Д-р Георги Касчиев
Миналата седмица официално бяха оповестени резултатите от анализа на БАН за АЕЦ Белене. Енергийният министър Теменужка Петкова веднага заяви, че „... след 2030 год. в региона ще има недостиг от 2000 MW … стана ясно, че има сценарии в които АЕЦ „Белене" може да се реализира и да бъде финансово жизненоспособен“. Вероятно госпожата притежава редкия дар да провижда в бъдещето, тъй като още при поемане на поста през май т.г. тя заяви „ ... на дневен ред остава довършването на АЕЦ Белене по най-добрия начин“.
Този извод не ми стана ясен. Тъй като публично е достъпно само резюме от 9 страници, ми отне доста време за да пресмеля информацията в него. Проведох много разговори с други хора, прочетох коментарите в медиите, други материали, по-ранни анализи и т.н. Оказа се, че някои журналисти разполагат с части от пълния доклад и ми дадоха възможност да ги прегледам.
Най-сетне ми светна как при де факто негативни резултати, се дава положителна оценка за проекта АЕЦ Белене. Става дума просто за манипулация.
Как го правят?
В доклада са дефинирани отделните области за изследване и различните сценарии за всяка от тях. Вкарани са и сценарии, които са нереалистични или безсмислени. Получава се огромен брой варианти, кипи безсмислен труд, а който се интересува може да се удави в това море от информация.
Кучето е заровено в раздела за Оценка на електрогенериращите мощности у нас до 2040 година, макар че в резюмето той е издърпан на 5-та позиция. Когато се правят прогнози обикновено се анализират два сценария – максимален и минимален, които очертават диапазона на развитие. Прието е да се правят и три сценария - един референтен (основен, базов, реалистичен) сценарий и още два – максимален (оптимистичен) и минимален (песимистичен). БАН разглежда 5 сценария – 4 основни плюс един допълнителен, като песимистичните практически са 3. Прескачайки напред ще спомена, че 3-те песимистични (за ТЕЦ) сценарии правят възможно (но не и коректно) БАН да твърди, че в повечето сценарии АЕЦ Белене се явява наложителен.
Основното, което се прогнозира е докога ще работят нашите големи ТЕЦ на въглища. Какви сценарии се разглеждат в доклада?
Допълнителен сценарий:
Казано е, че основните „сценарии са допълнени с вариант за нисък ръст на ВЕИ след 2020 год. и липсата на заявен инвеститорски интерес за реализация на нови проекти от този характер“. По-удачно име обаче би било „Сценарий паднали от Марс“, тъй като според последния доклад на ЕСО в периода 2017-2026 год. са планирани за изграждане 1506 MW нови мощности с изрядни договори, от които 1119 MW от ВЕИ.
Крайно песимистичен сценарий:
С революционен устрем се постулира, че всички големи ТЕЦ, които горят въглища се затварят още през периода 2025-2030 год.
Кои ТЕЦ е вероятно да се затворят? Това са остарелите ТЕЦ Бобовдол и ТФ Русе, а в комплекса Марица Изток - ТЕЦ ‚Брикел“ (200 MW) и ТЕЦ МИ 3 (120 MW).
Основните ни централи (обща мощност бруто 3214 MW) са:
- ТЕЦ „Ей И Ес–3С Марица-изток 1” - 686 MW, маневрена, в работа от 2011 год. Съгласно регламента на ЕК има право на дерогация, тъй като е проектирана за това гориво и е пусната преди 2014 год.;
- ТЕЦ Марица изток 2 - 1620 MW, ниска маневреност, блокове 1, 2, 3 и 4 с лиценз до 2035 ÷ 2038 г, проектен живот на блокове 5, 6 и 7 – до 2035-2038, проектен живот на блок 8 – след 2040 год.;
- ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3” – 908 MW, ниска маневреност, проектен живот на блоковете 2030 – 2033 година.
Всъщност защо трябва да се обсъжда ранно затваряне на ТЕЦ МИ 1-3?
ЕК в своя Референтен сценарий за България/2016 г. предвижда до 2030 год. да се запази производство на 17,67 TWh (3214 MW) от въглища, намаля¬ване до 8,83 TWh (1606 MW) и запазването му на това равнище до 2040 год., евентуално и след това.
Освен това комисията изрично декларира, че при прилагане на новите еконорми няма да допусне увреждане икономическите интереси на държавите
Този сценарий е в нарушение на Чл. 4, т. 8 от Закона за енергетиката, който предвижда задължително из¬ку¬¬пу¬ване на до 15 % от брутното потребление на електроенергия, произведена от мест¬ни енергийни източници (на гориво).
Защо БАН предлага най-бедната страна в ЕС първа и бързо да затвори големите си ТЕЦ, които използват единственият местен енергоресурс. Например Германия планира към 2030 год. да намали дела на въглищните си централи от сегашните 41 % на близо 23 %, а Полша към 2035 год. – съответно от 85 % на около 59 %. Средната възраст на техните ТЕЦ не се различава съществено от тази на нашите.
Ясно, че трябва да се постигне основните ни ТЕЦ да продължат да работят в хоризонт 2035 – 2040 год. и след това. Ако сами настояваме бързо да ги затваряме трябва да сме дебилите на Европа. Поради това наричам този сценарий „Дебили“. Изглежда в академичната общност тезата на червения професор се ползува с голяма подкрепа.
Песимистичен сценарий:
Подобен на горния, всички големи ТЕЦ се затварят през периода 2030-2035 год.
Референтен сценарий (основен, реалистичен, базов):
Някои блокове се затварят към 2035 год., 1060 MW от най-ефективните ТЕЦ остават в работа след 2040 г. (по мнение на експерти мощността им може да достигне 2000 MW). След 2035 год. може да възникне необходимост от нови базови мoщности, но само при високо потребление.
Оптимистичен сценарий:
ТЕЦ продължават да работят до изчерпване на ресурса.
Манипулацията
Изводите в доклада трябва да се основават на основа на референтния сценарий, при който до 2035 год. няма нужда нито от АЕЦ Белене, нито от друга нова базова мощност, а след това само при реализиране на високо потребление.
Вместо това, в резюмето БАН приготвя един тюрлю гювеч, смесица от изводи от сценариите „Дебили“ и „Паднали от Марс“ и представя затварянето на големите ТЕЦ като неминуемо. По този начин още към 2030 год. се подготвя изводът, че е нужна нова голяма базова мощност. Тезата се доразвива (стр. 5): „След 2030 г. и съответно след 2035 г. за работа в базов режим се очертава необходимост от нови мощности от 420 MW до 1670 MW“. Не се разисква преминаване на газ на нито една ТЕЦ (и дори не се оставят в резерв за аварийни ситуации), например на ТЕЦ Варна и ТЕЦ Бобовдол. Естествено, единственият възможен извод е, че се налага изграждане на АЕЦ Белене.
В манджата се вкарват нови добавки и подправки, които подкрепят тази теза.
Добавка - Рязко и бързо нарастване на цената на тока
Прогнозната себестойност на електроенергията от новите АЕЦ (Турция, Англия) е над 110 Евро/MWh. Ясно е, че както и колкото и да се нагласят данните и моделите, цената на тока от АЕЦ Белене ще е много висока. По данни от медиите БАН прогнозира, че в началния период тя ще е 72 Евро/MWh и ще нараства до 92 Евро/MWh. Такава висока себестойност на електроенергията от АЕЦ Белене би станала по-лесна за преглъщане при високи цени на тока от другите централи и авторите работят за това.
БАН дава три сценария, като и при трите има бърз растеж на цените. Според доклада борсовите цени трябвало да скочат от сегашните около и под 40 Евро/MWh до 69-73 Евро/MWh към 2030 год., а към 2040 год. – вече 81-85 Евро/MWh. Вероятно това е причината БАН да предлага изграждането на АЕЦ Белене да се точи цели 10 години (вместо 5, както винаги се е твърдяло) до 2029 год.
Не виждам как такова силно повишение може да се оправдае пред гражданите. Освен това много икономисти и експерти дават други прогнози – например преди дни четири браншови организации в енергетиката заявиха, че според техните прогнози към 2030 год. пазарната цена на електроенергията в България и региона ще бъде около 45 евро/MWh. Като се има впредвид, че интересите им са всъщност да има високи цени на тока, тази прогноза ми изглежда много по-достоверна.
Добавка - Огромно електропотребление в бъдеще
Показани са три сценария за развитие на общото крайно електропотребление в България. Представената графика неизвестно защо обхваща половинвековен период. Ще отбележа, че икономистът Калоян Стайков от ИПИ представи анализ, според който в периода 2003 – 2015 год. тенденцията е съвършенно различна.
Според доклада при максималния сценарий към 2040 год. потреблението ще достигне почти 36 млрд kWh. В доклада на работната група на БАН, чиято достоверност не буди никакви съмнения, обаче е посочено значително по-ниско – 33,250 млрд kWh. Някой трябва да обясни тази разлика и не е ли това откровена манипулация!
Добавка - Сравнения с Унгария и моделът Пакш2
Тъй като параметрите на АЕЦ Пакш са близки, казват от БАН, финансовият модел за АЕЦ Белене бил проигран с използуване на информацията за финансиране на Пакш и се оказало, че Белене може да е финансово жизнеспособен.
Академиците обаче не са обърнали внимание на следните факти:
- Унгария няма достатъчно мощности и внася почти една трета (14-15 млрд kWh) от нужната електроенергия. България има мощности, които могат да произведат над 10 млрд kWh повече от собствените й потребности (ако някой се нуждае от тях);
- АЕЦ Пакш ще бъде изцяло държавна, а Белене ще се приватизира;
- Лихвите по кредитите за АЕЦ Пакш2 са 3,45 % до завършване на централата и 4,5-4,95 % след пуска, които България не може да постигне;
- Росатом не е в състояние да предложи заем за АЕЦ Белене, което наскоро бе потвърдено от негов представител на международен форум;
- В доклада си ЕК изрично посочва, че ако АЕЦ Пакш2 се строи от частен инвеститор, той би претърпял загуби от поне 600 млн евро.
Поради това сравненията с Унгария и моделът Пакш са некоректни.
Това, което може да се сравнява (и не е споменато от БАН) са началните разходи. За Пакш2 с мощност 2400 MW засега те са 12,5 млрд евро. Ако там се строеше АЕЦ с мощност 2120 MW (както АЕЦ Белене), началните разходи биха били над 11 млрд Евро.
Добавка - Региона
Огромно внимание е отделено на енергийните прогнози за региона – със или без Турция, и дори с Унгария. Явно много важна тема, след като в резюмето думата "регион" (регионален) е спомената цели 26 пъти. С непоколебима увереност се прогнозира, че още към 2030 година в региона ще има недостиг на поне 1500 MW базова мощност. Внушението е, че дори АЕЦ Белене да не е нужна за нас, тя ще снабдява региона.
Регионът обаче не се впечатлява от тези апокалиптични прогнози и не показва никакви признаци на безпокойство! И вместо да се тълпят пред БЕХ с куфарчета с милиони и да искат да се включат в АЕЦ Белене, съседните страни точно както през 2006 – 2012 год. продължават да не се интересуват от този проект.
Между другото в региона и сега има недостиг на мощности, но недостиг на елелктроенергия няма и не се е чуло някой да стои на тъмно и студено.
Явно не сме случили на регион! През 2011 год. съседите внесоха от нас цели 12,1 млрд kWh, но оттогава взеха нещо да ни саботират и през 2016 год. купиха само 6,4 млрд kWh, а тази година - още по-малко. БАН трябва да измисли начин как да се попречи на Румъния да транспортира през нас огромни количества евтина електроенергия. И въобще - целият регион да се изолира от производителите на по-евтина електроенергия.
Добавка - Налично оборудване
БАН добавя, че вече имаме оборудване за централата. Някои политици твърдят, че едва ли не имаме цялото оборудване.
Всъщност каква част от него е налице? В един енергоблок за АЕЦ Белене трябва да се вложи над 48000 т. метално оборудване. През април т.г. е доставено 4048 т оборудване с дълъг цикъл на производство и вероятно още толкова до края на годината - общо малко над 8% от нужното. Работата ми прилича на човек, който иска да има луксозен скъп балтон, но засега има едно златно копче за него, което при това е купил с пари назаем.
Опцията за продажба на оборудването се отхвърля, като сред аргументите присъства следното дълбокомъдрено твърдение „Реакторите са произведени по точна спецификация, която най-добре отговаря на вече изградената инженерна инфраструктура на площадка АЕЦ Белене”. Това просто показва липса на компетентност, тъй като с инфраструктурата е съобразен детайлният технически проект на централата.
Реакторното оборудване може да се използува във всеки друг проект от този тип – например старото беше продадено и с него отдавна се направи нов блок в АЕЦ Калинин. Тази опция се отхвърля и от Министър Петкова, която обикаля телевизионните студия и риторично пита кой ще носи отговорност за оборудването. Ами да погледне кой седи в кабинета на заместника й и в нейния!
На мен би ми се искало да попитам Министър Петкова защо не се разработва стратегия за погребване на ОЯГ и/или отпадъците от преработката му и как ще се съберат милиардите за него? Защо не се изпълнява Стратегията за управление на ОЯГ и РАО и защо вече трета година АЕЦ Козлодуй не изпълнява задълженията си да изпраща поне 50 т ОЯГ за преработка? Защо площадката вместо постепенно да се освобождава от отработено гориво, се превръща в ядрено бунище? Това ли се планира и за АЕЦ Белене? Би ми се искало да знам кой носи отговорност за това?
Подправки
В доклада се твърди, че за АЕЦ Белене имало изготвен проект и разрешение за строителство. Това или е пълно невежество, или свръх груба инсинуация, тъй като разрешение за строителство няма, а за представения проект заповед за одобрение не е издавана (http://www.bnra.bg/bg/facilities/belene).
Според академиците за АЕЦ Белене има валиден доклад за ОВОС. Той е загубил отдавна правно действие, тъй като при липса на одобрен проект и разрешение за строителство няма как да се приеме твърдението, че изграждането било започнато в законния 5 годишен срок. Ще допълня, че има и други аргументи, които правят този доклад невалиден. Мисля, че те ще бъдат уважени от съда, ако се стигне дотам.
При работа на АЕЦ Козлодуй и АЕЦ Белене (общо над 4200 ядрени мощности), те биха произвели над две трети от общото производство в страната. Трябва да се изясни дали съгласно Чл. 20 и чл. 21 от Закона за конкуренцията това не води до господстващо положение на един доставчик (Русия) на суровина (ядрено гориво).
Твърди се, че проектът бил „в позиция на изпреварващ с 5 до 8 години в сравнение с други подобни в региона“. Кои са тези митични проекти не е казано. Създава се лъжливо впечатление за голямо предимство и че едва ли не още утре проектът може и трябва да се поднови. БАН мълчи, че има решения на Парламента и на Правителството за прекратяване изграждането на АЕЦ Белене. За рестарт на проекта са нужни нови решения на Парламента и Правителството. Не знам за Парламента, но за да се вземе такова решение от Правителството трябва всички необходими според закона оценки да се направят наново с отчитане на новите европейски директиви в областта, както и промените в нашето законодателство. Докладът за ОВОС трябва да се изготви наново и да премине през всички вътрешни и международни процедури за обсъждане и одобрение. Проектът също трябва да се преработи и да се отчетат нормативните промени. По моя опит за това ще са необходими примерно 4-5 години. След това трябва да се проведе цялата процедура по информиране на ЕК и получаване на становище от нея. Участието в проекта на инвеститор извън ЕС ще наложи допълнителни обсъждания.
Гьонсуратлък
Управляващите отказват да публикуват доклада и не може да се види какви са предположенията, базите данни, изпозувания софтуер, цифрите, цитираните източници и т.н. Според Министър Петкова в доклада имало клауза за конфиденциалност, но се надявала??? че БЕХ щял да разреши докладът да се публикува. Да се чуди човек този БЕХ чия собственост е и кой му е принципал?
Отказва ни се достъп до доклад за фантастично скъпо оборудване, платено от нас, данъкоплатците, доклад който не съдържа никакви търговски или други тайни и който може да бъде основа за разходване на много милиарди от нашите пари!
Единствената причина изглежда е страхът да не се разкрие манипулацията.
Финансовите разчети за АЕЦ Белене
положение, че АЕЦ Белене не е нужна, тези расчети едва ли имат някакво значение. Все пак следва да се отбележи, че в представените изводи има много ако. Докладът просто трябва да се публикува и да се види има ли разлики и какви са те в сравнение с предишните анализи.
Заключение
Съгласно референтния сценарий на БАН до 2035 год. страната има достатъчно базови мощности за задоволяване на вътрешното потребление и за износ. След 2035 год. само при високо потребление се налага постепенно въвеждане на нови мощности. Изводът е ясен - мастодонт като АЕЦ Белене не е нужен.
Група от екипа на БАН прави опит за груба манипулация, като не представя изводите от референтния сценарий, а ги подменя. Вместо анализ какви действия трябва да се предприемат, за да се запазят в работа големите ТЕЦ, се предлага затварянето им и се представя АЕЦ Белене като безалтернативен проект. В допълнение се правят съмнителни прогнози и неверни твърдения, за да изглежда АЕЦ Белене по-привлекателен. Единствената уговорка, която се прави е, че пазарният риск не може да се предвиди.
Питам се дали министър Петкова е успяла да изчете доклада от около 1000 стр. и да вникне в него? Или просто няма нищо против да бъде манипулирана.
Докладът трябва да стане публично достъпен. Не трябва да се забравя, че в последна сметка истината винаги излиза наяве, а части от този доклад вече циркулират.
Докладът да се представи на дискусия в комплекса Марица Изток.
Моделите и изчисленията да се проверят от международна лицензирана компания.
Прокуратурата да се самосезира и да разследва този опит за груба манипулация на държавното ръководство и обществеността (ама надали)!