничество плавно премина в заиграване с Кремъл в политическата сфера.  Въпреки съществуващия проблем с албанския сепаратизъм, македонските власти отказаха да се присъединят към санкците срещу Кремъл. Москва пък поддържа ВМРО-ДПМЕ в конфликта и с опозицията, защото смята, че СДСМ и албанската ДСИ са спонсорирани от Запада, включително и от фондациите на Сорос.

През 2016 г. Кремълската партия „Единна Русия“ създаде контакти с лидера на „Демократичната партия на сърбите в Македония Иван Стоилкович, която е в коалиция с ВМРО-ДПМНЕ. ДПСМ се обявява за военен неутралитет на Сърбия, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина.

Русия има интерес да се вклини във вътрешните работи на Македония, за да преориентира страната към сътрудничество с Кремъл, да прекъсне процеса на интеграция с ЕС и НАТО и да възстанови своето влияние на Балканите. 

Този сценарий се провали в Черна гора. Но за Русия е изгодно политическата криза да прерасне във военен конфликт с албанските сепаратисти. Ако отново възникнат сблъсъци между македонци и албанци, както в Куманово преди две години, то Русия може да изпрати военни специалисти и оръжие за усмиряването на албанските отряди. 

По този начин Русия разчита да завоюва доверието на македонския политически елит. Интегрирането на Македония в ЕС и НАТО е на практика блокирано заради позицията на Гърция, която все още иска страната да промени името си.

Затова и Кремъл ще се постарае да се представи като по-надежден партньор от Запада. Един въоръжен конфликт ще задълбочи миграционната криза в Европа и ще отслаби позициите на ЕС в региона. Ескалацията на един конфликт е в изгода на Кремъл. И тогава САЩ, които преди години помогнаха на косовските албанци да получат независимост, за да отслабят влиянието на Сърбия, ще трябва да се сблъска лице в лице с Русия за Балканите. Видимо, точно това е посланието на Юнкер към Вашингтон с предупреждението за опасност от нова война на Балканите.